Елдън Ринг-а и подобните му са само за някакви тотални не знам и аз как да ги нарека- не точно нърдове, ама нещо подобно, някаква извратена порода от мазохисти, които се кефят да ги трепят и да седят на един бос с часове и дни..
90% съм сигурен, че има доста зони, които не си експлорнал(или поне не напълно) зарежи го този, вдигни малко нива, евентуално кръв и пак го пробвай.
Отделно ако ъпгрейдваш обикновено оръжие, 8 не е даже на половината, до 25то ниво се ъпгрейдват. Ако е от тези със sobler stone(но се съмнявам, щото за тях май нямаше камъни за толкова висок ъпгрейд в предните зони, но може да бъркам), там си по-близо до максимум. Имай предвид, че колкото повече вдигаш ниво на оръжие, толкова по-голям бонус получаваш от основния стат на оръжието(примерно ако е Strength, от един момент нататък има смисъл да почнеш да влагаш и там нива).
Но да, просто си отишъл при конника твърде рано.
И аз си помислих същото. Видях, че има един телепорт, през който директно в столицата отиваш, но реших, че даже и да отида, там ще ме съсипят. Някак си липсата на добре представена история ми убива също кефа. Всеки един диалог (по-скоро монолог) на някое НПЦ е някакъв безсмислен брътвеж от метафори. И така единствената мотивация ти остава спортна злоба и евентуално любопитство да видиш какво те очаква като левъл-дизайн и врагове.
В TLOU2 играя с Ели и отвътре изпитвам злоба и желание да намеря Аби и да отмъстя. В GoW:Ragnarok искам да разбуля мистерията около ТИР и да намеря начин да спра Один и Рагнарок. Има емоция. В Елдена няма емоция, освен механичния цикъл "проба-грешка" до откат, докато успееш да елиминираш поредния бос.
Още повече че тук подхода е развит допълнително от участието на Мартин. Мартин изтъкава един любопитен фентъзи свят. Миядзаки го бута с години напред, чупи го и те пуска вътре, за да му разгадаеш нишките.
Не знам на кои нпс-та си попадал, но по основните куестлинии доста директно ти казват какво и що.
Това разбира се не го казвам с цел да ти кажа "нищо не разбираш, Миядзаки е най-добрия, Елден Ринг има най-доброто стори". Затова са различните игри, затова и ние сме различни. Харесах сторито в GoW, също и това е ER. При второто мотивацията ми беше да видя нови места, да видя какво ще мога да разкрия сам, какво чрез дискусии с познати и приятели.
Колкото до мотивацията при филмовите сторита, то и там е нож с две остриета. И аз с Ели исках отмъщение, но като ме принуждаваха да играя с Аби, ми беше досадно. Не изпитвах никаква привързаност към героя, не само това, ами още ме държеше това, че искам да я убия, асоциирайки се с Ели. И това че опитват да я направят по-симпатична с евтини трикове - Аби си играе с куче, Ели го убива(не че има избор), и т.н. и т.н.
Но да, разбирам те какво имаш предвид и защо този начин на сторителинг не те дърпа така напред. Аз приемам, че вероятно съм странен в този ми интерес към поднасяне на история по този начин, щото знам че и доста от соулс феновете повече се увличат заради чистата механика.
Иначе, наскоро почнах да играя Blade of Darkness. Толкова много спомени ме връхлетяха от тази игра.
Банишърите засега отказвам да гледам видеа и да се спойлвам и само се моля да не идат в стилистиката на модерните соулс лайк игри
Нея може би чакам с най-голямо нетърпение тази пролет.
Доста красива, хубава историйка, чил игричка, която след Кена-та задоволява сантимента. Не е дълга, има хубави пъзели и атмосфера.
С нетърпения очквам и Hellblade 2: