Sifu между другото, си го чакам и мислех да правя пре-ордър, щото много ме изкефи това което видях. Напомня ми малко на Sleeping Dogs, тъй като бойният стил пак уж трябва да е кунг фу. А аз доста се кефя на такива неща. Но инди игра или не, гледам да съм по-предпазлив спрямо новоизлезли игри и тяхното техническо състояние и стабилност. Ако видя, че играта няма много бъгове, си я купувам директно, без да чакам разпродажба, още сега след седмица, на заплатено време.
Horizon и GOW Ragnarok ги чакам, ама пък знам какво ще получа от тях вече, чисто геймплейно, затова не са ми на дневен ред. Това е една от причините и да не мисля да инвестирам в PS5 а да си ги цъкам на 4-ката.
Същото важи и за Spider-Man 2. Първа и Miles бяха супер добри, но отчасти и защото не бяхме виждали игра за Spider-Man направена с толкова внимание и желание. Геймплейно, не са нещо толкова различно от това което сме виждали преди (поне в основата, доста стабилно е полирано всичко и е на по-добро ниво от преди). Единствено, Wolverine ме вълнува, как ще я направят. Последната игра с Логан беше от 2009, базирана на много шитав филм, макар и да беше пример за добра игра по филм.
Играта от друга страна ако е направена както си трябва, т.е геймплея носи наслада, светът е приятен за пребиваване, да не говорим пък и ако е някаква онлайн зарибявка или имаш почти неограничен начин да я играeш, тогава може да се играе много часове, всеки ден, в продължение на години и после като ти писне да си я пуснеш отново, след известно време като я позабравиш или се сетиш, че отдавна не си се забавлявал с нея.
Чувал съм много пъти някой да каже нещо от рода на "Спи ми се на гъз защото до 5 сутринта играх дота. Нямам търпение да се прибера да играя отново" Ама никои няма да каже "Гледах Терминатор 3 вчера 10 часа, ебаси зарибявката утре ще го гледам пак"
Та това не ме кефи при повечето игри които излизат. Не само че цялата им презентация е като на филм, ами даже начина по който се консумират е като на филм - превъртане за X време и после чакай следващото такова или подобно нещо. Разликата е че при филмите тези филмови похвати винаги ще са по-добре направени защото, просто само това имаме там. Няма геймплей механики или динамично променящи се сцени които трябва да се рендерират в реално време на актуален хардуер при минимален фреймрейт от 30fps В допълнине киното е на повече от 120 години... Игрите правени по тоя кинематографски маниер същестуват от 20-25 години. В най-добрия случай в една такава игра ще видим някаква толкова интересна история или сцена, колкото някоя черно бяла която нашите дядовци са гледали докато са се натискали с бабите ни у кино салона.
Не искам да си натрапвам мнението, но ми е интересно - има ли някои друг който вижда така нещата ?
Разбира се, има и игри които са много подобни на филмите. Добър пример е Uncharted. Ще мина цялата поредица веднъж като на филм, ще изчакам да отлежи и сигурно на следващата година ще се завърна пак. Имах такава традиция с тази поредица, но минаха 2-3 години от последния път в който ги играх. Тогава и врътнах 4 за пръв път. Ще трябва някой ден да се върна и за тях.
Няма абсолютно никакво значение на колко години са игрите или колко са дълги, стига още да вършат основната си работа да забавляват.Ето, наскоро играх AC2. Игра към която имам комплексарска носталгия и колкото и графиката и геймплея да са остарели, все може да ме завладее и да ми е любимата игра като цяло. Тази глупост, че играта не ставала ако е стара, е пълен комплексарски булшит. Мисля, че главно Играчкин е най-големият му изповедник.
100% ама наистина 100% съгласен.
Затова и толкова цинично гледам на неща като TLOU или Uncharted. Не искам да кажа, че са лоши по заначало ни имам усещането, че това не е правено за да е игра а за да е филм. А игри като Pathologic, Crusader Kings 3, STALKER и т.н. са неща които не мога да видя в киното или книгите, различни и уникални преживявания са.
"Тази глупост, че играта не ставала ако е стара, е пълен комплексарски булшит. Мисля, че главно Играчкин е най-големият му изповедник. "
Това мислене на Играчкин си е обидно за цялото изкуство