Имат съпорт, скоро звънях. Не можех да си активирам един безплатен ъпгрейд. Вдигна ми човек на телефона, който се намира на сайта. Не ми решиха проблема, но имаше съпорт (на български).

Отделно последните месеци имаше големи проблеми с PS5 софтуера - изчезваха изиграните часове и се нулираха на всяко пускане и подобни неща.

Преди да продължа с Метрото, реших да направя малка пауза, че не искам да го изиграя наведнъж, да втръсне.

Та нещо резко ми се доигра Elden Ring и май този път наистина се хайпнах.

Вчера поцъках няколко часа с Vagabond, защото навсякъде го дават (заедно със Samurai) като най-beginner-friendly клас. Пробвах и малко със Samurai, понеже идеята да имам лък много ме кефи, но на PC контролите за смяна между лък и катана малко ме объркват.

Същевременно страшно ми харесва как изглежда Warrior-ът, заради тия dual blades и че излгежда по видеата много по-повдижен и пъргав и се чудя дали да не започна с него, но нещо не бил за новобранци особено ок.

Някакви съвети от ветераните?

Няма особено значение с кой точно клас ще започнеш освен началните статистики.Бухай точки в кръв яко отначало и си направи танк билд.ЕР като игра е доста приятелска към новобранците,защото може да оувърлвелнеш зловещо.Може да ползваш духчета да ти помагат.

Тоест мога да играя примерно и Самурай dual blade или caster/магьосник и само точките, с които идва пъровончално са повече/по-малко? Казваш в началото да слагам яко на Vigor-a само? Сега гледам за тия духчета, нямаше и да разбера сигурно, че мога да ги ползвам, както вероятно няма да разбера 100 неща в тая игра.

Точно,просто всеки стартов клас има повече или по-малко точки в определени статистики,които определят базовата ти екипировка и умения.Това е.После ти може да си билдваш както ти е кеф.Може да не бухаш точно всяка една точка във vigor,но повечето слагай.

В соулс игрите(и съответно в Елден Ринг), началния клас се избира предимно по екипировка. Можеш разбира се да мин-макс-ваш ако имаш намислен билд, но иначе разликата е минимална. Дали ще изградиш билда си на левел 120 или на 125(понеже си почнал с клас който не е оптимален откъм статистики) не е фатално, особено предвид колко много врагове, босове и минибосове има, че накрая ще се чудиш какво да го правиш това xp(руни).

Сега, примерно ако си решил да правиш магически билд, добре е да почнеш с клас, който има магии в началната екипировка(а и ще трябва да го левелваш по-малко в началото докато отключиш по-силни магии и ресурса да ги ползваш), това не значи че не можеш да направиш танк, който да е с тежка броня и да мята магии. Не се задълбавай толкова, почни с клас, на който екипировката ти харесва, ако искаш магия - магическите класове, ако искаш тежки двуръки оръжия, някой с повече strenght, ако искаш някой с по-бързи оръжия, повечко dexterity в началото ще е от полза. Аз обикновено започвам с клас който е швейцарско ножче, понеже не знам на какви оръжия и кога ще попадна(когато още не знам кое къде е). Вагабонта е точно такъв клас, статса му е така разпределен, че каквото и оръжие да намериш, което ти изглежда готино, с много малко нива, можеш да го изпозваш ефективно.

И да, Vigor-a е може би най-важния. Та си е логична инвестиция, но имай предвид, че статсовете имат cap-ове. Стойности след които вече и да вдигаш, реално много малко ще ти променят статистиките. На Vigor-a повече от 60 няма смисъл, Mind и Endurance повече от 50-60 няма смисъл. Като за Endurance мисля че има смисъл да вдигаш до 60 само ако решиш да се развяваш с някоя изключително тежка екипировка.

Освен тях, ще имаш и един основен оръжеен, както казах, обикновено Strengh за тежки двуръки оръжия, Dex за бързи, Int за магии и т.н. Като намериш оръжие в инвентара ти пише от коя статистика получава най-много бонус на демиджа.

Иначе стига да не играеш супер разсеяно, не знам как може да пропуснеш духчетата. Рани ти ги дава и ти казва, че можеш да ги призоваваш, даже май изскачаше туториъл прозорец(ама вече не помня), единствено може би ако пропуснеш срещата с Рани в началото, щеше да разбереш за тях по-късно. Не ме разбирай погрешно, има куест линии които без четене в нета вероятно е трудно до невъзможно да не пропуснеш, но доста от нещата са обяснени къде с диалози, къде буквално с туториълни прозорчета.

То и с четене пак можеш да проспиш куест Аз не знам как, но в Lies of P преебах 2 куеста, хем внимавах много. Rule of thumb - преди всяка бос битка, обикаляй всички NPC-та и говори максимално с тях - проверявай за някакъв ъпдейт. Разбира се, в ER всичко е много по-мащабно от Lies of P и това ще е трудно, но мисълта ми е да имаш предвид, че куестове в соулслайк игри обикновено се прецакват с минаване на някой бос. Някой някъде пуква, защото не си се погрижил за куеста му преди да продължиш нататък в историята (което често се маркира с бос битка).

Благодаря за съветите, пичове. Честно казано, ChatGPT-то ми е постоянно под ръка. Знам, че не сте фенове и че на Фром недомлъвките и главоблъсканицата са им чарът. Така, както беше и в Секирото, но наистина помага да осмислям и да си задавам глупавите въпроси, за да сглобя картинката от света и механиките. Ясно е, че без видеа сигурно ще пропусна сума неща и предмети, но ще се постарая да ги избягвам максимално.

Вчера се борих с първата стена Tree Sentinel, който дори се води минибос, а ми разказа играта. Няма да казвам колко пъти, че някои хора ще паднат от смях... Интересно докъде ще я добутам, но си давам сметка защо има хора, които смятат, че Секиро е по-лесна от Елдън-а. Там до такава степен може да свикнеш с парирането и блока, а това се води основната механика, докато тук подходите са по-различни и варират.

Засега май ще наблягам на този билд (

), въпреки че ми се ще и друго да пробвам, а не съм от хората, които преиграват игрите отново.

Има нещо много закачащо в soulslike игрите... Колкото и да те изнервят, да биеш Alt+F4 в някакви моменти и да трошиш клавиатурата след 50-ия опит, пак се връщаш и, докато не минеш тая гад, не искаш да се откажеш. Чудя се мазохизъм ли е, или просто проява на силна воля Определено в някои моменти играта може да загуби чара си, ако те откаже някое "шефче", и някак ти се иска да имаше игри, които са някъде по средата. Хем да не са твърде лесни като всички останали action RPG-та и претрупани с диалози, хем да не е чак такъв зор и да има интересна история. Ама някой слънчев ден, може би

И едно не мога да разбера: че са трудни – ок, нека са трудни босовете, но защо трябва да са толкова огромни и да не виждам въобще накъде замятат и какво правят... Моят герой буквално е колкото дръжката на брадвата му.

Приятен уикенд.

Джини,не се занимавай с Tree Sentinel.Просто го пропусни и се върни,когато си по-назобан.Иначе соулс жанра си е така и аз не виждам причина да се променя.Не трябва всяка игра да се прави за всякаква аудитория.

Малко е тъпо, че Lies of P имаше нива на трудност. Изкушавам се като има и ги използвам, предпочитам да няма. Напоследък и соулс-метроидваниите са така. Очаквам и фром-ските игри да започнат да го правят, за да са "за всеки".

Ако някой като мен е направил грешката и е пропуснал инди игричката For The King го съветвам веднага да я поправи. Тя е само около 1 GB, свали се за 5 секунди, а вече я играя около 4 часа и няма изгледи скоро да спра. Напомня ми на Heroes 3, битките са повече като в Persona, а прогресията е Roguelike като в Hades, защото докато научиш кое как е умираш много, но с всеки рън заякваш и става мазало. Един скрит диамант от библиотеката ми с игри, които никога нямаше да пробвам, ако днес случайно не го бях направил. Които е фен на подобен жанр, ще се изкефи много PS: Играя е на средна трудност и понякога е тегава, на последната сигурно и ветераните ще изпоти

Джини, ползвай каквото ти е от полза и хич да не ти дреме. Ако помага да се насладиш на играта, не виждам как chatgpt може да пречи на някой

Иначе това е разковничето за мен, Соулс игрите не тестват технически умения(иначе аз с двете леви ръце, сигурно никога нямаше да ги мина). Изпитването на умения е по-скоро второстепенно, страничен продукт на основното. А основното е тестване на постоянсто/упоритост(perseverance), босът ще те свали 10 пъти, иди го почни 11ти и ще кликне. Момента в който първия Дарк Соулс ме накара да се влюбя в този тип игри беше точно когато ми щракна, че умирането от боса/моба не е причина да се ядосвам, не е направено да ме унизи, а да ме научи. Ако си взема урока и при следващата ни среща не повторя грешката си, той е мъртъв, не аз.

Иначе за големите босове, гледах някви анализи с различни философски тези защо се използват и как влияят на възприятието, ама няма да задълбавам, ако искаш ги има из нета. Проблемът не е че боса е голям, а че камерата прави малко бели(макар че честно казано в ЕР съм имал проблем най-малко с камерата от всички From игри досега). Като един съвет, ако успееш да свикнеш особено срещу големите босове да не си с локната камера, ще си спестиш доста нерви.

Зверски задълбах в MARVEL Midnight Suns, предните две изигравания нямах детайлна идея какъв картов билд да си направя и ядях шамарите, което ме накара да се откажа някъде около 20-ия ден на историята. Три пъти за щастие, както се казва! Потопих се в тъмната страна на Силата, целият картов дек ми е черен

Не мога да трая супергерои по принцип, но тук историята е толкова яко направена, че следват мисия след мисия.. и уикендът заминал

ИГРАТА Е ФЕНОМЕНАЛНА! Силно препоръчвам на хора, които обичат тактически походови стратегии като X-Com.

Бънди, ще пробвам For The King, само малко да се освободя от лепкавата хватка на Midnight Suns

Страхотна е наистина. Силно недооценена.

На теб специално, For The King не знам, дали ще ти хареса, първо - фентъзи е, второ - анимационен стил е графиката и трето - много е roguelike, а знам, че не си много по прекалено изнервящите игри (като соулс и тн.) Между другото, ако имаш авери, да я изиграете ко-оп, ще е много по-яко да се играе така. Аз снощи обаче я изтрих, готина е, интересно ми беше в началото да я цъкам, но е прекалено ангажираща и след началния ентусиазъм, взех да забелязвам и доста дразнещи неща, а и трудността е прекалено небалансирана, на средна ми е прекалено трудна, а като умреш почваш всичко от начало и нямам толкова излишно време за губене само в една игра, а на най-ниската е досадно лесна. Ако имаш други игри на опашката да чакат, по-добре играй тях. Иначе аз сега зациклих яко на Nobody Saves The World, на мен ми прилича много на Hades, но по-скоро е като Vampire Survivors , за която само съм чувал. Засега ме кефи много, 2/3 някъде минах, ще я довършвам, ако не зацикля сериозно някъде. Иначе се учудвам, че MARVEL Midnight Suns те е затруднила, а преди време я врътнах и не помня да съм правил някакви специални билдове, и наистина на няколко места много ме озори особено финалните босове са тегави, но като цяло не съм я запомнил като прекалено трудна. Иначе е много яка наистина, една от най-добрите в жанра, които съм играл.