Аз като бях малък любимите ми игри бяха Shadow Man и Soul Reaver, както и Carmageddon. Тия игри все още ми са любими. Тия дисни заглавия ги играх като малък на Sega-та и още ме забавляват - днешните деца не знам дали ще се забавляват на тях защо ги облъчват с друга реклама. Макар че като се замисля 7 годишния ми братовчед се кефи яко на Broforce, точно колкото и аз.
Всеки "детски" продукт се прави с адски много мисъл за това кой и на каква възраст ще го гледа. Дори най-простото филмче по NickJR се прави с детски психолози и всяка сцена има някаква поука, научава детето на нещо ново и т.н. Да не говорим за филми като Цар лъв, които са 100% таргетирани за определен възрастов range. Обикновено го и пише, за да знаят родителите дали да водят детето на кино или не. Та, каквато е таргет възрастта на филма, логично е такава да е и на играта. Който иска може да я играе и на 80, но това не променя факта, че е таргетирна към точно определена възрастова група.
Аз казах, че има продукти (и игри сред тях), които се правят специално за деца. Да се оспорва този факт е абсурдно. Това, че и някой възрастен ги намира за забавни е ОК, това с какво променя това, което казах? И аз се кефя на 4+ легото на сина ми, но това не значи, че то не е детско Все още си е детско, дори и аз докато го правя. И докато се кефя да го правя - все още си е детско
Също така като дърт се кефя и на неща, на които съм се кефел като дете, но по-скоро по сантиментални причини. Все още се кефя на Хобит и на Star Wars. Разликата е, че вече не смятам Хобит за най-великата книга и Star Wars за най-великия филм. За това се хванах и за думите ти, че "каквото те кефи като дете ще те кефи и на 50" - да, но не по същия начин.
Като цяло ми се струва, че няколко човека казват едно и също, но с различни думи. Но примерно LethainDreams като споменава Ni No Kuni като детска игра - не мисля, пак си е отворена за всички аудитории. И Crash трилогията и прочее. Но за мен дефиницията на детска игра е такава за съвсем най-малките.
@sauron93 - уводната секция на RDR2 и за мен е 9/10. Мисля, че го писах и в ревюто, и в коментарите долу. Изкарай акт 2 и да кажем акт 3 и тогава ще говорим. Те ще ти покажат дали RDR2 ще те изкефи или ще го отебеш.
А пък форплейци и ревюто за Death Stranding - добре им се е получила статията, но е ясно, че тази игра ще бъде на полюсите. Както всъщност е и Red Dead Redemption 2. Там или те хваща, или ти става брутално скучна и мъчителна. Средно положение горе-долу няма. Предполагам, че всеки трябва да вади кешовицата и да си я тества за себе си. Макар че аз ще бъда шокиран, ако тази основна куриерска механика успее да ме хване. Ама кой знае, трябва да се тества всичко. То и заради това всяка година взимам CoD. Нищо, че само един е с положително ревю в сайта.
Малко офтопик може да е, но буквално онзи ден в играта се включи реднекът, с който първата сцена беше как за абсолютно никаква причина размаза главата на някакъв рокер с огромен камък (или му подскачаше на главата - нещо в този дух беше) - ако е ОК за 10-годишни деца главният герой да убие брутално човек за нищо, значи аз вече съм станал прекалено дърт Не казвам, че не е ОК сцената, аз се забавлявах искрено; но е ОК над определена възраст, над която вече имаш изградени някакви концепции за това кое е редно, и кое не.
Много неща са много условни. Но, разбира се, не мога да знам как би разсъждавал един родител. По-скоро разсъждавам на базата на собствените си спомени/преживявания от онези времена. Един вид след толкова екшъни с убийства, дето съм изгледал и толкова игри с насилие щом не съм убил никого всичко е шест.
Имам братовчед на 7 години на който му пробутваха такива детски игри - ами играеше си там някакви тъпизми на таблета които не му бяха интересни и то си личеше по изражението му - играй си ги там и да иска няма какво друго. Излишно е да казвам как се промени изражението в погледа му като му пуснах PS4-ката и то играта уж за възрасти "Mad Max". Все ме врънка за тоя плейстейшън да му пускам игрите за възрастни, тия "детскки" уеб игрички и тъч глупости на таблета не иска и да ги погледне вече.
И аз като дете никога не съм харесвал "детските" неща, нито съм виждал дете което искренно да се забавлява с тях, по скоро ги човърка там щото майка му ги е купила, защото нали е с етикет "детско" и му ги е оставила в ръчичките там да се занимава. И когато някои ми каже че е вече голям и затова вече не му е интересна някоя си такава детскка игра си представям, че ситуацията при него е била точно такава. Само това е можел да играе, защото само това са му давали родителите, защото другото не е за деца.
Даже конструктора Lego щом може да забавлява възрастни хора, защо трябва да минава в графата "за деца" ? Това са предрасъдъци, аналогично е положението с анимационните филми примерно, които се гледат от милиони чичаци и лелки или играчките с дистанционно управление които мен ме карат да се размазвам от кеф когато ги карам
Забавленията като цяло не могат да се делят на детскки и за възрастни, нещата зависят повече от култура и лични предпочитания, а не възраст. Има си детски неща - примерно детски обувки и дрехи. При тези неща си има обективни причини те да бъдат използвани само от деца, но не от възрастни. Докато една игра може да бъде използвана от всеки, независимо от възрастта си (пак казвам, това дали е редно е съвсем друг въпрос). При забавленията няма никакви обективни фактори определящи възрастови ограничения, има само лепене на етикети, маркетинг и предразсъдъци. Мен това сравнение с детските обувки и детските игри от предишната страница май ме провокира да се разпиша по тази тема . Мисля че сега бях ясен какво искам да кажа.
*с цялата условност, че понякога намеренията са едно, пък излиза друго, но това е друга тема.
@pseto: за съжаление далеч не всяко дете съзнава, че не трябва да удря друго дете зависи от възрастта и много други фактори. Затова не е редно да казваме просто "дете", защото дете на 4 е едно, на 11 е друго. Същото е и за убийствата. Има нещо базово, подсъзнателно, наречено "еволюционен морал", който общо взето казва, че не е ОК да убиваш друго същество от твоя вид, защото оцеляването на вида е приоритет номер 1. Оттам нататък обаче 10-годишно дете може да има огромни дупки в ценностната си система, сравнено с друго дете. А и въобще такива по-абстрактни концепции се градят дълго и до късно, не случайно съществува идеята за "пълнолетие". Убийство от войник, който защитава града си от нападение е едно; безсмислено убийство като това, което дадох за пример, е друго. Едно 10-годишно дете не може изцяло да схване тези нюанси, ти сам го каза. Та затова не съм съгласен, че ГТА5 е за 18, ама става и за 10-годишни
Псе напълно прав си,ще прекарам малко повече време със играта и тогава ще дам мнение. Засега минах интрото и съм в едно малко градче до кампа. Все още ме държи ,не съм изгубил грам интерес от това да я цъкам. Жалко само че не ми остава много време .