На мен обикалянето с коня някак си не ми е проблем, даже ме кефи, но силно увеличава времето за игра, ако решиш да правиш разни странични неща. Оня ден тръгнах да диря едно легендарно животно и отидоха едни два часа само за това. Първо малко подготовка, по пътя я засада, я някоя къщурка ще намеря да я изследвам, в един гьол малко риба реших да ловя, че заваля дъжд, а тогава кълве повече
(и наистина хванах бая тлъстак), то по едно време се мръкна, разпъвам палатката, готвя, спя, на другия ден продължавам ... Наистина се усеща тръпката от приключението.
Вечерта отивам в селската кръчма да ударя едно уиски, но там едни момчета от местната банда, с която имахме няколко престрелки. И стана търкал. Някак си се случват неща в играта, които не са мисии, но се усещат като някакви малки мисии и правят света жив и непредсказуем.
Другарите от катуна малко по малко придобиват плътност - разказват ти разни неща, правиш дребни услуги за тях, вечер някой разказва истории до лагерния огън...
Много ме тормозят тоновете collectibles. Не знам тези карти как могат да се съберат, без помощ от нета. Сигурно ще трябва 500 часа обикаляне сантиметър по сантиметър из света. Някаква изоставена каруца, примерно насред нищото в гората, там намираш карта за игра. Няма шанс да минеш оттам, освен ако систематично не решиш да изследваш цялата карта ... или да видиш в youtube. На една женица - любител-палеонтолог обещах ако видя динозавърски кости, да ѝ пратя местоположението. Еми оттогава сигурно имам 30-40 часа игра и само едно такова място намерих. Друг пич търси скални рисунки - нито една не съм видял. И т.н...
Но намерих една пиратска шапка в останките на един кораб и сега само нея нося