Това е супер по принцип, в момента играя Sekiro и като фен на соулс игрите оценявам правилата; Секирото конкретно е много силно в това отношение. Там са само skills по определени правила, няма случайни победи или чийзване на нищо почти. Обаче ми е яко, защото ме влече да видя какво следва - какво се крие зад следващия ъгъл, каква гад дебне, какъв завой в историята предстои. В игри като Дуум го няма това - просто повече от същото, следваща стая със същите гадове, но малко по-трудни...И лично на мен ми се губи бързо мотивацията. Малко като Quake 3 Arena с ботове ми е - никога не съм се захласвал по такива игри, макар че адски много хора се кефят.
Това е супер по принцип, в момента играя Sekiro и като фен на соулс игрите оценявам правилата; Секирото конкретно е много силно в това отношение. Там са само skills по определени правила, няма случайни победи или чийзване на нищо почти. Обаче ми е яко, защото ме влече да видя какво следва - какво се крие зад следващия ъгъл, каква гад дебне, какъв завой в историята предстои. В игри като Дуум го няма това - просто повече от същото, следваща стая със същите гадове, но малко по-трудни...И лично на мен ми се губи бързо мотивацията. Малко като Quake 3 Arena с ботове ми е - никога не съм се захласвал по такива игри, макар че адски много хора се кефят.
Чак сега да играеш Секиро. 
В игри като Дуум го няма това - просто повече от същото, следваща стая със същите гадове, но малко по-трудни...И лично на мен ми се губи бързо мотивацията.
Чакай малко, в това няма логика. Нови противници се представят в Doom Eternal всяко ниво. Чак вече в Taras Nabad (3/4 от играта) си видял всеки един противник поне веднъж. И те не скалират по трудност, не е като Dark Souls или Sekiro.
Реално Mancubus и Arachnotron от първите нива са сред най-опасните противници в играта като цяло. Трудността обаче не идва от индивидуалните демони защото всичките са много ама много лесни 1v1 или дори 2v1 а заради терена, капаните, комбинацията от самите демони, самият дизайн на нивата и други такива. Най-трудните арени в играта не са "Lmao спами Tyrants щото Cyberdemon = big" а са все нещо по-интересно. Примерно, Possessed Arachnotron в мъглата скрит от хора със щитове, това се води уж трудно.
За историята си прав обаче. Но това и FEAR са от малкото игри където не ми дреме хич какво става в историята, признавам.
). Доигра ми се след като намерих един мод, който я прави да изглежда както демотата едно време и наистина разлика има. И за тези като играчкин, които ще ме съдят дали съм си я купил, имам я оригинална в Uplay, понеже едно време безплатна я даваха и отделно си я купих от PSN с DLC-тата. 
Иска ми се да можех да инсталирам мода на PS4, щото предпочитам да я играя там честно казано, но и на компа си ми върви доволно на макс.Ето го въпросния мод:
Това е супер по принцип, в момента играя Sekiro и като фен на соулс игрите оценявам правилата; Секирото конкретно е много силно в това отношение. Там са само skills по определени правила, няма случайни победи или чийзване на нищо почти. Обаче ми е яко, защото ме влече да видя какво следва - какво се крие зад следващия ъгъл, каква гад дебне, какъв завой в историята предстои. В игри като Дуум го няма това - просто повече от същото, следваща стая със същите гадове, но малко по-трудни...И лично на мен ми се губи бързо мотивацията. Малко като Quake 3 Arena с ботове ми е - никога не съм се захласвал по такива игри, макар че адски много хора се кефят.
Чак сега да играеш Секиро. Имам голям проблем с японската тематика и култура, даже и сега положението е малко "играя и рива"
Проблемът обаче ми е с изпълнението. Водят я RPG, ама статса ти няма значение. Може би към края на играта, но то ако само за там, файда. Няма смисъл примерно да помпаш strength, за да правиш повече melee щети, щото... разликата е смешна, а огнестрелните оръжия едно че оутскейлват всички за близък бой, не зависят от статс(може би изключение са само критикалите), ами и можеш да кайтваш както си искаш. Един и същи бос пада в пъти по бързо, ако само го стрелям. "Магийте" също на този етап са безполезни. Ако не направят някакъв сериозен ребаланс, 4/6ти(или 3/5ти не си спомням колко бяха класовете и колко мутациите) от класовете са различна степен на безполезност.
Отделно куестовете са си доста простички феч разновидности. А който е решил да поднася историята с narrator, който ползват дори за диалозите(човечетата казват нещо на измислен език и след това чакаш разказвача да ти предаде), за мен си е за бой. Кара ме да губя почти всякакъв интерес към сторито. Това беше направено много по-добре да речем в Бастион. Тук щях да предпочета опцията само с текст, като игрите от едно време.
Жалкото е, защото отдолу има страшен потенциал(поне по мое мнение) играли са си да градят системи, свят, които са похабени. Както TotalBiscuit навремето казваше за Скайрим - усеща се като огромно езеро, което за жалост е плитко като локва.
Ако някой се чуди дали да купува, съвета ми е или наем(EA Play когато излезе там или ЕА Play Pro), или да се чака разпродажба.
Това е на база самият геймплей в идеалната му форма, защото има бъгове, но съм склонен да ги подмина, защото не са game-breaking(засега), а компанията е по-нова доколкото знам, но е хубаво да се има предвид и това.
@The_Doctor46, не знам, аз и от крафтнатите пак усещам превес на рейндж оръжията. Не съм я превъртял, ще я мина и ще видя, но засега съм разочарован. Идеята ми беше да направя нещо като Данте от Devil May Cry, то си стана 3rd person shooter и от време на време се бутам в противници, та да парирам, понеже стънва. Все си мисля, че това оръжията уменията да се влияят повече от статса не е някакво сложно за фикс, ама де да знам. И аз я играя през Pro-то. Просто... Може би в мен е проблемът, може би очаквах твърде много. Знам ли.
Точно.
The Evil Within 2
Shadow of the Tomb Raider
Hellblade: Senuas Sacrifice
Mass Effect Andromeda (това го взех защото беше 10 лева по едно време, но май не ми се играе много).
Май Хелблейд ще изиграя, че е доста кратка като гледам, а и съм навътре в играта 2-3 часа, което ще рече, че горе-долу на две-три сесии ще я доиграя.
На Коджима това му е запазена марка, в абсолютно всичките му игри.