А, да, не го казвам от някаква елитарност или нещо друго - макар че RPG-то ми е любимият жанр. Просто така усещам играта. Сега ако някой друг я усеща иначе, няма как да споря.
Що се отнася до гласовата актьорска игра - много зависи от контекста. Ако говорим за изометрично олдскул RPG - да, там можеш да минеш и с почти никаква. Но са задължителни диалози на топ ниво. Докато примерно в някоя приключенска игра няма как да се мине без гласова актьорска игра, а ако се пести от нея в полза на други елементи... историята ще страда. Да, атмосферата може и да е добра... пак зависи от контекста.
И всъщност зависи каква ще е играта. Сега Star Wars: The Old Republic - там имаше стотици хиляди страници текст, абсурдни неща, всичко озвучено. Да, там да се дават пари за гласове си е абсурд. Но пък в някоя по-малка игра няма да струва колосални количества пари. Ей го, Вещера с не толкова фамозен бюджет се справя на прилично ниво (макар че доста странични персонажи са зле озвучени, факт).
Не знам, трудно може да се извади една черта в гейминга. Аз заради това обикновено не обичам да се изказвам крайно. Понеже в един случай може да липсва това, онова, третото, петото и пак да се получи силен продукт. В други случаи може всичко да е наред на теория, но да се получи... една посредственост на практика, която не се запомня.
П.С. Същото е и за главните персонажи. От една страна почти винаги предпочитам да са "мълчаливите", за да мога да се потопя изцяло в ролята. Примерно в Resident Evil 7 малкото случаи, в които Итън говореше ме дразнеха. С неговия монотонен глас, сякаш едва ли не нищо не се случва. Определено ме изкарваше бързо от атмосферата. Но пък към Вещера нямам никакви критики, особено в The Witcher 3. Тъй че... пак - контекст. Факт е обаче, че при главните персонажи или трябва да има нещо твърдо откъм концепция за героя, или нищо (мълчалив тип) - понеже иначе се получава нещо като Шепърд, който в един и същи диалог може да звучи като тотален шизофреник, ако избираме различни опции. ![]()
Между другото, никоя игра, дори най-добрата геймка, на която съм попадал, не ми е доставяла такова удовлетворение в ролеви аспект, както на времето D&D сесиите. Всичко, което ти трябва е добър DM, няколко фена като теб, лист и молив и мноооого свободно време. Уникално преживяване.
По горната тема - въображението е въображение, да, спор няма. Но обикновено само най-качествените игри успяват да го събудят. Поне аз не мога да си представя, че нещо посредствено е хубаво например. ![]()
Еми факт. Човешкото въображение все още е недостижима сила.
@Pseto
Не знам човек, мисля, че трябва да имаме определени критерии за жанровете иначе е безсмислено да ги има. То вече ми викат, че Shadow of Mordor, STALKER, FO4 са RPGта и това за мен означава, че думата губи смисъл. Witcher 3 вече го смятам за Open World Story Driven Action/Adventure with RPG elements. Така е просто по.точно според мен.
@Charcharo - в днешно време рядко и трудно може да се дефинира от кой точно жанр е дадена игра. Много елементи са станали стандарт - ролевите, качествения motion capturing и тъй нататък. Жанровете са се омешали до такава степен, че е много трудно да кажеш кое какво е. Дали някоя игра е шутър с RPG елементи или RPG с шутинг елементи примерно. Или RPG-шутър.
Аз заради това в общия случай не се опитвам да дефинирам дадена игра от кой жанр е.
А обяснението ти за The Witcher 3 - според мен "RPG с отворен свят" покрива общо взето същото с по-малко думи. А и не мисля, че Вещера е "игра с RPG елементи", Doom примерно има RPG елементи или нещо такова. The Witcher си е RPG, смисъл това ако не е RPG, не знам кое е. ![]()
Ако си дай-хард фен на няколко определени игри, които искаш да играеш по точно определен начин и не можеш да живееш без тях, можеш да го вземеш и за игра. Ще трябва да си вземеш още един, два Свича, тогава ще получиш екстра сторидж, за да има как да инсталираш някои игри. А като ги изиграеш, го пращаш пак на рафта, за да не стои неизползваем.