И на мен ми бяха такива впечатленията от Vampyr в началото. Стори ми се окей. Но към средата проблемите, които виждаш сега, се увеличават. Трябва прекалено много грайнд, за да си на едно ниво с противниците, излишно е да избиваш чак толкова ловци на вампири, изобщо не се вписва в историята, а също така самият сюжет върви някак странно - едно на ръка това, което казваш - запознаваш се с герой и след 5 минути айде да мреш, ама го има и друго - минават някакви големи моменти от време, в които някои герои и сюжетни нишки сякаш изчезват и после пак се завръщат.

Ама това беше в началните версии, не знам колко точно са оправили Dontnod с времето. Ако са балансирали и оптимизирали битките например и са пооправили темпото, играта като нищо може да се приеме за добра. Като излезе основният проблем беше, че изглеждаше ръшнато заглавието - пуснато по-рано от нужното и изглеждаше така, сякаш франсетата изкуствено се опитват да го удължат. Иначе имаше добри идеи и потенциал. Жалко само, че може би скоро няма да пуснат някоя игра с бойна система като нея и Remember Me, защото и двете по една или друга причина фейлаха комерсиално, а пък игрите им с акцент на сюжета са успешни. А Dontnod показаха потенциал с Remember Me... макар че не знам дали тези хора изобщо са в компанията изобщо.

Аз тези пък поиграх Троя, нещо не ме впечатли. Прекалено солидна стъпка назад ми е спрямо Three Kingdoms. Някак старото наемане на единици, дипломация, развитие на градовете... много назад в миналото ме връщат. Не е помия играта, окей е, като за без пари е доста добре, ама... някои неща трябва да си останат в миналото за серията. Също така шибаните каляски - среден пръст за тях. Това е баси имба шитнята. Гледах едно видео с тях, ама си викам - не може да е толкова зле. Ама като ме double anal penetrate-наха автоматично ги намразих. Там срещаш Ахил, ала-бала - казваш си к'во толко, геройче като геройче... виждаш един-два взвода каляски при противника и усещаш как почваш леко да се напикаваш.

Гледам ся Цубасата е 100 кинта в PS Store-а, направо ще си го взема оттам, дори и да трябва да псувам, ако се окаже кофти ракия и не мога да го продам. От озонци трябва да се чака няколко дни, пулсарци (озонци 2) ич не я продават. Ся наистина е леко нишова играта, ама как пък поне някакви там 10-20 бройки да няма, дет се вика от кумова срама. Реално само няколко човека тука имаме интерес, гледам из нърдс и разните други фейсбук гейм групи има поне няколко десетки, които харесват видеота от заглавието и т.н. Можеше да има някое и друго копие.

Пък то и Wasteland-а излезе... ся като се сгъсти календара и пак ще разберем колко малко време имаме.

Аз най-после почнах Одисеята и направих 10-тина часа уикенда и стигнах 11-то ниво. Вероятно не съм стигнал до момента с грайнда, защото не съм го усетил. Играта се развива плавно като прогрес до момента и ми харесва. Има доста разлики с Ориджинса и не разбирам хората, които твърдят, че била рескин. Битките се водят много по-различно и разнообразно с допълнителните специални удари. Наличието на наемници някак си те провокира да си по-предпазлив като чистиш бази, иначе те налазват. В Ориджинс от един момент нататък не ти пука дали вдигаш аларма, защото ги избиваш лесно. Но и аз я почнах на предпоследна трудност и умирам доста. Дори на същото ниво като моето противници, но от уникалните (които си имат имена) ми дават зор.

Не знам откъде идва усещането, но като че ли графиката е леееко даунгрейдната, спрямо ориджинс. Или така ми се струва. Може да е просто от това, че ми харесваше повече екзотичната природа и архитектура в Египет - джунгли, палми, пустини, пирамиди, реката Нил .... А тук е някак си по-скучно визуално. И двете на ПС4 играя.

Има някои смешни моменти като например това да се скриеш в храст, който е 20 см висок. Ти си клекнал и половината ти тяло е открито, но войникът те подминава, защото си "скрит"
Малко ми е странна механиката с прогреса на нивото и света. В началото гледам някаква мисия, която препоръчва да си примерно 4-то ниво. Викам си да стана 5-то, че да я мина по-лесно. Ставам 5-то ниво и гледам тази мисия - и тя станала 5-то ниво . В настройките има няколко опции, които не вдявам много как функционират.
Лиспата на идикатор за целта в някои мисии също ми харесва - както псето казва в ревюто, по-интересно е така - сам да откриеш локацията.
Бърза работа нямам - ще играя заглавието както дойде, без да се напрягам. Очертава се добра за отмора, без да се насилваш да правиш разни велики постижения и да трошиш контролери.

То това май е до начина на игра. Ако ти е кеф да разкриваш всичко и да се шляеш, няма да усетиш грайнд или нуждата от такъв. Ако обаче фокуса ти е мейн сторито и страничните неща ги правиш от време на време, почти сигурно ще удариш левел стена, която да ти спре прогреса. Аз съм от първия тип и нямах никакъв проблем с прогреса, но разбирам защо някой би се оплакал.

Иначе за графиката... Не я усетих като даунгрейд, а по-скоро като по-измита. Не знам дали обяснявам достатъчно ясно.

Иначе това с динамичния левел на мисиите... май се спираше от някъде... но може и да бъркам играта.

Да, зависи от стила на игра. Аз игрите с отворен свят ги играя съвсем хаотично в почти всички случаи. Понякога се случва 4-5-6 часа изобщо да не пипна основната история, просто да си обикалям наляво-надясно и да си правя каквото ми е кеф. След това ми щуква и правя 3-4-5 мисии накуп от кампанията. Точно този стил на игра Одисеята не го позволява (или не го позволяваше преди, не знам дали Ubisoft не са оптимизирали прогресията след всички критики). Минаваш 2-3 мисии и изведнъж бам, следващата е с 3 нива по-високо изискване и ти трябва грайнд. Аз не съм на вълна да минавам странични мисии, искам главни, да видя как продължава историята - но не мога да правя такива. За мен това е против идеята на игрите с отворен свят като цяло, които уж трябва да предлагат свобода. Когато трябва да минаваш страничните мисии задължително, те стават... не странични, а основни. А играта вместо "отворена" става линейна.

Да, одисеята отначало е приятна и не се усеща грайнда. Най голямо удовоствие ми беше от началото, няколко чесовото интро до момента в който се срещаме с Wolf of Sparta. Вече след средата на главната история, всички странични неща беха еднакви и почнах само да трепя тези наемници и там в онази арена, че така най-бързо си вдигах левелите. Често в такива игри, в които левелите имат голямо значение, вместо да грайндя, започвах да се бия с противниците и босовете с левели над мен, които ме убиват на 2-3 удара, а аз им прая мизерни щети. Както правя сега с Vampyr. Одисея е голяма карта, бих казал малки интересни места, за които искаш да отидеш да разгледаш, примерно на Ориджинса и Вещерът имаше толкова много места, за които просто искаш да отидеш.

Аз от всичките асасини не можах да завърша само Одисеята и тази в Истанбул.Просто по някое време ми дойде в повече грайнда. Спред мен са фикснали нещо в тази посока,защото аз също съм от хората,които разкриват всичко и минават всички странични мисии,но въпреки това на няколко места трябваше да грайндя.Де да знам,може и да се бъркам.Харесаха ми груповите мелета,а също и някои умения,но по някое време се улових,че стартирам играта просто,защото съм дал пари за нея и ми е доволно скучна. Някъде там реших просто да я деинсталирам.Картата е голяма,но аз споделям мнението на Peshp,имаше твърде малко интерсни места.Това разбира се си е и до лично мнение и усещане. Сигурен съм,че доста хора са харесали света на Одисеята.Като цяло Ориджинса,въпреки по слабо развитата бойна система ми хареса много,много повече. Изиграх я с удоволствие.Както се казва вкус брат няма.

Spoiler Alert. Аз не знам дали бях минал всичките разколения, но най ми хареса края при култа и мисля че онова с Питагор, ако не се лъжа, където излизаме от една пещера и Херодот с Брасидас ни чакат с кораба, тези два "края" най ми харесаха, а вече онова с касандра и семейството беше, всякаш виждал съм го и преди.

На Секиро последния бос съм. Един контролер вече счупих. Имам още един да го счупя и него и после конзолата и да не се занимавам с педераските игри вече.

Gid gud. Майтапа настрана,но Ишин е един от най-готините швфове. Трябва да си спокоен. Ако се нервираш чак толкова,зарежи го и пробвай пак на следващия ден. Все пак тва е игра,почне ли да ти носи негативни емоции,няма смисъл. Мина ли Демона?

Демона го минах и ми беше кеф дори и да ме би 100 пъти. Тука едни нечестни удари идват от никъде. Човечето уж блокира пък не блокира. Тъпа работа.

Започнах Rainbow Six 3 Gold да играя аз.

Не са нечестни. Ще го научиш ама време трябва. Тайминга е важен.

Аз последния бос на Секирото го бих с чадъра, с който можеш да блокираш някои от най-силните му атаки (забравих вече кои бяха, имаше едни яко гнусни в последната фаза). Преди чадъра ме уби 50 пъти и не усещах, че прогресирам особено. Ама в Sekiro се бях зарекъл да не се нервя и грам и понасях целия бой с телешка упоритост (с тук-там средна доза псуване ).

Иначе аз поиграх още малко Captain Tsubasa, както и си мислех, че е възможно да стане - геймплеят е доста бързо омръзващ. Прекалено е базова концепцията, да не говорим, че не е особено "футболна" - няма толкова много тактика, просто заучаване на няколко неща и тяхно повтаряне до откат. За стотина лева не знам дали си струва, откровено казано.