Беше в едни красиви треви битката и беше ужасна 
Не става въпрос за мазохизъм, а за удовлетворение от постигнатото.
Ако убиеш един бос като мигнеш 2 пъти, утре няма да го помниш. Ама като пичагата те накара да дадеш всичко то себе си, ще го помниш с години.
Още помня деня, когато убих Лоурънс викаря с level 4 (минималния левел в Bloodborne) персонаж. Трябваха ми над 8 часа геймплейно време разделени в няколко поредни дни докато стане. Кълнах, псувах, крещях доста пъти. Обаче после усещането беше, все едно съм покорил еверест и вкарал именно там победен гол на финала на световното.
Все едно да кажеш на някой алпинист, че е мазохист, щото иска да изкачи К2 зимата, вместо Черни Връх лятото. Ми в нашите очи е мазохист, в неговите очи усещането придава смисъл на живота му. (за съжаление в онзи случай води и доста често до фатален край, в Сoулс игрите поне не пукваме наистина )
То това е мазохизмът - да откриваш удовлетворение в страданието 
Обаче без да го има страданието, удоволствието накрая няма да е същото.
Това го има във всяка сфера на живота, не само в гейминга. Дори в киното и литературата ако щеш, където сме абсолютно пасивни наблюдатели, а не действащи лица - главния герой винаги страда, за да може накрая победата да му е по-сладка.
Джини,ако демона не ти даде зор на първо изиграване,трябва да си някакъв самороден талант или да имаш някакъв луд късмет.Това е най-тегавия шеф в играта,поне според мен.Всеки се е мъчил там. Ишинката също.Например ако спечелиш от лотарията и си купиш ферари няма да ти донесе такова удовлетворение от постигнатото, отколкото ако развиеш бизнес с който можеш да си го позволиш това ферари.
Например ако те повишат в работата, защото шефът е баща ти, брат ти, братовчед ти и т.н. няма да ти донесе такова удовлетворение, отколкото ако се случи, защото си добър в работата си.
Например като играеш срещу някого на някакъв спорт, победата над по-силен противник ти носи повече удовлествореност, отколкото да биеш някой, който не знае какво прави/от коя страна се рита топката/как се държи ракетата и т.н. Случвало ми се е да вкарам 9 гола в мач, в който част от останалите играчи просто не се справяха и не ми е носило такава удовлествореност, както да изиграя мач с момчета на много над моето ниво, където всяко добро отиграване, което направя ми носи удоволствие, защото е изпълнено срещу силен противник.
Класически мазохизъм, Мазох е писал книжка по темата, можете да я прочетете, за да се видите какви сте. Аз не казвам, че съм нормален, но поне не страдам от такава зависимост. Слагам играта на Story или Easy и релакс и спокойствие. Или на Hard и Very Hard, ако искам предизвикателство. Но да се бия с часове, дни и седмици с един бос, за да му науча спатиите, няма как да се случи.За мен гейминга е просто част от живота, при това основна. И един от основните ми източници на удоволствие, особено от както загубих друг много важен за неопределено време. (увредени коленни връзки, заради които не мога да играя футбол вече от 7 месеца и не е ясно кога пак ще мога)
Никога не съм играел просто за да разпускам. Може би за това гледам на гейминга по този начин.
Прекалено силно казано е, че играя за да избягам от живота. Това би дало предпоставки, че животът ми е скучен или гаден, а това далеч не е така. Просто ми доставя удоволствие да виждам нови неща, много от които са невъзможни. Сега, в реалния живот няма как да съм наемен убиец, шпионин, самурай, или дори Спайдър-Мен. Много по-възможно е, но пак малко вероятно да съм кечист, футболист или баскетболист на професионално ниво.
Геймингът просто ми харесва. Както други хора им харесва да гледат филми и да четат книги повече. Но на каква трудност играя, винаги зависи от самата игра, и как разработчиците са я създали. За Соулс игри, може би по-високите трудности повече те доближават до това което разработчиците са искали да постигнат. Не винаги обаче, искам да ми е трудно.
Други жанрове където мога да играя и на по-висока трудност са стелт и спортни игри. За стелтът, особено ако играта е разчупена, това винаги ме кара да мисля и дори да импровизирам на момента, за да мина дадена мисия, знаейки, че едно грешно движение ще ме провали. Това е страшен адреналин. Спортните игри, които са симулатори, като NBA 2K, също. В никой професионален спорт не е лесно, и трябва тактика и мислене и там.