https://youtu.be/frdj1zb9sMY
Малко оскар материал.
https://youtu.be/22PY59GHQgU
Ако вече не е излязъл. А тоя другия - като видя нацита и знам, че филма няма да го гледам. Сигурно ще е поредният, в който немците са показани като пълни нефелници, които на някакъв див късмет са превзели цяла Европа за минимално време Втората световна. А американците, стоящи да си бият чикии до последните дни на войната и докато не измират десетки милиони европейци - спасителите на цялата човешка история. Малко множко ми идва пропаганда напоследък, особено толкова банална.
Почнах да гледам Angie Tribeca тея дни - така като съм изпил 2-3 чаши вино идва доста добре. Абсолютно дебилен и ирелевантен хумор в духа на най-старите пародии тип Полицейска академия и тям подобните... тъкмо се присетих за Смотаняци тея дни и като си пуснах Angie Tribeca - едно към едно. Естествено си е специфичен хумор, със сигурност няма да се хареса на всички.
Иначе тези дни хванах най-накрая Peaky Blinders. Не знам защо толкова се чудя, преди да си пусна британски сериал при положение, че съм фен на киното им. Този сериал определено е страхотен. От типа, който се гледа за минимум време.
Друг сериал, на който се чудех - BrainDead. Извънземни мравки ядат мозъците на политиците в САЩ в опит да завладеят света. Какво по-яко и какъв по-добър начин да бъдат онагледени Клинтън и Тръмп. Жанрът попада в някаква среда между пародия/комедия и сериозен сериал, което е труден баланс за постигане, ама в случая мисля работи много добре.
А, да, също така минах набързо и The Night Of... малко мрачен и доста сериозен, но все пак страхотен сериал. Трябва да имаш настроение да го гледаш, понеже в много случаи ми се гледа нещо по-лековато, но е много добър.
Ама дано да става новият филм, последният доколкото го помня беше един... никакъв. Иначе наскоро почна един сериал, който силно бих препоръчал - Quarry. Гледах само първия епизод, излезе онзи ден вторият - доста добра драма с потенциал да стане сериозен хит. Нищо не бях чел за нея, но ме изненада много приятно. Имаше една доста култова сцена в края на първия епизод.
Също и Mr. Robot върви доста силно, последният епизод беше бъкан с wtf моменти. Чакам с нетърпение финала на сезона.
Поради доста свободно време си позволявах да изляза малко от шаблоните на азиатското кино и да се заплесна по малко по-различни представители, в този случай два индийски филма с нещо като бойни изкуства в тях. След единствения филм който ми е харесал Dabangg, изгледах трейлърите на споменатите два филма и след като приключих с тях смятам, че Dabangg е едно огромно изключение...Първия се казва Commando one man army - заемки от Комадно, Рамбо, Хищникът в един сюжет който смърди на евтиния, но поне т.нар. бойни сцени не бяха дъното, имаше интересни проблясъци, но историята ме покоси отвсякъде - в един момент нашият главен герой ранен и плуващ в реката без изгледи за успех и възстановяване, един от приближените на главния лош му казава: Шефе, докарали са нова танцьорка от Мумбай, да отидем да я видим - и след това се почва задължителния музикален номер, който е поставен просто много на място след трагедията на нашия човек
Индийска му работа, всичко останало е по стандартната формула на романтиката и закономерностите, но поне съвсем малко се бяха постарали в отдела на бойни сцени.
Вторият се нарича Baaghi (Бунтовник) - и там беше малко обратното, историята я бяха сглобили сравнително добре, работеше заедно с героите, даже и песните и танците съвпадаха с темпото и ситуациите, но бойните сцени бяха като някакъв странен хип-хоп балет, къдетто нашия подскачаше и правеше пируети край лошите, като някаква досадна муха или комар.
Жалко - можеха да се постараят повече след като на трейлъра наблегнаха точно на тупалките - главния герой със звучното име Рони танцуваше ли танцуваше край противниците си и на няколко момента успя да генерира смях с изпълненията си, но нямаше достатъчно сила и поне малко усилие в нито един от т. нар. му удари.
След тези подобия на филми за бойни изкуства се завърнах към стандартните истории и изгледах Helios - с ясното съзнание, че ще има продължение, този филм показва доста добри черти, главно в екшън сцените и самото действие - откраднато е портативно ядрено устройство с цел да се разкрие главния престъпник познат само с името Helios - едновременно се забъркват корейски, китайски и хонконгски разузнавателни служби, като всички се дебнат едни други и се съмняват във всеки, конспирации, малко интрига за зрителите кой е този неуловим престъпник, развитието на отделните нишки, бяха така завъртяли нещата, че всеки изглеждаше подозрителен на фона на цялостната история. Само малко накрая бяха избързали с разкритието и се надявам във продължението да направят по-стегнат филм.
Skiptrace - най-новия филм на дядо Джеки е странна смес от изтъркана до болка формула и също толкова изтъркан сюжет, нямаше нищо по-различно от примерно поредицата Час Пик - изтърканата формула за двама души, които впоследствие стават приятели, бойните сцени също не бяха нещо особено впечатляващо, даже познах на доста места как това не е Джеки дето се въргаля в прахта, малко странен ми дойде като съвкупност от сюжет, герои и дори развитие на историята - в един момент имаме някаква сцена за подпомагане на действието и в следващия монголци пеят на английски песен на Адел...
Рени Харлин (режисьора на втория Умирай Трудно) не се е постарал да изтъкне силните черти на Джеки ами е забил в buddy comedy като още от началото знаех т.нар. туист в историята само като погледнах началните надписи. Пак е по-добре от онази трагедия наречена Dragon Blade или нещо подобно дето се подвизаваха Джон Кюсак и Ейдриън Броуди като римски легионери, а Джеки беше повече от трагичен.
Темпото му беше неравно, като че не са успели да налучкат тона и скоростта на самия филм, разпокъсан беше на места, Джеки се постара колкото можеше, но не вдигна летвата, къде заради годините, къде заради ограничението на английския - за справка много по-добре се представи в Shinjuku Incident & Little Big Soldier - в първия с драматична роля, във втория с бойни сцени и интересна история - тук обаче му давам не повече от 5/10
Но както съм казвал филми рядко гледам, преди десетина година си пусках почти всичко, което имаше да се пуска, а и преглеждах и класиките, но в един момент рязко ми станаха досадни всички филми. Явно сериалите успяха да ги изместят от сърцето ми.
И като стана дума за сериали: http://www.imdb.com/emmys/nominations
Победителите от наградите Еми. Прекалено много незаслужени според мен награди за Game of Thrones. Безмозъчната битка Battle of the Bastards мега прехвалена, въпреки че беше супер измислена откъм бойна тактика. Някой да се беше постарал поне 1 грам щеше да е добре. Ама айде, нали е прехвален Game of Thrones, простено е.
Хареса ми, че мацката от Orphan Black е взела Еми. Още миналата година заслужаваше. Играе доста убедително 5-6+ роли в един и същи сериал... сега има 1-2 от второстепенните персонажи, които не ги изкара идеално, обаче с всички основни е перфектна. Поне това Еми е отишло където трябва. Рами Малек за Mr. Robot... заслужено като цяло, но мен поне не ме впечатлява ролята му.
Иначе Джеки Чан ми беше любимец като малък. Карате Кид с Джейдън Смит е последният сравнително нов филм с Джекито, който гледах и ролята му както винаги ме изкефи.
Като се замисля той, заедно с Том Ханкс, винаги са ми приятни, каквито и персонажи да играят. Като някакви вуйчовци ги приемам, с които бих спретнал скаричка и да ги слушам как ми разказват житейси истории, докато лочаме биричка
Иначе сега сериалите ще започнат пак да вървят, което е хубаво, понеже започва да става солидна дупката за мен. The Big Bang Theory беше изненадващо добър с куп гостуващи персонажи, даже бих казал в духа на старите епизоди. Но според мен ще се върне пак в посредствеността много скоро... Lucifer започна страхотно, един от фаворитите ми е, набързо минах и Blindspot - спрях го в един момент, ама после що-годе ме спечели (като нещо, което да върви на втория монитор, докато се занимавам с алтернативни неща).
Иначе Mr. Robot - добър сезон, не толкова като първия, но пак с куп wtf моменти. Маркови са в сериала. Последния епизод мачкаше. Също ме израдва и оня другия със ситкома от 90-те. Но все пак - Рами Малек с играта си не виждам за какво трябва да получи Еми. Ся ще е скучно за едно и също Спейси да взима наградата за House of Cards, ама не мисля, че конкуренцията е особено изострена. Трябва да се замисля за някой сериал със силна мъжка роля в момента...
П.С. Бих препоръчал също и Bojack Horseman, който го няма из нашите торенти, та трябва да го свалям от майната си в Залива. Сериалът е... странен, на равни дози комедия и драма, радва ме доста, но както е супер забавен изведнъж ме удря с някой изненадващ "тежък" момент, което понякога идва много на старото ми сърце.
Тук историята са се опитали да я завъртят като на първия филм, но явно не им е стигнал бюджета и въображението на сценаристите, да ми пускат през две минути основната тема на Ли Му Бай, това съчетано с визионерски похвати на "кой гледа по-страшно", ами не мерси... Джейсън Скот Лий беше трагичен горкия ама то с такъв материал как да бъдеш нещо по-различно, Дони Йен раздаде няколко ритника (подпомогнат от жици), понаряза малко хора и после с усмивка към хоризонта заедно с MILF парчето Мишел Йо - на това му викам щастлив край.
Останалите поддържащи персонажи даже не смятам да ги споменавам - по-безлична сган отдавна не бях гледал във филм, че то в рисунките на 8 годишната ми дъщеря има повече емоции и цвят баси...
Повечето филм е заснет с някакви гадно тъмни сцени, където почти нищо не се вижда и почва едно гадаене, кой кой е и за какво се бори, а пък CGI картинките бяха отвратителни и ако целта им е да се постигне някаква мащабност, го направиха по възможно най-тъпия начин, като ги залепиха като кръпки към бойната хореография в израз на съчетание между модерно и древно, но по-добре да си бяха останали само с древното. Мишел Йо е далеч от предишната си роля в първия филм, тук не показа никаква по-различна емоция от това да се държи като мрънкаща лелка, оплакваща се от всичко и всеки - цената на ориза, пенсиите, опашките в магазина и проклетия ревматизъм който сякаш я мъчеше през по-голямата част от филма.
Ако Netflix решат да филмират и останалите части на книжния оригинал, по-добре да не пускат в публичното пространство резултата, да си го запишат на стара VHS касетка и да си го пускат на високосни години само в компанията на хора с Алцхаймер, че да не помнят нищо от показаните кадри...
Гледал съм доста злеташки филми от жанра през годините, но този се нарежда сред Топ 10 на най-тъпашките заглавия от martial arts movies world редом до dragon Fist, Sorcerer and the white snake, Badges of fury, Vampire Warriors, Legend of the Wolf, Legend of Chen Zhen и още няколко
0.5/10
Аз пък най-накрая се хванах да изгледам Warcraft - като времегубка ставаше, ако бях в киното с 2-3 бири щеше да ми е окей. От всичко не разбрах едно обаче - защо актьорската игра беше толкова покъртително скапана? Явно филмите по игри още се прицелват в някаква детска аудитория, заради това актьорската игра беше толкова елементарна. Жалко - но поне орките бяха направени невероятно. А, да, също така сюжетът беше... никакъв, два часа филм, който няма и най-далечно подобие на край. Явно това е новата мода с всички трилогии.
За Варкрафт-а - понеже не бях запознат в голяма степен с източниците за този филм (бяха споменали че били някаква поредица книги) - на мен лично ми хареса това което видях в киното, без да съм запознат с много от историята, героите (бегло знаех само някои от тях), игрите и прочие елементи. Хареса ми точно защото не съм очаквал втори Властелин, а нещо различно базирано на популярна игра (повечето опити в тази сфера завършват повече от безславно), но тук даже по едно време root-вах за Дуротан, да смачка кофата на дядката Гул' дан, че оня наистина прекали по едно време в гаврата си с орките и тяхното понятие за чест. Лотар също ме израдва, особено като направи Блекхенд на кайма с ориз и гарнитура от бразилски орехи - доста badass
Младия чирак на магьосника ми дойде малко изнежен, но похвално беше да се изправи срещу доста по-могъщия Медив (както го бяха направили героя ми приличаше на застаряваща версия на Исус Христос), който успя да откупи злото в себе си по правилния начин. Визуално имаше епични картини, на градовете и локациите, не са пестили средства там, малките зъбки на Гарона малко ме смущаваха (повечето пъти гледах как си движи челюстта отколкото деколтето с гърдите (Пола Патън изглеждаше сравнително добре), хареса ми как бяха направили самите орки, (поне главните участници) Дуротан и Драка бяха толкова добре трансформирани посредством CGI, което пък преливаше в реални лицеви маски и грим, че наистина се замислих за бъдещето на игри по филми да не бъде толкова мрачно и изпълнено с провали, понеже технологиите се развиват и сега нещата могат да се обърнат в полза на по-хубави заглавия
Имаше детайлност дори и в костюмите и оръжията, бяха се постарали хората от арт отдела, музиката също чудесно си пасна на цялостната история, което за мен е плюс.
Имаше дървени диалози (Може да е капан. Не не е. Но може. Не, не може) и лично си имам малки забележки за хореографията на боя, нямаше по-сложни действия, но може би за целта на двубоите са решили да го оставят така вместо да правят както на Епизоди 1-3 на Star Wars. Пак казвам, въпреки някои недостатъци, на мен си ми хареса, но сигурно това отдавам на факта, че не съм запознат с материала