Обаче съм се навил да я изиграя, дейба!
Впрочем тези дни поцъках и Kingdoms of Amalur и бих казал, че интрото на играта ми беше много по-интересно от това на Уичера. Само дето там си спомних ужасния графичен ефект, който беше популярен преди 10-тина години - с някакъв отблясък по целия екран, все едно всяка повърхност отразява светлина.
За другите работи е ок.Аз лично Skyrim, така и не я харесах.Просто имаше нещо,което ме отблъсква и не съм я мъчил.Доводите,които Летиан е посочил,за мен хич не са релевантни,но всеки да си играе каквото му допада.Не разбирам защо ще я мъчиш и ти.
Найт говори за отворения свят, там нямам проблеми, имам проблеми,като почна дадена мисия от главните, че е линайна на майка, нито сейф има, нито медитация, храната ти приключва и те приключват. С това имам проблем.
Не съм събирал тревички да правя поушънки, не е моето, а явно без тях няма да мога да мина тая мисия. А нямам нерви да се занимавам да се връщам назад, да минавам странични куестове и да излизам като бабаит пред боса и той да се крие като мишка по ъглите.
Но колкото и да плюх по играта, щом от време на време я мъча, значи има някои неща, които ми харесват, а новата версия за ПС5 размазва графично
Пак казвам, не се опитвам да те убеждавам да я играеш и т.н., просто мисля, че подхождаш на нож за всичко, понеже по подразбиране не я харесваш. Все едно да пуснеш Remember Ме(доколкото си спомням там отключваше умения/комбота), да не вдигнеш нито един скил докрая и като боса те чупи да кажеш - бахти тъпата игра, ето бият ме. Ако не ти допада, здраве да е, все едно няма какво друго да се играе . Просто не съм съгласен, че е нужна такава инвестиция на време и т.н., че да си адекватен. На последната трудност вече не е лошо да знаеш срещу какво се изправяш, да имаш правилното масло за меча, подходящ поушън, да видиш към кой знак е слабо(все информация която е достъпна с 3 клика), но на нормал и т.н. буквално не мисля че има нужда от каквото и да е. Смисъл пак можеш, ще ти е по-лесно, ама не е задължително.
Не знам защо не може едно нещо да не ти харесва само за себе си, без да трябва да правиш паралел с друго (несрявняемо в случая) И преди съм казвал, че и мен ме хвана трудо играта, но аз съм тъп и упорит Освен това 3 беше първата ми игра и след това изиграх останалите, което не мисля, че ми навреди. Даже напротив - иначе нямаше да изиграя никоя от трите.
Все едно, продължавам си плътно и с кеф Диско Елизиум-а, там кефът е на максимално ниво, дори брутално да се посереш с някоя мисъл и да загинеш в канавката. Това сравнение ме кефи между несравними неща, Любо, как едното ти носи радост и кеф дори да умреш и да си играл зле, а другото брутално те напряга
Уичъра го оставям на нърдчетата да го цъкат. Не го трия, просто си седи на харда, връщам се към него след известно време и го започвам наново (щото сейфа, който имам ме напряга и го трия) и така Като стана на 66 години, ще я мина и ще вдигна победно юмрук със старческа ръка
То това не важи ли за всички RPG игри ? Аз затова не харесвам този жанр, въпреки че като идея ме кефи - поглъшащ свят, в който можеш да си всеки и да правиш каквото си искаш. Още чакам да излезе някаква такава игра която не е еднообразно фармене и събиране на ресурси за да се увеличават някакви статистики. И всичко оплетено с някакви сложни схеми, дето трябва да чета три дена и още толкова да разучавам как се играе. Аз за това време мога да науча някакви знания или умения които са релеванти в реалния живот, видео игрите не са за това според мен - би трявало да за за разпускане.
The Witcher 3 май се води някаква революция в този жанр. Като съм я пробвал няколко пъти обаче, все още усещам типичното усещане на стандартно "нърдовско" rpg от 90-те. Отделно не се кефя на магии. Хвърляне на огнени топки от шепите, пускане на светкавици и т.н, много ми е несериозно и детско това и никога не ме кефело. Трябва да има някаква техника, нека да е фантастична колкото си иска, ама няма как така нещо да идва от нищото просто ей така защото било готино. Ей тези мисли ми се въртят като играя фентъзи игра и това ми пречи да се вживея, от тъм пък това ме кара да drop-вам играта мигновенно.
Най близкото нещо до перфектната такава игра за мен е Skyrim, пак еднообразие и ретроградна дървения до шия, ама като свят ми е доста по-интересна, а и мога да играя без разни измислени магии. Oblivion също бая часове и бях нявъртял и на PC и на PS3, ама и в двата случая имаше някакви счупени куестове които ме отказаха. Възлагам големи надежди на следващия The Elder Scrolls да е хубавото RPG което чакам
Иначе Скайрим е същата умряла нива като Уичъра, даже Уичърчето има доста по-яки мисии според мен.Но ние с теб сме по-скоро изключението, повечето хора явно и откровено харесват такива игри явно заради олдскуул усещането. Мен ме напрягат нечестни механики, като ми се казва как да играя, кога да сейфам, кога да медитирам. Сигурно за някой дай-хард фен това са смешни неща, но за новобранец в тази сфера си е доста по-трудно да влезе в играта. Да не говоря, че фентъзито е най-умрялия жанр евър и няма как история във фентъзи вселена да ме грабне с много малки изключения (като GoT, който е ужасна, нетърпима боза като книга (шибаняка Мартин!), но е невероятно силен сериал- велики изпълнения на почти всички актьори- Лена Хийди (!!!!) най-вече).
По принцип доста неща бих искал да науча - примерно да дрънча нова мелодийка на китарата или пък да довърша някои от Unreal Engine туториълите които ги влача от маса време. Дузина такива примери мога да изредя.
Обаче съм мързелив, особено напоследък, искам да ми е лежерно и да не се затормозявам. Зотова предпочитам да си цъкам игрички или както в случая да пища шитави постове в някакви ъндарграунд форуми . Играенето на игри за мен трябва да е нещо лежерно и да е "бягство" от затормозявашите неща в живота. Затова при игрите които играя най-сложното нещо е да разучиш кой бутон какво прави. Ако някоя игра ми носи същия тип затормозяване като дейдонстите които дадох за пример, просто не виждам логиката да се занимавам. Мога вместо това да се "тормозя" с нещата които написах горе, те са даже по-малко затормозяващи от някое хардкор RPG, а пък дават доста повече от единия повод да се изфукаш че си бил някоя игра на висока трудност
И не разбирам хората които са мързеливи колкото мене или повече - такива дето ги мързи да си оправят леглото или да поемат каквото и да е минимално усилие да си подобрят живота, но в същото време полагат мега усилията да станат добри ня някоя компютърна игра. Такива хора познавам много. На някои даже съм им споделял тези мисли и те ми се обиждат.
Въпросът е не в отделеното време, ами в отделените усилия. Като ще се забавлявам, усилията за мен са на заден план. А пък игрите нали са средство за забавление... от там ми идва недоумението.