Не знам, струва ми се странно да цъкаш нещо, ако не ти носи удоволствие. За целта на ревютата го правя, естествено... но ако не трябваше да ги пиша щях да съм се ограничил до доста по-малко игри реално. Малко ми напомня на един приятел, който преди години ми каза, че не може да пие бира - като изпие 2-3 и почва да го цепи изключително много главата и като цяло е едва ли не мъчение. Тогава го питах - "Е защо пиеш бира тогава, ебаси"... при мен реакцията е такава от тревата, съответно не я употребявам по никакъв начин. Пия си бирата и си свиркам.
А дали има смисъл цъкането на игри? Същото е като да се отговори на въпроса има ли смисъл от изкуството като цяло - да гледаш филми и сериали, да слушаш музика и да четеш книги дори. Вместо да ходиш да тренираш и да кроиш планове за голям бизнес и как да станеш милионер. Има и такива хора, някои от тях са доста успешни. Все пак изкуството ти помага в една или друга степен да поддържаш въображението си живо, поне според мен. Което може да ти помогне не само да си представиш как ебеш Скарлет Йохансон, но в работата дори. Някои хора без въображение не могат да си представят, че има алтернативен начин за решаване на някой казус, че има друг път - блъскат като волове. Сега вярвам, че това колко въображение имаш си е отчасти и заложено по рождение, но както и много други неща трябва да правиш нещо, за да го поддържаш - както е с всичко друго в тялото - памет, мускули и т.н. Което запуснеш започва да си отива...
П.С. И да, определено игрите са доста добри за учене на език. Едно време, когато английският ми беше много далеч от истината Baldur's Gate да кажем доста ми помагаше.