Това е като да ядеш едно и също нещо в продължение на 1 седмица и повече. Може много да те кефи и да ти е любимото ядене дори, ама рано или късно ще ти омръзне и ще ти трябва разнообразие.
Да ти омръзне игра след солидно прекарано време с нея, не значи да не те кефи, или да спре. Просто понякога човек има нужда от разнообразие. Не само в гейминга, ами и във всяко друго хоби. Геймърската криза е друго вече.
Едно приятелче се опитва да ме зарибява за Off The Grid - нова онлайн стрелялка, тип Battle Royale. Ако остане време, може да я пробвам, макар да ме съмнява. Доколкото разбирам, е нещо като спин-оф на филма District 9, развива се в същия свят или нещо такова.
Няма как да ми омръзне да играя никога, сигурно на 60+ години с треперещи ръце ще цъкам на контролера и ще ме пребива всякаква сволач на FC45
Иначе за разлика от Любо, аз си преигравам редовно любимите заглавия- На Киберпънка имам поне 4-5 пълни плейтрута на различните трудности, с различни скилове и различни пътеки. От няколко седмици адски ми се е доиграла ОТНОВО Remember Me, която е велика в моята лична класация, както и двата последни Deux Ex и смятам да си върна PS тройката, която бях подарил на един загубеняк (той си купил петица и сега само събира прах у него).
Темата беше ако доиграеш ER след 6 месеца пауза, дали да започнеш отначало, понеже си забравил. Или ако излезе DS4, дали да изиграеш другите 3 отново специално, за да си припомниш, а не защото са ти любими.
Ако съм играл някоя игра малко и се върна към нея след доста време - да, понякога почвам отначало, но само ако съм бил примерно 1-2-3 часа навътре в играта. Ако съм изиграл 60-70% абсурд отначало да я почвам. То всъщност нямам спомен да съм изиграл някоя игра до 60-70% и да съм я зарязал. Ако дотам съм стигнал, значи ми е харесала играта и ще я изиграя докрай, няма причина да я прекъсвам (освен ако е форсмажор, не дай боже).
Именно, и аз съм на това мнение. С изключение, че понякога се пренасищам и имам нужда от почивка. То оттам тръгна и разговорът. След такава почивка дали да почнеш отначало, което за мен е абсурд.