Трап щеше да е поне 18% по-добър, ако не бяха разкрили в самото начало [СПОЙЛЕР], че Хартнет е серийният убиец. Да те провокират да си мислиш, че той се опитва да предпази дъщеря си и затова търси как да избягат, даже да има някакъв друг пресонаж, който да си мислиш, че е той издирваният и малко по малко да подават жокери каква е истината и зрителят да почне да се пита, "абе да не би нашия човек да е" и по някое време да шокират с някаква брутална сцена на разкриване.

Навремето имаше един много як филм с Ланс Хенриксен и Ерик Робъртс, в който ставаше въпрос за двама престъпници с неясна самоличност - единият убиец-садист, другият обрал някакво казино или банка. Филмът беше така направен, че все се намекваше, че единият от двамата е убиецът, а другият е крадецът, докато във финала се оказва, че е обратното.

Впрочем много съжалявам, че в днешните он-лайн платформи липсват стари Б-филми (straight-to-VHS) като този, който споменах. Само в Амазон има една колекцийка стари ленти с Чарлс Бронсън и Чък Норис, но са малка част от бисерите на 80-те и 90-те, които с кеф бих си припомнил.
В Showtime има Tremors (1990), който беше и буквално първият филм, който гледах като си пуснах тази услуга.

Какви 18%, поне 50% по-як щеше да е филма ако докрая имаше тръпката да не знаеш кой е убиеца. Но Шаямалан сякаш повече иска да покаже нестандартното мислене на убиеца, който се мъчи да излезе от капана и затова рано-рано разкриха, че е той. Якото беше, че жена му и дъщеря му с години не знаят за "хобито" му и не предполагат какъв изверг е.