Докторе, от вчера пукам Секирото. Много ми е трудно, но нещо в тая игра много ми допада и продължавам с пот на челото, да мра и да играя. Лека полека прогресирам, но гледам доста тубата за къде да ходя, какво да търся (по точно Walktrhough-то на Fightincowboy-a) и т.н.... Въпреки, че тва е голям мазохизъм и може би няма да избутам много напред, играта повече ми допада от Wu-Kong-а, а някак имам чуството, че Wu Kong-a са се опитвали да копират доста от Секиро, не знам дали е така... Почнах да схващам ме
Много ми се ще да я играя без гайдове, но реално аз ще пропусна сумати айтеми и важни неща, които да свърша и най-вече как да подходя с босовете и ептен няма да имам шанс с-у тях.
Секиро наистина е най-отиентирана към умение, но и към изобретателност. Нинджа приставките + комботата могат да отворят съвсем различни начини за минаване.
И пак като в другите соулс игри, въпросът е търпение и желание да продължиш. Ако един бос не става и не става, почини и пробвай пак. Аз една вечер мъчих Genichiro повече от час, на другия ден седнах спокоен и от първия опит сложих край на колебливата му кариера.
Весело посрещане и бъдете здрави!