Жалкаркин, няма нужда никой да им прави свирки, ти там ги обслужваш от години.

@lyubohar, играта има чар, има атмосфера. Проблемите ми с нея идват от темпото, от нелогични действия на герои, от геймплей и недомислици. Не смятам, че играта е боклук, но не мога и с чиста съвест да я препоръчам на когото и да било. Както каза pseto, хората да пробват "демото" и да си преценят.

За мен пък всички игри на фром и клонингите им са някакви тъпни, вървиш мреш на 1 противник 10 пъти, мреш на бос 100 пъти, сетинга е някаква гротеска, или ще е аниме или нещо малоумно с демони и геройчета тип LoL, графиката и тя посредствена. Игрички за някакви комплексари, да се пъчат в незнайни форуми, кви геймъри са щот са врътвали мн трудна игра. Дано Ghost of tushima не е някой клонинг, на тия.

После що ти викам палячо

Съгласен съм с играча в случая. Пробвах да се мъча със Секирото, но не е за мен, още първият мини-бос ме съсече няколко пъти, казах си "Що не ти еба майката" и я изтрих. Не смятам повече да се занимавам с такъв тип игри, явно те са създадени за мазохисти и циклисти. Ясно ми е какво ще кажете, трябва си търпение там. Еми, аз нямам такова търпение явно. Не всички сме болни мозъци (в добрия смисъл на думата) като Найт или Лудничаря. Но на лудия много му се кефя да му чета постингите как се ебава с шефчета в Соулс игрите. Ние с играча сме прости и кухи, затова си играем скучните за вас TLOU и другите конзолни шитни- където има смислена, интересна история и няма напъване да се покажеш колко велик геймър си.

Смислена история няма в дарк соулс кат цяло и клонингите, досега никъде не съм видял някой да каже, нещо по историята, и точно обратното ние с теб играем игри с истории, които за някои хора са филми, интерактивни филми, пешеходни симулатори и т. Н. 😉

Не смятам минаването на соулс-лайк игра за постижение, по същия начин, по който не смятам платина в някоя игра за голямо постижение. Изсмях се на Жалкаркин, защото вади поредна абсурдна теза. Играя този тип игри, не за да се чувствам елитист или щото съм мазохист. Просто тия игри ми носят удовлетворение, от това, че съм надвил предизвикателство. При това такова, дето в някакъв момент ми се е струвало непосилно. Едва ли не не надвивам боса, а себе си.

Не може да ми кажеш, че ежегодно цъкаш ФИФА, че почна Man of Medan наново и че нямаш търпение. Просто го влагаш в нещо, което ти е интересно.

При всичко това казано, имаш право да харесваш или не каквото си поискаш. Аз например не играя файтъри. Пробвал съм МК, Телен, но не е моята бира.

Жалкаркин напъва, че не ги играел, затова не съди, с което не съм напълно съгласен. Но дори и така да е, аз играя 3rd person shooters и адвенчъри, дори за да сме честни, за дългогодишния ми геймърски стаж, съм изиграл доста повече от тях, отколкото Соулс игри(щото този поджанр е сравнително нов). Като изтъквам проблеми/неща които не харесвам в rdr2, то е не щото не играя такива игри, а защото виждам проблеми.

Просто някои мерят с двоен аршин. Само защото играта излиза от компания на която са фенове, на платформа, към която са привързани емоционално, значи трябва да е шедьовър. Аз съм фен на игрите на BioWare, но не твърдя, че Андромеда или Антем са шедьоври. Обожавам Соулс игрите, но няма да си затворя очите за проблемите с DS2 например.

Изсмях му се, щото някой (в случая аз) отправя критика към любима негова игра и вместо да се замисли, да адресира евентуални проблеми, той атакува жанр и тип игри, които нямат нищо общо с дискусията. Изгражда образ на играч, който не мога да кажа, че не съществува, но мога да кажа, че е ниска бройка и говори за неща, които очевидно не разбира (не че това някога го е спирало).

Специално Соулс игрите имат тонове Lore, форумно дискусии, тълкуване на следи на plot pointals, цели канали в YouTube посветени на историята, тълкуването и и изследването на света. Това, че историята се разкрива сравнително нетрадиционно а не с тонове кът сцени, не значи че я няма. Ето, пак доказваш казаното от мен - изказваш се за неща, които не разбираш(отново), щото някой каза нещо срещу любима твоя игра... Ще се просълзя.

Нищо де, тази седмица ти е простено, от петък ти е много тежко. Все пак показа на всички ни колко ги разбираш нещата и как rdr2 никога няма да излезе на PC

Това за постоянното умиране и почване отначало на зоната си е валидно оплакване за много хора. На мен също ми идва в повече понякога и затова в някои случаи ползвам save mod и това прави приемливи нещата. Особено в DS1 и 2 имаше много ходене след всяко умиране. BB, DS3 и Sekiro са доста по-добре е това отношение.

Той реве, че боса те убива, а не зоната. Иначе те разбирам, в ds2 dlc-то докато се доберат до синия демон, нервите бяха пред счупване. DS3 и най-вече Секиро много изгладиха нещата в този аспект. Сърджа е малко(не много) по-зле при някои босове. Мисля, че код Вейна е по стария модел.

Аз не рева, че ме убива бос, аз рева, че ме убива мини бос или моб А това за историята не е за мен, да седна и да чета опикани уикита за история, трябва си ми кинематично да ми се разкрие. Казах ли, че съм прост геймър? Явно не четете. За мен историята на Секиро никога не се отвори, тъй като умрях на първия мини-бос. Но иначе разбирам ви, че сте фенове и се кефите на цикъла. А последно откачих на втората Дивизия, като на хард сам (в обичайна мисия за 4 човека) бях на път да очистя шефчето, уби ме и ме върна две вълни от противници назад. Напсувах играта и я затворих. Така че може и проблемът да си е мой. Игрите искам да ми носят удоволствие и нормално до максимум трудно предизвикателство, а не нерви и изпочупени джойстици.

Нямах предвид теб, а индивида горе. Тъжното момче, дето се тръшка, че бос го убивал 100 пъти визирах.

Иначе играй каквото и както ти е кеф. Аз не се нервя кой знае колко от босове и тем подобни, стига да са нормално направени. Даже и извън DS2 придвижването до босове като цяло не ми пречи. При ds2 проблемът беше, че Миядзаки вече работеше по Бкъдборна, а пичовете дето работиха изглежда не разбираха как да направят трудност и просто изливаха противници в коридорите.

Нито съм мятал джойстици, нито съм удрял клавиатура. В най-лошите случай да рейджкуитна, да пия една бира/кафе/нещо друго и да се върна и да смачкам боса.

Аз правя и нещо друго "нелегално" - чета уики страници и така хващам страничните куестове и тънките аспекти на историята. Правя го защото за мен по принцип такова нещо като "второ изиграване" не съществува, и за да не изпускам контент в единственото ми изиграване, си чета уикита когато цъкам по-апокрифни игри като DS

Не виждам проблем в това. Не ти поднасят историята директно. Твое решение е дали ще си я вадиш парче по парче от айтемите, от дискусии с приятели, с други играчи или уикито. Същото е и с куестовете, които пак са малко нетрадиционно направени. Просто всичко идва от начина как Миядзаки поднася разказа. Гледах някакво видео, в което разказват за него и как като малък бил много зле с английския. Като разглеждал чужди книги, от илюстрациите си създавал собствени разкази в главата. Това е видимо в игрите му, където предпочита да показва, вместо да разказва.

Аз Уики почти не съм ровил, но има няколко лор ютюбъри, които следя. Правят прилични неща. Любим ми е vaatividya.

И е супер, че е така; минимализмът и индиректният подход са сред най-яките аспекти на тия игри.

За мен историята в една игра е важна точно колкото в някакво порно - яко е да я има там като някакво допълнение и то само ако е забавна, но не е задължително въобще да я има .

При игрите е същото. Не ми харесва че вече не я слагат като някакъв там бонус, ами я правят основното движещо нещо в играта и едва ли не от нея зависи дали играта е добра или не. И се правят кинематографии, наемат се актьори и т.н за сметка на гейм механиките и техническите нововъведения които правят реално играта игра. На соулс игрите и клонингите не се кефя, защото са ми дървени и еднообразни, но пък на TLOU се кефя още по-малко.