Има и нещо друго - на различните хора различните изкуства им действат по различен начин. Примерно аз гледах много, много, много филми преди години. И просто така ми омръзнаха. В момента не мога да изгледам филм на 1 път. Мога да изгледам сезон от сериал почти на екс, но не и филм час и половина. Освен филмът не е мега, мега як. От друга страна игрите... ги чувствам така, както едно време. Хване ли ме нещо - край.
@pseto, точно това за което говориш ме е държало в гейминта, това ме е водело през годините. Това една игра да те хване, да те накара да не я пуснеш, докато не видиш финалните надписи, да не ти се спи, и ако заспиш, да сънуваш играта която те е грабнала. Ето това е страстта, и любовта към игрите... А не да играеш, защото си си наложил гейминга като хоби, или си мислиш че с това си готин, не ако нямаш страстта и това усещане за което говориш, а играеш едва ли не по принуда... не гейминга не е за теб, намери си друго хоби