Не бе просто си пробвам стила на писане и до каква степен мога да избухна. Платина ще гоня на Horizon Forbidden west обичам я нея игра много ще я играя.

Игнорирайки опита ти за тролване , съм съгласен с теб. Особено за Валхалата. Игра, чиято концепция ми допада и щеше да бъде по-добре да не е AC, от 3 месеца стои на десктопа ми и най-много 2 часа да съм играл от нея. Просто нямам мерак. Dying Light няма да коментирам, защото не съм играл нито първата, нито втората ще играя. Не ме кефи идеята за Зомби игра с паркур. Според мен трябва да има повече сървайвъл и по-бавни елементи в такъв тип игри, но това си е мое мнение.

Sifu между другото, си го чакам и мислех да правя пре-ордър, щото много ме изкефи това което видях. Напомня ми малко на Sleeping Dogs, тъй като бойният стил пак уж трябва да е кунг фу. А аз доста се кефя на такива неща. Но инди игра или не, гледам да съм по-предпазлив спрямо новоизлезли игри и тяхното техническо състояние и стабилност. Ако видя, че играта няма много бъгове, си я купувам директно, без да чакам разпродажба, още сега след седмица, на заплатено време.

Horizon и GOW Ragnarok ги чакам, ама пък знам какво ще получа от тях вече, чисто геймплейно, затова не са ми на дневен ред. Това е една от причините и да не мисля да инвестирам в PS5 а да си ги цъкам на 4-ката.

Същото важи и за Spider-Man 2. Първа и Miles бяха супер добри, но отчасти и защото не бяхме виждали игра за Spider-Man направена с толкова внимание и желание. Геймплейно, не са нещо толкова различно от това което сме виждали преди (поне в основата, доста стабилно е полирано всичко и е на по-добро ниво от преди). Единствено, Wolverine ме вълнува, как ще я направят. Последната игра с Логан беше от 2009, базирана на много шитав филм, макар и да беше пример за добра игра по филм.

За мен пък предимството на игрите като средство за забавление (или поне зарибяващите такива) спрямо филмите например е че не се измерват във време - нито колко са стари, нито пък за колко време се "превъртат". Колкото и да е добър един филм, човек в повечето случаи го гледа веднъж и го забравя. Ако си някакъв заклет фен ще го гледаш няколко пъти и то през няколко години примерно. По е вероятно обаче да чакаш продължение, нещо ново правено от същите хора или нещо друго подобно, просто зашото като си разбрал историята, като си видял интересните сцени, след това просто няма какво да ти грабне интереса.

Играта от друга страна ако е направена както си трябва, т.е геймплея носи наслада, светът е приятен за пребиваване, да не говорим пък и ако е някаква онлайн зарибявка или имаш почти неограничен начин да я играeш, тогава може да се играе много часове, всеки ден, в продължение на години и после като ти писне да си я пуснеш отново, след известно време като я позабравиш или се сетиш, че отдавна не си се забавлявал с нея.

Чувал съм много пъти някой да каже нещо от рода на "Спи ми се на гъз защото до 5 сутринта играх дота. Нямам търпение да се прибера да играя отново" Ама никои няма да каже "Гледах Терминатор 3 вчера 10 часа, ебаси зарибявката утре ще го гледам пак"

Та това не ме кефи при повечето игри които излизат. Не само че цялата им презентация е като на филм, ами даже начина по който се консумират е като на филм - превъртане за X време и после чакай следващото такова или подобно нещо. Разликата е че при филмите тези филмови похвати винаги ще са по-добре направени защото, просто само това имаме там. Няма геймплей механики или динамично променящи се сцени които трябва да се рендерират в реално време на актуален хардуер при минимален фреймрейт от 30fps В допълнине киното е на повече от 120 години... Игрите правени по тоя кинематографски маниер същестуват от 20-25 години. В най-добрия случай в една такава игра ще видим някаква толкова интересна история или сцена, колкото някоя черно бяла която нашите дядовци са гледали докато са се натискали с бабите ни у кино салона.

Не искам да си натрапвам мнението, но ми е интересно - има ли някои друг който вижда така нещата ?

Аз визирам игрите като едно преживяване. Една интерактивна симулация, която може да гледаш на филм откъм историята и през останалото време да съществуваш в света. Това важи най-много за игрите с отворен свят. Дори и след като историята свърши, ако играта ми е харесала и светът ме е завладял, ще се връщам, ако ще и просто да си щъкам. Spider-Man и RDR2 са добър пример за това. Ако играеш една игра като задължение и минаваш нещата по списък, която и да е, няма да е интересна. Този ефект на будуване нощем, ако една игра го постигне, значи си е заслужила парите. Ако продължава да го постига дори и след основният си финал, тогава тройно си е заслужила парите. Но когато е нещо подобно, което съм виждал доста, трябва да има значителни промени за да ме завладее пак. Или пък някоя по-рядко срещана тематика. Ето Ghost of Tsushima. Геймплей като на асасина, но пък рядко добре реализирана тематика в игра за отворен свят. Не се кефя на Nioh или Sekiro, нищо лично към тези който ги харесват.

Разбира се, има и игри които са много подобни на филмите. Добър пример е Uncharted. Ще мина цялата поредица веднъж като на филм, ще изчакам да отлежи и сигурно на следващата година ще се завърна пак. Имах такава традиция с тази поредица, но минаха 2-3 години от последния път в който ги играх. Тогава и врътнах 4 за пръв път. Ще трябва някой ден да се върна и за тях.

Няма абсолютно никакво значение на колко години са игрите или колко са дълги, стига още да вършат основната си работа да забавляват.Ето, наскоро играх AC2. Игра към която имам комплексарска носталгия и колкото и графиката и геймплея да са остарели, все може да ме завладее и да ми е любимата игра като цяло. Тази глупост, че играта не ставала ако е стара, е пълен комплексарски булшит. Мисля, че главно Играчкин е най-големият му изповедник.

PainTrain,бързо хапчетата,пич,че положението не е добре.Иначе vanmx е много прав.Няма кратка или дълга игра,има добре и лошо направена.Не е до време,а до качество.Играл съм игри по над 100 часа и не съм усетил скука,както и такива по 10 часа,които съм минавал само,защото съм дал пари.И обратното е вярно.Важно е да ти е приятно да се намираш в света и геймплея да ти харесва.Имам игри с над 1000 часа инвестирани.И аз не мога да разбра такива изказвания-"тази игра няма да я играя,щото е едиколко си часове,а друга,която е Х часа".Това е супер странно.За удоволствие ли играем или за норматив,било по-малък или по-голям.

"Та това не ме кефи при повечето игри които излизат. Не само че цялата им презентация е като на филм, ами даже начина по който се консумират е като на филм - превъртане за X време и после чакай следващото такова или подобно нещо. Разликата е че при филмите тези филмови похвати винаги ще са по-добре направени защото, просто само това имаме там. Няма геймплей механики или динамично променящи се сцени които трябва да се рендерират в реално време на актуален хардуер при минимален фреймрейт от 30fps В допълнине киното е на повече от 120 години... Игрите правени по тоя кинематографски маниер същестуват от 20-25 години. В най-добрия случай в една такава игра ще видим някаква толкова интересна история или сцена, колкото някоя черно бяла която нашите дядовци са гледали докато са се натискали с бабите ни у кино салона."

100% ама наистина 100% съгласен.

Затова и толкова цинично гледам на неща като TLOU или Uncharted. Не искам да кажа, че са лоши по заначало ни имам усещането, че това не е правено за да е игра а за да е филм. А игри като Pathologic, Crusader Kings 3, STALKER и т.н. са неща които не мога да видя в киното или книгите, различни и уникални преживявания са.

"Тази глупост, че играта не ставала ако е стара, е пълен комплексарски булшит. Мисля, че главно Играчкин е най-големият му изповедник. "

Това мислене на Играчкин си е обидно за цялото изкуство

Абе за всеки влак си има пътници. Нямам нищо против кинематографичните игри, стига да са добре направени и да си вършат работата- развлечение и забавление. Играта и да е филмова, ако историята е готина, не ми е проблем. Уау факторът в игрите и в самия геймплей отдавна го няма. Всичко вече е правено. Единственото на което може да се надяваме е съчетаване на различни похвати по нов начин, което също е много трудно в днешно време.

Да съгласен съм. Има си пътници и за това. Просто ме ядосва, че това е едва ли не "The Ultimate" за гейминга. Натъжава ме, че средняшки опити за филми са еталона за гейминга . Осъзнавам, че това е временно и дори сегашните му пропоненти ще си сменят мнението когато има друга мода но все пак ме натъжава.

Пограх малко Dying Light 2 и ми направи впечатление, че крафтинг менюто и въобще като натиснеш да крафтиш и вдигаш нива е направо взето ото Horizon zero down. Стилистиката е поне е 1:1

Гледам получава смесени оценки от критиката,но аз преди да я пробвам лично,не си вадя оценки.Колкото до копирането,тези дни нямах време да играя,та чак вчера стигнах някакъв шеф в God of War, и беше доволно изкопиран от Midir от Dark Souls 3.Много от атаките му бяха същите,с тази разлика,че Мидир е доста тегав(ако не и най-тегавия на първо изиграване),а този в GoW беше елементарен на най-висока трудност.

Ps5 не може да е подкара на 4к60fps много жалко.

То беше ясно че 60/4к няма шанс, кажи как е откъм бъгове, че доста я хранят за това. Аз ще я играя, но ако наистина толкова се чупи, направо ще поизчакам да я закърпят преди да я взема.

Играх малко началото. Довечера ще я изпъна на rtx 3070

Да, в GoW дракона бос е най лесен, независимо от трудността. Предполагам че защото в повечете време е ограничен от движения и има определени неща който трябва да направиш.