Няма как едновременно "много да те кефят" и да "ти втръсват", човек. може да си в геймърска криза, на мен ми се е случвало. В продължение на няколко месеца каквото и да подхвана, бързо губя интерес. Циклих стари игри. По едно време почнах една нова игра (в случая Days Gone), която ми върна отново радостта от гейминга и така си продължава и до днес и мога да кажа, че на 45г се кефя да геймя дори повече отвсякога.
Трябва да нацелиш точното заглавие да те отпуши.

Според мен, не е така. При мен всичко опира до настроения и какво ми се играе, може би. Ето, преди 1-2 седмици цъках Saboteur, защото ми се играеше точно игра с отворен свят и WW2 сетинг. Сега съм в настроение за ужаси, и по-конкретно японски, психологически такива. Като мине време, ще съм и на друго. Всички тези игри продължават да ми харесват, просто имам нужда да разнообразя с други също.

Това е като да ядеш едно и също нещо в продължение на 1 седмица и повече. Може много да те кефи и да ти е любимото ядене дори, ама рано или късно ще ти омръзне и ще ти трябва разнообразие.

Да ти омръзне игра след солидно прекарано време с нея, не значи да не те кефи, или да спре. Просто понякога човек има нужда от разнообразие. Не само в гейминга, ами и във всяко друго хоби. Геймърската криза е друго вече.

Аз докато обяснявах по-рано за Star Wars-a, се сетих за Дивизията 2 (отново на Massive), видях, че е 19 лева в момента пълното издание и го взех за ПС5. Имам я и на компа, но там вече не ми се гърби. Пуснах я да се тегли дистанционно и бувално нямам търпение да се прибера довечера и да пострелям и да тършувам за луут

Едно приятелче се опитва да ме зарибява за Off The Grid - нова онлайн стрелялка, тип Battle Royale. Ако остане време, може да я пробвам, макар да ме съмнява. Доколкото разбирам, е нещо като спин-оф на филма District 9, развива се в същия свят или нещо такова.

Аз може и някакво извънземно да съм,но никога, и като казвам никога, имам предвид буквално, не ми е омръзвало да играя.На 39 години съм,а играя от 7 годишен.Ако една игра ми харесва много,искам да не свършва.ER съм я играл 3637373 пъти,сега експанжъна също,а който е играл ER знае,че е дълга игра.Същото беше с Вещера.110 часа ми отне на първо изиграване и не усетих досада/скука дори за секунда.Накрая като свърши даже някаква "носталгия" ме удари. Имал съм игри,с които съм чувствал досада след определени изиграни часове,но това означава,че играта не ми харесва много,просто става.Аз съм така с всичките ми хобита.Спортувам от 4 годишен и не съм спирал.Като стане два часа преди да ми свърши смяната,постоянно си гледам часовника,за да видя кога най-после ще отида да тренирам.Може аз да съм странен,но съм си такъв.За сега никое от хобитата ми не ми е омръзнало.Надявам се така да си продължи.

Аз съм като Доктора, буквално се потапям в света на някоя игра и не ми се излиза от нея с дни и месеци

Няма как да ми омръзне да играя никога, сигурно на 60+ години с треперещи ръце ще цъкам на контролера и ще ме пребива всякаква сволач на FC45

Иначе за разлика от Любо, аз си преигравам редовно любимите заглавия- На Киберпънка имам поне 4-5 пълни плейтрута на различните трудности, с различни скилове и различни пътеки. От няколко седмици адски ми се е доиграла ОТНОВО Remember Me, която е велика в моята лична класация, както и двата последни Deux Ex и смятам да си върна PS тройката, която бях подарил на един загубеняк (той си купил петица и сега само събира прах у него).

Редовно си преигравам заглавия и не вижда защо това да е загуба на време при положение, че пак ми доставя удоволствие да минавам някоя любима игра.
Но има много странности и фетиши в гейминга. Често срещам мнения от сорта на "аз една игра ако не съм я платинирал, все едно не съм я играл" или "аз ако я нямам на диск играта, все едно изобщо я нямам" (в случаите ако е дигитална). Геймингът по различни начини се приема и усеща от различните хора.

Аз всяка игра,която ми е харесала я преигравам в даден момент,а най-любимите ми са с 10+.

Абе стига с това преиграване, разговорът въобще не беше за това. Летиан пак е прочел само последното мнение и заби в друга посока Аз също преигравам любими игри - не са много, но ги има.

Темата беше ако доиграеш ER след 6 месеца пауза, дали да започнеш отначало, понеже си забравил. Или ако излезе DS4, дали да изиграеш другите 3 отново специално, за да си припомниш, а не защото са ти любими.

Ми аз забравям след 6 месеца и предпочитам да преиграя (да си припомня най-малкото бутони и механики), ей така с Вампир наскоро, заклел съм се да не хапя никой там, пак преиграх и стигнах до същото място, на което ме убиват всеки път. Просто съм три нива под шефчето там (аз съм 13, а той е 16 левъл с една огнехвъргачка) и си кеся на него, докато се откажа. След някоя и друга година пак същото и така Ако изям всичките ще стане работата, ама не искам, добър доктор с принципи съм Даже исках да излекувам всички хорица в града, включително най-долните отрепки по улиците

Аз няма как да не преигравам, най-малкото, защото винаги започвам на нормална трудност. (ако има) за да се фокусирам на историята (все едно гледам филм или чета книга) и да схвана базовите геймплей механики, а ако много ме изкефи играта, след време играя пак на по-висока трудност. Ето примерно Witcher 3 съм я изринал цялата заедно с DLC-тата, но на средна трудност и ми хареса много, но съм напълно наясно, че ако я играя пак на най-високата трудност, ще е все едно играя друга игра... абе само време да има човек, лошото е, че нямаме...