Painkiller. Даже и старите Serious Sam.
Painkiller и Serious Sam са значително по-прости игри. Много са добри, но стилът им на игра е общо взето влизаш в зала, тази зала има проста геометрия, движиш се напред и се появяват лошите пред и зад теб. В случаят играта се решава от това колко бързо и добре приоритизираш противниците и колко ефикасно ги премахваш.
Скорпионите с картечници да hitscan, те са high value. Kamikazes също. От там насетне е tight movement, прецизна стрелба и оптимално използване на оръжията. Самият геймплей loop е простичък. Няма нищо сложно в него и се изискват умения със сигурност... но е доста по-прост от Doom Eternal.
@Lethian
Разбирам те. То на мен Borderlands ми е скучна примерно. Просто не съм съгласен с това, че липсва разнообразие. Това е лудост дори.
Само в нивата UAC Atlantica и Blood Swamps има повеча разнообразие в Doom Eternal отколкото в DOOM 3 и DOom 2016 взети заедно. Те са направени по същите "не съвсем честни" методики както и Unreal и Serious Sam и Half Life 1. Сменят самите rules of engagement на всеки 20 метра. То не са изненадващи невидими противници, двойни Super Heavy Demons, ambushes и дори реално gimmick битки точно като игра от 90те. Имаш и капани също.
Смело мога да кажа, че в Doom Eternal като цяло има повече variety отколкото в The First Encounter + The Second Encounter. А те са доста силни игри също, признавам.
Това е именно есенцията на това FPS да има душа. Да имаш и "ръбати" секции. Не нещо минало през комитет от 1200 play testers където след това с компютър са изчислили как е оптимално балансирано спрямо еди какъв си среден клас геймър, че да е средно engaging, средно трудно и еди какво си, а нещо по-игриво. По-смело e така. Не случайно Eternal не се харесва на много фенове на 2016 примерно и доста от нормалните геймъри имат проблеми с нея. Именно защото има изисквания и не е "Soulless" 
ИНаче за честносто - доста е честна. Въпреки, че има ръбатост (което според мен е добре) почти всяка смърт на играча си е негова вина.
. Другите две игри където това го има е half-life 2 и killzone 3 и пак не е направено толкова яко. напълно те разбирам.Само за две неща не съм съгласен:
https://www.pcgamingwiki.com/wiki/Doom_Eternal#Middleware
Doom Eternal има нова версия на Havok като физичен енджин. Знам, че не ти дава инструментите с които да я изполдваш като Painkiller, което е реално нещото, което казваш. Но като физика чисто технологично е в пъти по-добра от Painkiller или HL2. Но няма инструментите, с които да играеш с нея директно.
Иначе просто не мога да съм съгласен с @Caprice @Lyubohar тук защото просто чистот количество действия и това колко се мисли за тях или колко са тренирани в тези игри като Serious Sam, Painkiller или Doom Eternal... е нещо, което се вижда ясно.
Ще дам пример, който не е перфектен но все пак става. Като игра, Command And Conquer General е по-добра от Starcraft 2 за мен. Аз харесвам и Starcraft 2 разбира се, но не толкова просто. Обаче като high-level gameplay e очевидно, че SC2 е по-сложна и изискваща от Command and Conquer Generals. Има повече движещи са части, по-тесен баланс, просто е по-сложна като игра макар и двете да искат високо ниво скил в МРто.
Играм игри единствено и само заради това че ме пренасят в друг свят и забравям макар и закратко за ежедневието. При мен ежедневието е изпълнено с много стрес и напрежение и затова може би съм се пристрастил към игрите. Никога не съм търсел да се доказвам като добър играч, и никога не съм бил добър играч, макар че ако требва да съм честен имаше един период навремето когато беше пика на онлайна MW3/ Black Ops 2, когато се събирахме по 700 000 хиляди в игра, ако завършех след третото място във free for all се депресирах. Рядко ставах първи, много рядко, признавам си нямам реакциите на най добрите Но и това време мина.От една игра искам да ме грабне и вкара във филма, да ме откъсне от реалността, и да нене трудна за да ме нерви. Нерви си имам достатъчно през деня. Ще кажете - ама тя ще е безсолна ако няма предизвикателсво играта, проверка на рефлексите, бързината и т.н..Така е, съгласен съм, но не бива това да става по начина по който мякои студия го правят - да наказват играчите по тъпия начин.
Разбирам те напълно Bojo. Не споделям твоите желания но те разбирам. Само с това не съм съгласен:
"Така е, съгласен съм, но не бива това да става по начина по който мякои студия го правят - да наказват играчите по тъпия начин."
Какъв е тъпият начин? В Doom Eternal имаш Extra Lives които са почти Cheat Code. Ако паднеш от нивото те връща с -20 HP демек нищо. Ако умреш те връща в чекпойнт. Само Ultra Nightmare е по-кофти, там ако умреш започваш от началото на играта но това си е ясно казан game mode и ако някой квичи от него като той е напълно optional то този човек е нечестен.
Реално STALKER, който казваш, че харесваш е доста по-лош към играча от Eternal. Ако паднеш от високо си мъртъв. До CoP няма Dynamic Quick Saves, демек ако не си направил saved game - край. Най-добрият случай те връща в началото на сегашната зона. Няма как в SoC да си поправяш оръжията или броните (без експлойт). В Clear Sky ти взимат парите някъде към 30% от играта без никакво предупреждение и дори преди един от пачовете и екипировката също беше Капут.
Смисъл ако DOom Eternal е нечестен, то STALKER е казино.
Само Nier Automata съм играл от тези и не дотолкова дълбоко. Не ми направи особено впечатление да е супер deep екшън и добър ИИ но може и да греша. За другите няма да коментирам - не съм ги играл.
Доколкото виждам, думеца изисква да комбинираш оръжия и поведение, спрямо обстановката и враговете, което е добре - харесвам и аз такива механики. Така по-пълноценно усещаш играта.
От друга страна, има риск така да попаднеш в някакъв калъп, който създателите са направили предварително - примерно "даваме ти 20 различни пушки, но тоя враг само с тази пушка става да трепеш". Отнемат ти въображението при водене на битки.
В това отношение много харесвам Бордерландс игрите - там оръжията са с лудо разнообразие и в зависимост от комбинацията със скилове, клас герой и екипировка, можеш да си изградиш всякакви стилове.
Съвсеееем отделно от това вече са и други аспекти на заглавието, което за мен да определя дали ще ми хареса или не и ми се струва, че на Дуум му липсват много от тези елементи.
Признавам, че не съм я играл, но гледах доста геймплей и ми изглежда, че достойнствата на играта се изчерпват с механиката на боя (която наистина ме впечатли) и оръжията. То и основно това се коментира покрай играта. Нито грам не ме заинтригува историята, персонажи, емоционална обвързаност, дизайн, диалог....
Пак казвам, че не съм я играл, може и да не съм прав.
Дуум 2016 ми отлежава в Стийм и малко я поиграх, но нещо не ми "влезе".
При Serious Sam реално ако играеш на Serious или поне Hard (както е рекъл Бог
) трябва да си адски прецизен с това кое къде и как използваш. Там имаш прости механики но за сметка на това не прощава ако не можеш да ги използваш. Тъй, като имаш и ограничени ресурси реално не може да използваш произволно оръжие в повечето нива от играта. За Far Cry си прав. Но това е целенасочено. Дори и в STALKER Clear Sky и Call of Pripyat идеята зад ъпгрейдите на оръжията е да може да минеш играта с 1-3 оръжия. SOurce:
https://youtu.be/6_KHvJ4qFZM?t=590
Иначе за Eternal този пичага добре обеснява за creativity-то в играта:
За да имаш истинско creativity и реална свобода в една игра, то трябва да имаш и поне малко правила и ограничения за да има смисъл от тази креативност. Doom Eternal заради това и премазва DOOM 2016.
Доста съм раздвоен. Имаше няколко добри моменти, но като цяло не ми хареса много. След средата нивото рязко пада, та чак почти до финала.
Препоръчвам на всеки, който иска да я играе, да изчака промоция или дълбока разпродажба. Също така е много кратка - отне ми 9 часа. Имах план да я изиграя втори път за трофеи, но се отказах за момента.
нещата ще се пооправят.
