Ся не очаквам да разбият Бугати Вейрон в тоя филм, ама поне да хванат някоя по-лачено изглеждаща бавария за 2 бона и да я изгърмят там. 
Предпочитам да гледам български мач,отколкото български филм.
Между другото последният епизод на Flash... меко казано мачка. Много меко казано. 
Преди малко изгледах филма The Box. Преди няколко години го бях гледал, но си казах е има замисъл, ама нещо липсва. Е сега след като го изгледах, не знам дали е заради 28-те ми години, или е моментно състояние, обаче филма ми се стори много ама много добър на второ гледане. Е малко е ксенофобски че само жени натискат бутона, ама това няма значение.
Защо пиша това ли? Ами защото не знам дали е заради годините, опита, или натрупаните емоции, но хората, е поне аз променям мнението и начина по който приемам нещата, и посланията вложени в един продукт. Да се върна на филма. При първото ми гледане... нищо особено, един филм за който не бях чувал, и ще остане в историята заедно с онези продукции за които никой няма да си спомня. Обаче гледам филма и си мисля колко, ама колко много не съм го разбрал този филм преди няколко години. Гледам го и направо тръпки ме побиват, и си викам, докато има кой да натиска бутона, ще има друг който да е смазан от натиска...
Добре де малко се увлякох.
Но мисълта ми е че без значение дали е заради години или личностното израстване за всеки от нас, приемаме едни и същи неща по различен начин в различните етапи от живота си. И за добро или лошо това е част от нас, и ми се иска да вярвам, че ни прави по-добри.
П.С. Докато пиша тези редове си спомних за времената в които даваха предаването "клуб НЛО", аз като малък им се смеех на лафовете, сестра ми беше още по-малка и тотално не вдяваше, а моите родители рядко се усмихваха гледайки предаването, Е сега като гледам епизодите от онова време разбирам защо не са се смеели, и аз сега не се смея... Приемаме по различен начин нещата с течение на времето и това е... А когато гледах епизоди от "улицата" съм се разцепвал от хил като дете, а сега ги гледам и ми се плаче да го еба...
П.С.2 Извинявам се за неуместното включване в темата, до сега и ред не съм прочел от нея, и се извинявам ако съм прекъснал някоя важна дискусия.
Само заради името човек може да загине от смях. Иначе аз във филмите надежда не виждам и не ги гледам, но сериалите са ми любими. Не знам дали не са ми станали хоби и не си затварям очите за малки и по-големи недъзи - най-вероятно. Имам висок толеранс към посредствени сериали (осъзнавам, че нещо е посредствено, но все пак го гледам и ми прави удоволствие), но към филмите - не.@Tiger - да, напълно нормално е това, мисля. 
Остаряваме, а с това имаме и различна перспектива над нещата. Но знаеш ли, за мен гениално е онова, което дори и след 20 години ти харесва. Бих дал един пример със сериала Spider-Man - оная яката анимация на Fox, дето я гледахме като деца 90-те години по нашенските телевизии. Преди 4-5 години си я свалих от нета и я изгледах отново. Е израдвах се на макс. Не само от носталгия. Просто си беше качествена. И имаше доста забежки и за възрастни хора, които аз не разбирах като дете (примерно един епизод ако всички се сещат с едно момиченце, което беше фен на Spider-Man, което накрая се оказа, че е терминално болно от рак... да пукна, ако можех да разбера това на 10 години примерно, но на 25 гледаш по друг начин на нещата).