Историята или ще те изкефи, или ще те издразни. Мисля, че горе-долу така стоят нещата. За останалото има консенсус - атмосфера, качество на актьорска игра, кинематографичен елемент. Геймплеят е достатъчно компетентен (макар и разтеглен на моменти).

Като бях малък бях направо болен по тая игра. За тия години не е излизало заглавие от такъв жанр което да се доближава дори и малко до това въздействие чрез атмосфера и най-вече саундрак. Да, знам че сега някой ще си каже каква е тая дървенящина и се кефи по същия начин на TLOU или Assasins Creed. Надали съществува по подценена игра от Shadow Man

Мисля, че това е един от примерите за игри, които ако си пропуснал, когато са били нови, то след 20 години дори и ремастерирани е малко спорно дали ще ти харесат, когато го няма факторът носталгия.

А за Salt and Sanctuary - игрицата е яка, аз даже май с два героя я минах и прекарах солидно часове на нея. Има и ревю нейде из сайта. Имаше един бос, една вещица, дето яко ме трепа, бахти боя ядох от нея. Беше най-тегавия бос в играта. Иначе да, трудничко си е заглавието. Особено към края.

Мисля че и сега ако я бях играл за първи път щях да се впечатля, разбира се не толкова щото сигурно заради възрастта не се впечатлявам толкова от каквото и да е било.

Иначе когато играта беше нова, пак имаше хора които я намираха за посредствена. По-скоро това е от игрите които или яко ще те накефи или тотално ще те отврати. Аз при мен нещата са се слячили по първия случай.

Аз оня ден изиграх Outlast 2 - прескочих няколко инфаркта, но ми хареса приливът на страхов адреналин Отдавна не бях играл в този поджанр на хорърите, в които само трябва да се криеш и бягаш тип Амнезия. Иначе заглавието ми се стори доста по-слабо от първата част. Почти нямаше история.

Веднага след него почнах Innocence: A Plague Tale и за уикенда минах сигурно 80% от играта. Много солидно, хубаво заглавие. Напомня ми силно на TLOU (първата част), дори и с музикалните мотиви и цялотното общо усещане. Графиката само е малко outdated и леко ме дразни преобладаващите кафяво-жълти тонове, но нищо. За по-голям потапяне, си я пуснах с френския дублаж и английски субтитри и мисля, че това е начинът да се играе - да усетиш средновековна Франция, инквизицията, мизерията, вонята по улиците от разлагащите се тела на хора и животни ... Уж детайлно всички нива обхождам и пак доста collectibles пропускам.

Може би днес ще я приключа след работа, след което може да остана в миналото с Senua's Sacrifice, която все отлагам.

Shadow Man играта с бъгавите тектури е втората част, една средняшка игричка, PS2 екслузив от 2001-ва. Миналата година разни модъри пуснаха неофициален фикс който оправя тоя бъг За първия ShadowMan от 1999-та не съм чел да е имало някога такива оплаквания.

В For Honor имаме блокиране, доджване, париране, дефлекти, леки/тежки атаки, додж атака, unblockable атаки, undodgeable атаки, башове, guard break и... може да съм изтървал нещо.

Друго което не ми хареса в Kingdom Come бяха диалозите, в главните мисии персонажите бяха добре, но други, минувачи или от странични мисии, бяха озвучени гадно. Диалозите понякога ми иддваха в повече, както беше в The Witcher 2. Нещо което ме впечатли в играта, беше това, че наистина има разликата между това което кажеш/направиш има последтвия в бъдеще или най=малкото губиш/печелиш репутация.

Готина е игричката, сравнително кратка. Има своите проблеми и силми страни, но на мен не ми се хареса много, след някой друг час започна да ми омръзва и от доста време не съм я отварял.