@vldir - същото, на по-малки интервали я играя, за да запазя sanity, но полека стават нещата.
Стори има, не е лошо, но не е и нищо невероятно. И макар тази да е първата толкова стори дривън игра на From(поне от Демон соулс насам, не съм им играл старите игри), историята не е водещото. Също както Марио едно време на Нинтендото не го играех, щото мега много искам да видя как ще се развие историята като спася принцесата, а защото искам да се справя с предизвикателството, да победя нивото. Тук е абсолютно същото. Не се кефя, че Lady Butterfly ме уби 11 пъти, а че на дванайстия я надвих без да я чийзя(макар че после като видях колко елементарна е с чийз... леко лошо ми стана).
Соулсборн игрите никога не са били за мерене на пишки и за това да се правиш на велик, а да преодоляваш трудности и най-важното да не се отказваш. Да помислиш - ако нещо не става, може би го правиш грешно, може би не го правиш както трябва. Имат ли булшит моменти - да, перфектни игри ли са - не, но ако в игрите на From виждаш само и единствено трудността... проблемът е в теб.
@vldir - аз започнах много настъпателно играта, с подготовката, че това съм го играл вече 4 пъти и 5тия на автоматик ще стане. Ама не, не стана, първия бос ми такова таковата, щото го играех грешно, както с Orphan of Kos(за който ти се оплаквах и исках съвет преди време). Махнах си сейфа(та да не се изкушавам) и почнах наново, почнах както бих почнал нова игра - оглеждах се внимателно и обръщах повече внимание на туториълите. Нещата взеха да си идват на мястото. Най-важното е, трябва много повече агресия, доджа трябва да се ползва само за контра атака едва ли не. Дефлект и агресия, това е разковничето. Знам, не е лесно, дъня се все още щото всичко в мен крещи избегни таз атака като в блъдборна, блокни тази атака като в соулса, той ще прави суийп бягай назад(вместо да скочиш към него). Натрупаните навици от предишната, тежат много тук. Приятел, който не е играл соулс игрите(отказа се като пробва първата), в тази се справя по-добре от мен за момента.
Аз започнах да се кефя и ме е хванала точно треската от предишните.
Хубава е Секиро, но все още съм убеден, това е адски особена игра и ще се хареса само на тези, които й свикнат. Негативните коментари, които прочетох са от Souls фенове, които просто са искали поредния Souls. Да ама не. Свикнеш ли й, става адски забавно и красиво, докато се разхождаш и убиваш гадовете по начин такъв, който дори не съм изпитвал в Assassin's Creed никога, наистина тотално шиноби. Но преди всичко това е игра за босовете, другото е пълнеж, докато не се случи баш предизвикателството. Понякога се усеща леко скучна, но и lore-ът е доста по - оскъден. Но това е разбираемо, хората са искали да дадат фокус върху определени елементи и то най - вече скил. Пак ще се повторя, но в много други игри скилът не е издигнат на такъв висок пиадестал. Стелтът е друг компонент, при който много хора считат, че е слаб и недоизпипан. Прикриването и тишината всъщност не са точно цаката на това нещо, а по скоро бързината, ловкоста. С достатъчно скорост, враговете няма да имат време за реакция и лесно ще правите deathblows. Тази игра предоставя толкова различни правила за оцеляване, че в това трябва много да й се признае. Така че Sekiro за мен е доста иновативна игра, а иновативните игри не се усещат в самото начало като някакви шедьоври.
П.С. Лек спойлер за битката с бика, ако искаш пропусни:
Всички босове/минибосове животни са податливи на файъркракерите.
По мое мнение играта е страхотна и за мен лично по-трудна от Soulsborne серията, но пък е адски зарибяваща и вече почти съм го докарал до битка с последния бос. Определено втората версия на бащата в арената на пеперудената баба най-много ми скъса нервите до момента, много повече от всички Soulsborne босове, но пък като го заклах беше супер доброто чувство.
P.S. Вие тия спойлери за нищо ги нямате.