@sauron93: всеки става рано или късно, няма спасение на някои им трябва повече време, други веднага, но зарибявката е силна и е трудна за обяснение

Ludnichar,перфектно отбиване или бягане му е цаката.Перфектното отбиване му пълни Posture доволно,но трябва да му научиш таймингите.Другия начин е да го чакаш да скочи и да смашне това копие в земята,минаваш зад него и един два удара.Използвай и Mikiri.Повтаряш.4 фаза не би трябвало да ти е проблем.Тя е най-лесна.Докато му свикнеш е тегав,но после като му научиш всички трикове става забавен бой.Успех, ако още не си го пребил.

С няколко опита му разказах играта снощи (няколко, щото само умирам на Геничиро от бързане ), за десерт го сложих да спи с 4 контра светкавици.
Че успях да го набия пак и Геничиро (2 пъти) на НГ+.
Битката е епик наистина, нещо, което очаквах от Gehrman и Soul of Cinder, ама там не се получи. Там истинските финални босове за мен (като епичност и трудност) са Орфан и Гейл. А тук ако пак спазят традицията DLC-то да е по-трудно ... не ми се мисли.

Орфана ме беше докарал почти до отчаяние, а Герман го бих от първия опит.

Битката с Гаел си беше спектакъл, но аз лично бих добавил и Фрида, че да стане света троица

Като трудност бих казал, че Laurence ми е най-неприятния бос, но Орфанката определено е най-епичен. (за мен )
Фрида е супер як бос, ама втората част с бащата, обикалящ със залепен стол за задника, ми къса нервите. Нещо като Геничиро в последната битка. Хем са безумно лесни за минаване без да те ударят, хем имат свойството да те изнервят на макс.

Genichiroto взе да ме кастри яко. Ще го мъча няколко дни,може и повече щот съм слаб :-)

И аз най-накрая поиграх този уикенд. Геничиро ме уби 5-6-10 пъти и го оставих за по-нататък като изчистя всичко останало и ъпгрейдна малко attack power-а и кръвта. Сега трябва да трепя тоя монк от "истинскте" босове и после Геничиро. Лейди Бътърфлай не ме затрудни толкова, колкото мислех, още в началото на играта отидох при нея още с 2 лекувания, уби ме десетина пъти или може би дузина и я оставих за след това, после с 5 лекувания и малко ъпгрейди от втория или третия път я взех. И то без един дефлект да направя, бих си я като Соулс бос. То на тази дрисла само гадните духове са досадни, но точно като тръгне да ги пуска към теб ако се засилиш зад едната колона и почнеш да скачаш в състояние на планирана паника често не те удрят и веднъж.

Иначе засега играта ми се струва като Souls Lite, което е напълно окей за мен. На повечето босове/мини босове се свиква бързо с ударите. Някак се преминава доста бързо от "баси, това никога няма да го мина, супер слаб съм" до "не е чак толкова трудно". Ама доколкото четох "истински трудното" почвало след Геничиро, въпреки че за тази игра конкретно коментарите кое точно е супер тегаво и кое - не, освен финалния бос, са доста противоречиви.

Засега все още Bloodborne си остава моя фаворит от Souls игрите, но несъмнено Sekiro се нарежда на второто място. Разбира се ще говоря допълнително нататък, щото като се запъна някъде PTSD-то от Souls игрите се включва все по-силно и ми иде просто да ги изключа веднага.

"и ми иде просто да ги изключа веднага."
То това си е правилната стратегия според мен Ако усетя дори лека нервност и досада от някой бос - ставам веднага. На следващия ден - пак. И те така. Вярно, отнема няколко месеца едно минаване, но по този начин никой соулс никога не ми е омръзнал, нито пък ме е изнервял до краен предел.

Псе, понеже знам, че си играл и Nioh, как ги сравняваш двете със Sekiro? За мен, като доста изявен Diablo фен, Nioh е по-моята игра, заради loot-a, но и тази ме кефи, просто по-малко време ме задържа на едно сядане.

Изключване не, ама примерно стана, пия една бира/чай/кафе и пак се връщам. Обикновено 1/2 опита и стават нещата. В повечето случаи след 5/10 опита си хванал мувсета и т.н. това което те спира реално е изнервянето.

BundyBari, на мен Nioh ми хареса по малко. Не че беше лоша, но нещо ми пречеше да и се насладя на 100%.

Определено след Геничиро тепърва идва по-трудното, особено единга с втория баща, но пък той ни носи много полезен опит.
Мисля, че Геничиро всъщност е сложен и направен такъв (както и седемте копия) за да ни отучат от Soulsborne навиците. Въпреки това повечето босове могат да се минат и по този начин, даже и финалния, но е адски бавно и изнервящо, защото почти всички имат много голям reach, докато нашия е нищожен с тая 20 сантиметрова катанка.
И по този начин играта ни предизвиква да пазим близка дистанция и да се научим да дефлектваме и да им сваляме позата, отколкото да обикаляме по 2 часа около тях, прадейки им по 1 демидж на удар.

Не знам,но лично на мен играта ми се струва много по-лесна от Соулс сериите.С изключение на Saint Sword Isshin не съм имал затруднение с абсолютно никой шеф.Имам предвид истинско затруднение.То и Isshin не е токова труден де.Отначало мислех,че е много труден,но не е.В соулс сериите има къде,къде по-тегави юнаци.Както казах и в предишен пост 4 или 5 боса ги фърст таймнах,което не ми се е случвало в DS или NIOH.

Не знам, аз съм на кантар. Някои босове са ми много лесни, други ми отнемат 10тина опита. В първия Дарк соулс не помня как беше сефтето, беше отдавна вече, но тройката и блудборна ми бяха по лесни май(изключение правят dlc босовете). Може би чупя още навици, а и нямам време да цъкам колкото ми се иска. Може би второ плейтру или ng+ ще ми помогнат да взема крайно мнение. Но булшит умиранията ми тук определено са по-малко. Любопитен съм вече за другите проекти на From.

На NG+2 започва да става доста тегаво, босовете чупят позата с 2-3 удара, което е далеч по-затрудняващо, отколкото Soulsborne повишаването на трудността, поне за мен. Да, там имат повече кръв и правят повече damage, но тук идеята е да си нонстоп в него, да не му даваш да мърда почти, а като ти чупи позата даже дишайки, това е адски трудно, защото постоянно се налага да остъпваш и да я сваляш. Именно тук оцених колко безценно нещо е Ichimonji-то.
Още не съм решил дали ще ходя до НГ+7 (ще направя +3 за платината) , но си представям там как ще е още нагоре.