Мисля, че не ги разбираш тези хора. Когато геймят, те не си напрягат волята и нервите или поне не по същия начин, по който ще го правиш, ако правиш нещо друго. Мозъкът действа по различен начин като геймиш и като учиш или бачкаш, различни са биохимията на тялото и хормоните, които се отделят.
Например някой път ми е кеф да се хвана да приготвя вечеря за половинката ми и да седнем след това с кеф на масата. Обаче ако тя ми каже: нарпави вечеря, а на мен в този момент ми се занимава с нещо друго, не просто няма да изпитам удоволствие от абсолютно същата дейност, ами досада и раздразнение.
Колкото и странно да звучи, ми се е случвал и дори с гейминга - както някои от вас знаят, стриймвам редовно в канала си. И понакога вече ми е писнало да играя, или съм изморен, или искам да лягам, обаче ме гледат някакви хора, пишат ми коментари и чакат да видят какво ще стане. И за да не ги разочаровам, продължавам, което всъщност не ми носи удоволствие от играта, а даже напротив - напряга ме.
Тук според мен не става дума дали правиш нещо за кеф или поради задължение. Малко философски може да прозвучи, ама всичко което прави човек в живота си е или за кеф или от страх че ще му се случи нещо което не води до кеф . В случая с игрите за мен това е нещо което трябва да доставя кеф докато го правиш. Задължението е винаги нещо което правиш за да получиш след време някакъв кеф или да избегнеш нещо което съзнанието ти регистрира за лошо. Това за мен е разликата между забавление и задължение.
Може и да сте прави. За мен лично няма особена разлика дали сега ще ми дадеш някаква сложна за разбиране игра, която трябва да се разучава и даже да се чете как се играе или дали шефът ще ми даде някаква тегава задачка с къси срокове с която никога не съм се занимавал и пак има да питам, разучавам и уча.
Те ми казват че кефът идвал като се научиш и станеш "по-добър". Демек стимулът да правят "трудни" неща е крайната цел, а не някакво удоволствие от стъпките до нея. За мен усилията са от същия тип и мозъкът ми работи еднакво и в двата случая. Само че в единия случай "по-добър" се измерва в някакви левъли и статистики зад някакъв никнейм, в другия случай получаваш най-малкото "браво" на живо, повишение, пари, удволетворение че си свършил нещо полезно, което има реални измерения във физическия свят, повече уважение и доверие, социален статус... абе има ли смисъл да обяснявам
Двете неща са несъизмерими. И в двата случая си си поставил цел - да станеш по-добър. И кефът идва накрая - като изпълниш целта. За да я изпълниш правиш някакви стъпки, които може да на се особено приятни - това за мен автоматично става задължение (когато правиш нещо единствено с цел да постигнеш нещо след време или когато си поел някакъв анжагимент за някого, както е случая със стриймването). Това е и в двата случая - игрите по начина по който ги възприемат мойте приятели или реалния живот. В другия случай обаче, възнаграждението е по-голямо -> повече допамин
Вече казах за възнаграждението след изпълнението на стъпките къде е по-голямо, ама другото е че в "реалния живот" има доста сфери където тези стъпки да доста по-леки откъм отдадеността която е нужна. Лесно можеш да изпъкнеш ако това ти е целта (да станеш по-добър от другите) с доста по-малко усилия, понеже хората са масово мързеливи (включително и аз ). И ако тръгнеш да правиш нещо такова което е яко търсено и в същото време мялко хора се наемат да правят, тогава даже с твоето посредствено ниво ставаш автоматично по-добър от повечето хора които даже и не се опитват, да не говорим пък ако тръгнеш да "играеш на хард". Ако сега си поставя за цел да стана над средното ниво по-добър в CS или даже Fortnite нямам никакъв шанс, там конкуренцията е огромна.
При всичко това неудомявам как човек, ако целта му е да бъде "по-добър", обича трудни неща и в същото време мрънка че е беден, би избрал да цикли WoW, вместо примерно курсовете на Софтуни Ако някой вади кинти от играенето на игри и само това прави - евала му правя. Даже и да на вадиш кинти - ако игрите не ти пречат на щастието, няма проблем. Ама да го правиш нон стоп и живеейки в мизерия да се оплакваш, ама това че че си добър на играта да ти дава утеха, за мен това е меко казано незряло и необяснимо. За мен животът е една такава сложна и трудна игра която трябва нон стоп да се разучава за да можещ да си по-добър от другите. А пък игрите и другите забавления и хобита са начин да си починеш от това нещо и съответно да си поддържаш менталното здраве.
Не споря в момента, просто споделям как аз виждам нещата. Сигурно на никой на му пука, особено баш пък в геймърски форум ама да си кажа
Аз лично работя с прецизни измервания. Работата ми изисква образование, квалификация, опит. Харесвам работата си, още в университета знаех, че искам да правя това, имах и късмета да попадна на професор, който ме научи на много още като студент. (за разлика от повечето, които казват, че не са научили нищо там)
Смея и да твърдя, че съм добър в работата си, справям се добре, имам сертификати и правя измервания, с които съм уникален не само за фирмата, в която работя, но и като цяло за България. Обаче колкото и да си харесвам работата, във всеки един момент ако имам възмжоност да не отида на работа, а да пусна да бия кака Маления за милионен път, ще го направя без да се замисля.
Но да кажем, че някой дойде и ми каже - пич, виж кво, искам да те наема следващия месец да убиеш Маления без да те пипне 50 пъти. Давам ти Х сума, ако успееш. (опраделено мога да го направя попринцип)
Залагам си главата, че на третия ден ще ми писне безобразно много и ще го направя само защото съм поел ангажимент към някого. (дори не толкова заради парите)
Но ако го реша сам същото нещо, ще го правя с ебаси кефа и желанието и ще го свърша сигурно за половината срок макс. (бях решил да ги докарам до 20 успешните ми битки от този и го направих за около седмица)
Но при всеки е различно. Аз както не разбирам хората, за които живота и всички интереси се изчерпват само и единствено с работа и кариерно развитие (дори с цената на много високи доходи и стандарт) , така и не разбирам тези, на които изцяло всичко им се върти около гейминга.
Аз смятам, че играя страшно много, и въпреки това имам половинка, приятели, гледам винаги когато мога да обръщам внимание на родителите си, имам и други хобита, общо взето гледам да има баланс.
Защото за мен с всяко едно нещо, с което се прекалява, не е ок - дали ще е работа, гейминг, вредна и калорична храна... Даже и бирата има недостатък, прави корем.
Ако тези твоите реално са такива, то те наистина са специален случай. Или пък аз съм специалния случай...
Какво имам предвид - когато започнах да навлизам в CSGO имаше сериозна крива на учене. Бях играл на времето cs(играл съм го от първите версии на мода за Half Life). Но тук имаше много разлики (особено с това че пропуснах сорс). Разучавах карти, recoil patterns, гранати, стратегии, позициониране. Дълъг процес, който позволи сравнително дърт(спрямо общата популация на играта) играч с рефлекси на умряла котка, да се справя доста над средното. Но този дългият процес ми беше интересен, самият той ми носеше кеф. Но то и на мен целта не ми е била никога висока ранк или каквото и да било. Това беше субпродукт на това, че се наслаждавах на играта.
Така съм и с много други. Като се заровя в някое RPG, като почна да чета за умения, класове, билдове, синергии(или както е на български думата), за мен това е поне една трета от кефа. Може би и затова обожавам Скоулс игрите, понеже там има постоянно учене - на карта, на движения, на противници, на босове. Един вид по-дълбокото разбиране на нещо, ми доставя повече удоволствие.
Ако процеса по натрупване на знания/умения ми пречеше, сигурно щях да съм по-кисел и от тях.
Виж на работата е по-друго. Ако мога да науча нещо свързано с работата ми, имам интерес(споменах горе за мързела), но ако са някакви допълнителни обучения, гледам да се измъкна по най-бързия начин.
Но ако исках да правя пари, карам един курс, ставам програмист и даже най-калпавите си намират работа. Да не говорим, че 90% от приятелите ми са програмисти и ще ме ориентират, ще ми помагат и т.н.
Обаче да пиша код ме отврати още 10ти клас. И определено не съм от хората, които ще вършат нещо, което е неприятно за тях, само за да имат по-високи доходи.
П.П. Половинката ми е програмист, печели повече от мен, ама не съм тръгнал да се комплексирам, даже се базикаме как аз ще гледам деца, а тя ще изкарва парите. И когато се стигне дотам, нищо чудно от базик да стане реалност, не бих имал никакъв проблем - докато спи бебето ще бия лошите.
Да се върнем на гейм темата, уикенда покрай Фар Края 6 смятам да пробвам Thymesia и Lake, че излязоха в Премиума