На TLOU почти не помня историята, което е показателно; обаче помня, че диалозите ми бяха направили добро впечатление. Бяха естествени и с лек, но не елементарен хумор.
На God of War изграждането на father-son връзката беше доста силно, но предполагам това само бащите го хващаме толкова силно . Освен това ми беше първата игра на съвременна конзола евър (след NES-а ми от 90-те години), така че вероятно и заради това има специално място в сърцето ми. Нямам търпение за новата.
What are they... protesters?
Сори, Летиан, че се включвам със закъснение в дискусията, но за мен GoW е играта с най-стабилна история и изградени персонажи и много психология. Сложна история, без да е объркваща, добре мотивирани персонажи и страхотен диалог. Дори и да оставим настрана родителския елемент, който Любо отбеляза, пак има интересни моменти и няколко пласта на историята.
Колкото и да обичам Макс Пейн поредицата и да съм изгиравал по няколко пъти игрите (поне първите две) - историята е посредствена - няма грам оригиналност.