Дам, мисълта ми беше че го бих от един опит, може би не се изказах правилно.

Преиграемостта (поне за мен) ще идва от фактът, че след като вече свикнах с механиката на играта, ще искам по-чисти победи срещу повечето врагове. Макар, че едва ли ще го докарам до NG+7 както беше при BB и DS3.
Много ми е интересно какво ще е мнението на pseto, защото аз открих този сайт с ревюто на DS3, където беше нахранил, че за да влезеш в играта, трябва да отделиш доста време. А тук е още повече, надявам се все пак да му хареса и да не е в хейт частта.

Аз не съм играл много но минах огрето. Сега като намеря време ще продължа .

Някой може ли да сподели как действа схемата с Dragonrot resurrection?
Има ли негативи ако не се използва навреме? В смисъл, ще умрат ли болните от dragonrot ако не използвам ressurection навреме и има ли опасност напред в прогреса да не срещна други персонажи, които са били смъртоносно засегнати от пестенето на ressurection и са умрели?
Цялата драма идва оттам, че елементите за resurrection са доста оскъдни и искам да ги пестя. В същото време босовете те убиват и съответно се започва агонията с болните NPC-та. Прежалих се и resurrect-нах веднъж, пихме със скулптора сакета, всичко перфектно. Но рано или късно пак ще тръгна да умирам и да не вземат пак да агонизират засегнатите. Предполагам хората, които вече започват втори път да я превъртат, ще знаят повече или са прочели по някой друг форум.

Доста изчетох, щото се бях филмирал. Не умират NPC-тата, но не можеш да им прогреснеш курсовете(и съответно не дават инфо) докато не ги излекуваш. В зависимост от това колко време продължиш без лечение, можело и да пропуснеш куестлиния. А, да, и ти сваля шанса за unseen aid-a.

СПОЙЛЕР за сравнително ранна игра:Аз се филмирах щото след като бих Баба Пеперуда, онази дето ти дава камбанката за спомена умря, но се оказа, че просто това и бил края на куеста.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРА - предполагам си сравнително не напреднал щото от един момент нататък имаш материали за може би 10-15 пъти. Аз засега ги събирам и съм го изчиствал само веднъж (след третия бос).

edit - сега видях, към ендгейма имаш общо седемнадесет шанса да го излекуваш имайки предвид произолния шанс реална смърт да го задейства, май си струва да отложиш само ако си близо до бос.

Сега съм на конника. Тегавичък е ама ще го бия. Взех да му хващам цаката . Той през цялото време не може да ме пипне после ме смъква с 1 удар в втоеата фаза :-)

Ако искаш само кажи думата "Жокер"

Смъкнах го на бой,без да ползвам нищо и без да слушам гардовете. Лесен се оказа.

Първи бос е, идеята му е по-скоро да те подгрее отколкото да те откаже. Макар че в началото, когато го играех по-соулски ми даде зор. След това си виках "е, тва ли беше"

И аз метнах едно око на играта през уикенда, ама за 2-3 часа макс, стигнах само до огрето и там оная началната секция в съня и там го спрях. Че усетих как ме хваща, а трябва да приключвам с ревютата на The Division 2 и Devil May Cry 5. Та надявам се ще имам повечко време за Sekiro през уикенда и така.

Иначе неособено соулските битки и цялостната нова система ми допадат солидно. Не играх достатъчно, за да оформям някакво крайно време, но повечето вкарани неща освежават обичайната формула. Като цяло From показват, че могат да се адаптират и имат идеи за различни неща, а не са като Ubisoft например - болшинството им игри са по една и съща формула като песни на Nickelback и тук-таме променят нещичко, ама и да са добри, и да са лоши - пак се усещат еднакви.

Апропо това инфо, което давате тук за dragonrot системата ми идва добре, че аз пукясах там в някакви дупки в началото, докато свикна с контролите, после там срещу някакви елементарни противници пак си правих пишки и поумрях, та накрая едва на огрето ми светна надписа за dragonrot-а и направо ме хвърли в шах, че ако трябва да те пенализира сериозно Souls игра за умиране си идва малко множко. Ама ако количеството лечение е прилично... хубаво.

П.С. Souls игрите са едни от малкото, в които спойлерите не ме интересуват. Всичко, което ми помага да си блъскам по-малко главата е плюс. Освен при босовете, де, тях обичам да ги пробвам известно време, докато не се пречупя и не прочета гайдовете.

То мен взе да ме хваща някаква fromsoftware манийка. Пуснах си да изиграя отново соулса 3 . После обмислям да мина и двойката и единицата . Дори обмислям да си купя суич и пак соулс да дъня на него,като не съм вкъщи, а аз доста често не съм. Сега и секирото взе че ме хвана . Всъщност странното е че никога не съм бил фен на тия игри,но ето че май станах. Дори блуудборн искам да я имам,но нямам пс4 или 3 ,нз на коя платформа е. Определено from ме спечелиха някак,дори и за мен е мистерия как. :-)

Сега съм на кравата и ме разхвърля като бръшлян чувал,много е бърз и взима яко демидж. Ще го мъча няколко дена явно.

Аз направих това точно в подгрявка за Секиро. Две си беше егати клизмата, много се усеща липсата на Миядзаки.

Аз конника го претрепах от първи път.За мен беше най-лесния шеф.От 11 главни или 12(не помня точно) убих 4 от първи опит,което никога не ми се беше случвало в Soulsborne игра.Последния бос обаче ги компенсира.

Мерси за инфорото, няма спойлери в тоя случай. Това е успокояващо. Иначе и аз ще подхвана DS3, и то за да набия 2 3 любими боса от носталгия с нов герой. Но факт, в Souls игрите спойлерите не са фатални, няма точно фабула и факти, обрати и т.н. Спойлерите са единствено елементи, които обогатяват околната среда, а не историята.
Конникът в интерес на истината е изтормозил доста хора, чак видях в ютюб някакви стриймъри, които въобще се отказали и захвърлили играта (макар че като видях как играха, лошо ми стана...).

Последният бос определено влиза с бутоните напред. Снощи го мъчих, на 2 пъти на косъм, ама не успях да го сваля,третата фаза (втората негова) ми смъква много колбите.
Другият много тегав е Бащата във втория спомен, най-вече заради колоните в тъпото мазе.
За тези които в началото играете соулски/борнски, ще дойдат двама, които ще ви откажат. При мен точно това се получи, исках да ги бия като ловец, а не като шиноби, ама в един момент играта казва - НЕ. Дефлекшън му е майката.