Той цял живот е бил със смирени момичета явно, за да пуца само на хард/ултимейт
Трудността откъде идва в RE4, Любо? Нечестна ли е или просто кофти контроли?
Има едно място в началото, буквално втората локация след старта, която е тотално невъзможна - пуска ти сигурно 20-на гада, включително изрода с резачката. Оказа се, че тайната е да им бягаш в кръг 4 минути докато бие камбаната и се приберат - нещо, което нямаше как да знам преди да потърся в гугъл и умрях сигурно 10 пъти преди това
Но е супер игрицата, атмосферата, озвучаването - побиват ме тръпки на всеки втори ъгъл.
От поне 15 години все бачкат нещо колкото да има, после само цъкат. Даже и не спят, навиват си аларми да станат и за да играят. В някаква браузър игра даже се редуваха на смени да играят от един акаунт за да им се трупат там точките или там каквото е. Ако не циклят с някаква такава игра, то тогава гледат и обсъждат разпалено туториали и гайдове за играта и става дума за доста часове "brain storming" на тази темаТова бих го приел, ама в случая си говорим за хора които са на дъното in the real life. В смисъл бачкат като общаци или най-ниско ниво в някакви цехове, печелят мизерни пари и само те ги мотивират да ходят на работа. Живеят в един апартамент 5 човека да им е по-евтин наема, броят си всяка изхарчена стотинка и разчитат на мен да им мъкна багажите с колата. Единия от 10+ години ми обяснява как щял да започва курсове по програмиране и щял да се маха от "тази дупка", другия щял да се връща в университета ама пустата му dota му гълта 100% от свободното време. И не става дума за някакви хлапета, ами хора на 30+ години. Очевидно никой не е доволен от положението си и все мрънкат и се оправдават. Ако не беше така, пак бих приел всичко това - всеки сам си решава кое го устройва.
Значи инвестираш целият си живот за да играеш и разучаващ няколко игри, за видиш накрая че някакъв там акаунт статистиките му изглеждат по-яко от тези на повечето хора у сървъра. Ако същото или даже по-малко време, усилия и нерви се вложат в примерно да се научиш да правиш мобилни приложения си подобряваш живота осезаемо. Как това може да е по-важно от онлайн игричките ? И другото - как розучаването и ученето на ангажираща сложна игра с голяма конкуренция в лицето на другите играчи доставя удоволствие, а пък да те мързи това да се вземеш в ръце правейки нещо градивно като дори с по-малко усилия ще си пак по-напред в "класацията" на живота ? В едното усилие има тръпка, другото е същото, но може да е и по-малко и във всички случаи по-възнаграждаващо усилие, но пробужда мързел. Това нормално ли е според вас ?
Че то аз ако имах даже 15% от техния хъс да се уча, подобрявам и съревновавам с другите, щях да насоча това в професията си или в други градивни хобита (като да свиря на китара примерно) и щях да имам поне няколко десетки милиона в сметката и със сигурност щях да живея доста по-пълноценно Ама съм мързелив, използвам игрите за развлечение, точно за да избягам от ежедневието, понеже тези неща не ме нахъсват а натоварват. Малко предизвикателство ли е животът, че да търся това кат си пусна плейстейшъна след работа ? Бах мааму. То даже вече във все по-редките случаи в които сядам да играя нещо, после ми е гузно че си губя времето с безмислици, ама това май е вече другата крайност...
И ние не сме много по-големи цветя Vanmx, игрите са хоби и бягство от реалността, всеки си е различен характер, за теб личното издигане в живота е нещо важно и милионите в акаунта, за мен и тези общаци не е Нямам тяхната нервна система да седна и гледам туториъли и да се мъча с часове в дадена игра, но не трябва да ги отричаме като нещо вредно. Така им харесва, така живеят, тяхно право е. Според мен именно това, че са на дъното на живота ги амбицира да са много добри в игрите, което реално е тяхното убежище, сложна и дълга тема е това.
Иначе коментарът на @vanmx ме накара да се замисля дали наистина искам да съм като тези момчета. Ежедневието ми е такова, че през делничните дни имам максимум 1 час свободно време да поиграя на нещо и то може да е за сметка на съня ми. И като се метна да играя някоя игра с отворен свят, отиде половин година , a тази година се очертава да играя поне 3 такива - Hogwarts (на която и се вижда края вече), Zelda и FF16. Zeldata я играя в паралел на Switch-a, за което трябваше да пренебрегна принципите си, и се очертава да е целогодиншно цъкане
Edit: Като се замисля и новият Спайдърмен се очертава да излезе тази година - станаха 4 
Има достатъчно лесни игри във всеки жанр за който му е трудно...Има и друг аспект на трудността - дали те кефи или не. Дуум 2016 битките не ме изкефиха, играх я заради друго, съответно играх на ниска трудност. И на нормалната се справях, но не се забавлявах и гледах да го махна тоя аспект изцяло от играта. Xcom игрите, commandos/desperados типа игри, Heroes и подобните ги играя на висока трудност просто, защото ме кефи Същото е и със соулсовете. Както и сега с RE4R - трудно е, но се забавлявам максимално.
Аз винаги съм на средна (NORMAL) трудност, така както игрите са замислени да се играят, много рядко вдигам на хард, обикновено след превъртане на играта, но почват да ме трепят и се oтказвам, май само Валхалата я минах на хард цялата
Примерно в CS съм набухал нелепо много часове (повечето преди, вече все по-малко). И там съм се учил и какво ли не. Та разбирам защо така се хвърлят в игра, не разбирам второто. Имам един приятел дето работи в БДЖ, все мрънка колко не му харесва, как парите са му малко. Все ми обяснява как щял да започне в метрото. Никога няма да го направи. Предполагам това е неговият начин за escapism.
Иначе за трудност, въпросът е да ти е кеф, ако има сладери, още по-добре. Напоследък в някои игри взе да се появява къстъм трудност. Последно май в Guardians of the Galaxy го срещнах. Примерно имаш опции за твоя демидж, за противниковия, за това колко да са умни, за твоята кръв за тяхната. За мен това е супер опция, щото много, ама много мразя bullet sponge противници. Харесва ми идеята примерно и аз и противника да правим много щети. Едни от първите модове като играя Fallout е примерно точно това.
Аз нямам някоя универсална трудност на която играя, избирам го според игра и платформа. Примерно шуутърите обикновено на по-висока ги цъкам, но ако е на PS5 където с джойстика сме на love-hate връзка, избирам по-средна, че да не се товаря.
В малките случаи в които съм почвал NG+ съм вдигал трудността също, но повечето време не ми се занимава. Иначе да, има игри където на най-ниската трудност, хич не са интересни. Jedi Fallen Order ми идва като пример, където първия път като я играх на PC като излезе, я бях пуснал на лесно, защото си мислех, че ще е като Souls игрите където не съм силен попринцип. Обаче това извади всякакво предизвикателство от бойната система. Не исках да ми е супер трудно, но на Easy, минавах през всички с меча, като през масло. Затова после на PS4-ката и сега на 5-цата съм на Normal. Що се отнася до такива които са чисто отдадени към конкретна игра или игри, те си решават, но аз не бих могъл да живея така. MMO-та, стратегии и 99% от мулти игрите хич не ги играя. Цял живот играя главно сингъл, като тук-таме имам едно приятелче с което цъкаме определени игри в Co-op. Последно време разцъкваме Ready or Not. Като време, може би към 3-4 часа на ден да отделя максимум след работа. Определено не мога да кисна пред компа и конзолата, както едно време като бях пубер преди 10-12 години.
) и след това съм като нов,готов за подвизи Но на мен това ми е страст.От 4 годишен не съм спирал да спортувам.За хората,които ги мързи или нямат възможност по други причини,предполагам е доста натоварващо след дълъг работен ден да се хвърлят на трудни игри.Новия Джедай примерно,го цъкам на последна трудност и на места си е соулски.Повечето шефчета са елементарни,но има места ,на които се събират доста противници и стават тегави битки.Имаше и две шефчета,които си бяха баш соулс трудност,но това ме кара да използвам всички умения,да мисля напред кое къде да ползвам.Вкарва някакъв тактически елемент,което на мен ми носи удоволствие. По-скоро ставам малко по-рано сутрин да си направя тренировката и да си гледам другите неща после.
В последствие даже ми подмогнаха да се вкарам в час - всеки ден правя 1 час кардио на велото (демек не го ползвам само за закачалка като повечето хора) и за да не умра от скука, цъкам паралелно. Убивал съм Маления hitless докато въртя велото.
Тц, не си прочел внимателно какво съм написал Ако така ги кефи, наистина всичко е супер. Ама все се оплакват от безпаричие, оправдават се с това че нямат връзки или че България не става. Моята била лесна защото родителите ми ме подкрепяли. Единия ми вика "навремето спечелих зелена карта за САЩ и ако не се бях отказал щях да съм къде по-добре" Ами пич, познаваме се от 15 години и ти за това време не си станал от компютъра, даже и в щатите ако единственото нещо което те мотивира да станеш от леглото е да цъкаш, досега щеше да си под някой американски мост или в най-добрият случай - същия бедняк. Другото е че все искат нещо да научат за да си вдигнат стандарта, ама ги мързи и не го правят. И от там ми идва чуденето понеже в тоя WoW примерно са вкарани доста повече часове, пари, усилия и нерви отколкото биха се инвестирали в това да научиш някакви неща за ниво поне джуниър програмист Аз ако имах същата воля и нерви, щях да ги вкарам в нещо друго, най-малкото доста по-възнаграждаващо. Ако пък бях доволен от положението си нямаше да мрънкам.
Относно трудността на игрите - покрай тия приятелчета и аз се научих да си пускам винаги възможно най-високата трудност. Така осъзнах че някои игри просто наистина са така са предвидени, в противен случай просто натискаш бутони гледайки шарени картинки. Да играя игра само за картинките и историята е друга крайност, която мен не ме кефи. Ако ще играя така някоя игра тя ще да е някаква уникална като жанр или откъм техническо ниво и просто бих си я пуснал да я "разгледам" на най-ниската трудност. Повечето игри са доста балансирани на най-висока трудност - хем я има тръпката да не те убият, хем си принуден да се възползваш на макс от всичко което механиките на играта имат, хем не е да те откаже да играеш. В доста от случаите е по-яко на хард, ама не бих дропнал God of War понеже е прекалено трудна, така както направиха тия мои приятели, ами бип смъкнал трудността - нещо което за тях е равно на най-голямото унижение.