Да, малоумно е.
След това почвам да се забавлявам с билдове, я магия, я пироманство, я предимно с лък. Не съм имал бос на който да боксувам много дълго. В тройката ме затрудниха DLC босовете, но и бяха фън, особено Gael. От не DLC мога да отлича като цяло само безименния(говоря чисто като трудност, щото ако включим и lore, Abyss Watchers трябва да се споменат).
Босовете в първия Dark Souls ми бяха по-трудни, но мисля че е, понеже ми беше първата такава игра(а и я играех на онзи счупен първи порт с 20 кадъра в Блайтаун). Сега като се върна към нея обикновено минавам през тях безпроблемно (пак чат-пат умирам, но е по-скоро от подценяване). Има изключение разбира се - шибания капра демон с двете му псета. Ако не го чийзна с отрова е 50/50 дали ще го оправя набързо или ще се тилтна.
Мисълта ми е, че обикновено първата ти Souls игра се усеща доста трудна и евентуално първата със сменена формула (примерно Секиро).
Но примерно Dark Souls 2 до ден днешен я смятам за най-слабата соулс игра на From с едни от най-булшит решенията било то за босове или за пътя към тях(особено в длс-тата).
Широко скроен съм, но това вече е извратено
На Demon Souls Remake-a също поцъках, щото имаше ачийвмънти за инвейд и за ко-оп и ми стана интересно. Но то е малко рандом, дали ще се паднеш с някой дето ще се бие или ще ти се крие някъде, дали инвейдъра ще те нападне или ще дебне да се биеш с npc-та та да ти скочи.
В DS3 готиното е тоя seed-a дето го пуска гиганта във firelink, щото обръща и npc-тата срещу инвейдъра. Един път един така се криеше в група с гадинки, използвах го и онези го изтриха за миг
Имаше едно типче тук, което беше бая луд и правеше основно такива извратени рънове като споменатите по-горе. Не се е появявал скоро, дано всичко е наред.