Щом взимам киберпънк на преордър, това е гаранция за качество. Вярно събирането на билки в битчер 3 ми дойде в повече, ама тука е друга хава.

Гаранция за качество

😂

Смело мога да кажа, че Битчера 3 съкваше мощно, поне за мен. Сега като го сравня с GreedFall примерно, GF ме кефи 100 милиона пъти повече като история- пак е фентъзи, но инспирирано от меч и магия + пирати + исторически факти като Инквизицията и чумата + индианци, което много разчупва нещата + супер яки и готини куестове. Вярно, The Witcher 3 е много по-пипната като игра- нямаше никакви гличове, като я играх за разлика от GF, където е пълно с проблеми и гличове. Не знам защо досега мислех, че соулс игрите не са за мен, но GF ме кефи много при битките с тези Guardians (Псето да каже дали е соулс или не, аз нямам представа, не съм играл игрите на Фром), така че може и аз да стана соулс фен в даден момент. Идеята ми е, че CDPR НЕЗАСЛУЖЕНО са провъзгласени едва ли не за богове на гейминга и трябва да им се кланяме до земята, че нямат микротранзакции досега. Може би ще ме контрирате, че са били ограничени от историите на Сапковски, може би проблемът е в мен, че фентъзито не ме кефи като жанр. Как тогава фентъзи игра като GF ме кефи и радва на макс? Защото е написана яко, а не обичайните фентъзи лайна за духове, вещици и барони. Като нищо до края на годината GF ще ми се изкачи на първо или второ място, чакам само да видя финала, за да видя дали ще ме издразни или не.
Сега по темата- киберпънка ми е задължителен преордър, въпреки че очаквам по-скоро GTA в бъдещето, дано да бъркам. За мултиплейъра- да правят каквито искат микроплащания, това ще го играят само малките лайнарчета, които играят и Overwatch и GTA. Защо ще преордървам игра на компания, която не ме кефи особено? Само заради заглавието и заради факта, че съм мега фен на киберпънка като фантастичен стил.

За съжаление историята в witcher 3 се разгръща късно. Мен също за малко да ме загуби в първите няколко часа. Но в никакъв случай не е стандартно фентъзи - казва ти го човек, който като теб не се кефи на фентъзи. Една от първите яки мисии, например, се върти около алкохолизъм и домашно насилие. После имаш мрачна история като от True Detective с изчезнали деца.

Въобще само сетингът е фентъзи, но историята е адски mature, включва доста сложни и провокативни теми и няма грам общо с елементарните концепции за добро срещу зло на Толкин, например. Освен това е доволно непредвидима. В морално отношение всеки избор е грешен, защото винаги някой страда от решенията ти и обикновено го разбираш много по-късно, и се чувстваш като Хитлер. Ако ти се отдаде възможност - дай ѝ още един шанс, има я намалена за PS4 в момента. Но се подготви да поиграеш поне 5-6 часа, преди да се разгърне и да започнат да се появява моментите на pure genius.

Иначе и мен слабо ми дреме за CDPR, даже още преди няколко години тук казах, че си вървят по своя корпоративен път и рано или късно ще се присъединят към Bethesda, Blizzard и останалите бивши любимци. Неизбежно е като приливите

Не знам, аз стигнах до барона и изчезналата му щерка и там се почувствах като на 15 години, докато четях книгата-игра "Ледените пирати". Сигурно 3-4 часа съм играл. По-скоро беше мъчение, а не игра.

Вещерът не е типично фентъзи. Аз го казвам от позицията на човек, чел много фентъзи. Причините са няколко:
- Сетинга е микс от много неща. Има доста от славянската митология (което само по себе си не е много често срещано), но има влияния от много други митологии. В резултат получаваш елфи, които не са като другите елфи. И тн.
- Вкарани са sci-fi елементи(паралелни светове, пътуване през време и пространство, сливане на измерения с технология с такива с магия), това не прави вселената уникална само по себе си, има и други такива фентъзита, но е една от съставките
- Застъпена е политика, задкулисни машинации, а фентъзи частта е все по на заден фон(магията/чудовищата в света на играта изчезват), което доближава нещата по-скоро до GoT тип фентъзи. Втората, а и трета част се занимават с войната, а и с последиците от нея, не по-малко от големия куест- спаси Цири, спаси света
- И накрая, това към което насочва и Lyubohar. Играта, а и ако щеш вселената, е със много специфичен морал. Не си рицаря на бял кон, спасяващ всички, ти си персонаж, който прави добро, но прави и грешки. Света е толкова циничен и крив, че самият Гералт цитира прословутия "Вещерски код", който спазва. Код, който сам си е измислил, именно да се справя с морални проблеми, защото когато следваш код, ти не избираш добро или лошо, правиш какво ти диктува кода. Както се казва няма тъмно и светло, има ужасно много сиво. Застъпени са теми като алкохолизъм, изневяра, домашно насилие, психическо здраве, омраза, завист, изкупление, какво си способен да продадеш, за да имаш това, което искаш и тн. Всичко това вързано в един фентъзи свят.

Не знам защо не ти е кликнала така да се каже. Може би нагласа, може би интерес, а може би просто не е твоята бира. Това, че ти допада жанр/тип игра, книга или филм, съвсем не значи че ще харесаш всичко от жанра. Нормално е да не харесваш игра, не се опитвам да ти се карам или да те принуждавам да я играеш, просто обяснявам, защо света не е типичното фентъзи.

GF и мен ме радва много. Ако класацията в другата тема беше топ 5 щеше да присъства в списъка ми, дори Джедая ако не беше тази година, щеше да е в тройката. Но сравнено с Вещера минусите са, че историята макар интересна те лишава от избори, които да ми се отразяват през играта(не напълно, има решения със значение), по-слабата изработка на самата игра, геройство заради бюджета и надявам се стабилна стъпка за бъдещето на Спайдърс, но оценяваме настоящите продукти. Аз съм и пристрастен де, в света на Вещера съм от ученик

Много добре синтезирано. Играта наистина започва като едно нещо, но с времето се превръща в нещо съвсем друго и много, много по-яко. Но ако я минаваш, мини я преди да си станал соулс фен, защото единственият ѝ - да кажем "неперфектен" аспект - за мен е бойната система. А запалиш ли се по соулс, после всички различни бойни системи ще ти се виждат слаби

Принципно вкус брат няма,но Вещера си е една от най-завладяващите игри.Съгласен с Любо,че геймплея можеше да е по-добър,но всичко останало е на страхотно ниво.Аз имам едни сигурно 400 часа във Вещера 3 и чат пат пак почвам нова игра. Просто ми е супер приятно в света й. Иначе GF е толкова далеч от соулс игра колкото най-далечната галактика. Така че LethianDream,единствения начин да разбереш дали даден жанр ти допада или не е просто да пробваш. Инсталирай си я ДС,я Секиро и виж.

И аз съм така - на два пъти почвам Вичера и след 4-5 часа нещо се отказвам. Веднъж на ПС4, веднъж на ПЦ.Но ще й дам шанс някой ден, предвид глобалното хвалене на играта. Трудно ми е да обясня защо не ми "влезе" - може би не свикнах с менютата и интерфейса - много тромави и претрупани с множество подменюта. Което донякъде на ПЦ-версията е една идея по-добре с мишката, вместо с контролера да навигираш. Управлението на героя също ми се стори малко дървено. И на двата пъти стигам до двореца, в който ми шият дрехи и научавам за основната мисия от барона и малко след това като Lethian Dream я прекратявам.
Иначе сетингът и историята не ме дразнят - даже напротив - уважавам много игри с добре построена история, с мотивация на персонажите, с атмосфера, каквито неща Вещерът несъмнено притежава. Нямам и нищо против фентъзи във всякакви разновидности (макар да съм повече сай-фай фен).

Докторе, по-скоро имах предвид, че някои битки в GF са соулс-подобни, примерно един Guardian в средата на играта брутално ме one-shot-ва. И аз бях учуден много, но примерно като вляза в PS стора и ми дава усмихнато човече и на препоръки - Code Vein и Remnant, защото, видиш ли, съм играел GreedFall.

@Rostik79: явно това е критичната точка, защото и аз точно там я зарязах. Но на втория опит се насилих с още час-два и тогава започнаха wow моментите, когато разбрах, че съм закачен на кукичката и край

Ми аз не съм усетил соулски битки,хем играх на последна трудност,но пък бях маг,а чувам,че бил доста по-силен от меле класа.За трудност говоря,щото типа геймплей е доста различен.