Panthers - като порасне LethianDream и може да се съберем за някой друг дънджан
п.с - жалко че не добавиха чат система.... един от най големите - на играта
Иначе стори има и дори може да се каже, че е сравнително дълбоко. Но то не се разкрива с кътсцени, както е стандартното в гейминга а с доста диалози, описания на айтеми, и като цяло тълкуване на случващото се. Има разбира се изключения - самата игра започва с това да ти каже какво си - Ash, фейлнал да линкне огъня при предишен цикъл, недостоен един вид, но и единствена надежда. Света умира, защото лордовете отказват да се жертват и твоята работа е да ги жертваш
Ама това е повърхностното има още много дълбоко надолу. И докато съм съгласен, че можеш да минеш играта неколкократно, без да обръщаш внимание на сторито, на диалозите, на описанията, ако обърнеш, за мен поне се обогатява преживяването.
Иначе съм го споменавал, Миядзаки много харесва този тип разказ. Бях гледал някакво видео, в което обясняваха как като бил малък не разбирал добре английски, но като разглеждал книги и от рисунки, корици и тн си създавал собствено стори едва ли не. Това го има и в творбите му сега, затова има толкова видеа с анализи, различни интерпретации. Предполагам не е за първи път в гейминга, но поне за мен беше първи път, като попаднах на едва ли не дълбок анализ(едва ли не научно звучащ) за сторито на Bloodborne - The Paleblood Hunt. Мисля че беше към 90 страници анализ. Една малка лудница е lore-а на тия игри.
Дразня се като съм в някаква гориста местност и видя 5 copy-paste дървета едно до друго, само завъртяни под различен ъгъл по z координатата, ама това е при почти всяка такава игра от 98-ма насам. Друг кусур е че трябваше да има повече gore - леешата се кръв от враговете е ефектна, но при тия удари с катаната не знам как не хвърчат крайници и не се пръска карантия . Анимациите на умирашите гадове не са особено разнообразни. AI-то също не е на особено високо ниво. Като тръгна да го играя стелт, враговете не могат да ме видят клекнал, даже и да съм им пред очите, стрелците им пък непрекъснато правят friendly fire и убиват своите хора. Всичко това на най-високата трудност, която впрочем не е изнервящо трудна. Поне до там където съм стигвал в играта.
Едно 8.5/10 поне аз мога да дам на тази игра. Нямах никакви очаквания от нея, просто вървеше със конзолата е реших да вкарам диска да си тествам сетъпа. Мислих си че е нещо от soul тип игрите, на които не съм фен, а тия японски работи със самураи си мислех че не ме кефят... оказа се че и това не е така