Йотеи съвпада до голяма степен с очакванията ми. Не може да надмине Цушимата, но предлага отново зрелищни битки в красив свят. В някои аспекти има подобрение - например елементът на изследване тук е по-силен - пещеричка, мисийка, някаква активност, олтарче ... всичко е добре навързано и имаш усещането, че вършиш все смислени неща, а не е сляпо тършуване. То и в Цушимата беше така, но тук е малко подобрено. Прогресията и новите умения се отключват чрез мисии и откривателство. Ако само се биеш с рандъм противници не получаваш нищо, освен редовния луут.
Историята е най-големият минус. Няма го силното начало на Цушимата. Там поемаш пътя на победен самурай, нагърбил се със задачата не само да върне честта си, но и да спаси родината си от чуждо нашествие, но в хода на историята разбира, че ще трябва да избира между двете. Доста по-епично. Тук е банално, жалко отмъщение в някаква семейна драма. Поради това и не мога много да усетя главната героиня - безличен, клиширан образ. Надявам се да има някакъв обрат и да ме опровергаят, че няма да е толкова опростено.
Графично е леко разочароващо - отново е същият красив свят, но тази красота идва повече от умело боравене с цветова палитра и атмосфера. Моделите на дрехи и оръжия са топ, но на моменти изглежда остаряло като технология. За физика изобщо не може да се говори. Изобщо този елемент в съвременния гейминг сякаш почти отпадна за съжаление.
Бойната система е това, което е гвоздеят на играта за мен. Няма такъв кеф да попаднеш в меле и след няколко прецизни удара и парирания да изтръскаш катаната от кръвта и да я прибереш докато последният противник още не е паднал на земята. Включването на вълка също е много добро попадение и понякога много отваря битките.