Дайте някоя игра за доставяне на пица, искам да се почувствам като delivery guy Имаше едно време една много яка игрица Crazy Taxi, там ти беше Шишо Бакшишо, ама май под формата на някакво засукано пиче, забравил съм

Аз цъкам най-новото издание на AoE 2. Фен съм на това заглавие от някаква ранна тийнеджърска възраст. Излишно е да се говори какво емблематично и важно нещо в гейм историята е тази игра, какво голямо комюнити има и т.н. Това бе причината да бъде пуснато HD edition 2013 и това най-новото издание.

Не очаквах играта да е преработена чак толкова много, но веднага разбрах че няма да е просто re-skin като видях, че е над 30 гигабайта. Играта е подобрена във всяко едно отношение и даже върви по-гладко от изданието от 2013-та. Текстурите са други и много по-детайлни, има истински сенки и мъгла. Анимацийките от рушащите се сгради са си красота. Като си развиеш нацията на макс и имаш много единици, всичко това на 4к изглежда зашеметяващо, а и имаш опцията zoom in/ zoom out със скрола на мишката.

В тази версия може и да играеш и с българите, които си говорят на старобългарски както си му е редът. И като изтрепах 40+ турски еничара с 100-на елитни български конника почувствах едно такова чувство на гордост че съм българин (това е бъзик, да не вземе да ми скочи някой сега)

За някои хора, яко играли тази игра от 98-ма насам без да спрат, тази може да не им допадне защото като атмосфера съвсем малко се различава от старото нещо. Аз лично само заради промененото главно меню и началната музичка бих мрънкал

Зарибих се по Borderlands, но тъй като не съм играл нищо от серията реших да почна с Pre-sequel като доказано най-слабата част от 4-те и засега още не ми е омръзнала.

Снощи поиграх малко Jedi Fallen Order. Бързо грабва, има приятна атмосфера, която ми напомня Riddick Butcher's Bay. Графиката е доста добра и много оптимизирана. Историята и диалозите ми се струват прилични, но нищо специално.

Кефи ме колко много елементи от souls игрите са използвали. Не само трудността на по-високите difficulty настройки, но и идеята с шорткътите, ресетването на мобовете в зоните, загубата на опит при умиране и възстановяването му ако убиеш моба, който ти го е взел (почти ала Bloodborne). Трябва да плащат на From някакво royalty

Битките обаче далеч не са толкова "задоволителни", колкото в souls игра, така че не виждам причина да се играе на максималната трудност; струва ми се просто тегаво, без да е особено фън.

Дразни ме, че има адски много платформинг, което за мен е плява, която слагаш, когато не знаеш с какво друго да запълниш играта. Също така ме дразнят репликите на главния персонаж, но предполагам донякъде е в духа на Star Wars. Освен това играта ми се струва малко еднообразна - обикаляш различни планети и правиш едно и също. То реално всяка игра е така, но тук разнообразието от дейности е доста лимитирано, освен ако тепърва не предстои да се обогати.

Стар уорса е доста добра, малко е соулска, ама на втората трудност пак малко се усеща. Но въпреки това, немога да стана фен на соулс механиките 😀

Дръпнах и аз Джедая, да я пробвам - човече, много съм зле на този тип геймплей 😂. Една от причините да не харесвам Соулс геймплей е нелогичното управление. Това конзолно поведение на героя ме вбесява - вместо да направи крачка в страни, когато натиснеш А или D и крачка назад, когато натиснеш S, пичът се върти около оста си. Това е толкова неестествено. За мен това конзолно поведение тотално разваля логиката на управление. Липсва ми онова плавно движение на старите игри, когато управлението беше съобразено само за мишка и клавиатура. Това е една от причините да пропускам подобни игри последните години.

Иначе Джедаят не е лоша игра. Малко множко ми идва и платформинга, иначе ходя и режа там с меча к'вот мърда и се кефя на ниска трудност. Джедайчето неумолимо ми напомня на Ицо Хазарта и през цялото време имам странното очакване да започе да рапира.

Не е покупка за мен, но е добре, че солова игра без микротранзакции се приема добре, това опровергава изявлението на ЕА, че този тип игри са мъртви.

Просто ти си останал в 90те,с игри без физика и дървено управление и отсечени движения. Ех старост, нерадост, драконе 😀

Снощи с Death Stranding ме хвана синдромът "Хайде още една доставка и ще си лягам"

Хаха, аз си помислих същото като почвах да играя. Също така може да има и други разговори, свързани с Death Stranding, тип: "Забравих да се изкъпя, нищо" и приятелката казва - "Е как, нали сутринта беше в банята" и аз - "Не, за играта говоря".

А Джедая после го пускам, че засега Death Stranding ме е хванах и искам да го мина, пък и да видя как ще се развие историята. Пък и имам магистрали да строя (сега разбирам как се чувства Бойко Борисов).

На Джадая поиграх само малко в началото. Като изключим битките геймплейът много ми напомня на Uncharted - петте игри ги изиграх миналия месец за първи път. Катериш се, скачаш, пързаляш се, подът пропада. И сцената с влака беше почти 1:1 Но ще се играе де - след Death Stranding-a обаче.
П.п.
Който е гледал анимацията Star Wars Rebels ще види познати неща

Поиграх малко Джедайте. Разцъквам на 2-рата от 4-те трудности.Бастисах 3 мини боса и засега съм повече от доволен. Ще се купува! Има неща за изкусуряване, но е доста добро попадение в каталога на Еа.
P.s. Тва значи ли че съм скрит Соулс фен ???

Честно казано аз не виждам толкова соулс в битките, много са далеч от нивото на изпипване на всяко движение в соулс игрите. Малко ми е - върти меча, пък каквото закачиш По-скоро соулс са шорткътите между локациите, respawn/save "огнищата", идеята около умирането и общата идея за висока трудност.

Както сам казваш - взета е общата идея, все пак целта им е да се хареса на по-голям кръг от хора и голяма фенска маса, ако го направят соул игра няма да направят много продажби. Иначе на най-високата трудност само последната битка е по-скоро соулс битка, понеже боса (за да няма спойлери) си променя тактиката според поведението ти и освен два скриптирани момента за въвеждане на нова механика е по-голямо предизвикателство.

Джедаят засега изглежда повече от приличен и прекрасен като замисъл - взето оттук оттам като геймплей. Липсата на оригиналност е компенсирана с приемствеността на много хубави идеи, взети от други доказали се жанрове, които не се експлоатират достатъчно днес. Дори получих Soul Reaver вибрация един вид в някои моменти, докато разглеждаш разни подземия, играта ти вкарва приемлив lore и атмосфера от древни цивилизации, все едно се чувстваш изследовател. Да не кажа, че има вероятност да стане топ SW игра след двата KOTOR-а, но много зависи как ще се развие занапред. Няма лошо да има Uncharted, Tomb Raider, Souls елементи, стига добре да са омешени като състави. Мнозина се оплакват от катеренето и другите Tomb Raider елементи, мен пък много ми допадат, защото разнообразяват геймплея и не се прекалява много с което и да е. Противниците нямат велико AI, но по - скоро грешките се наказват и това ги прави понякога неприятни, но аз исках да играя SW, в който "лошите" да не са прекалено слаби. На втора трудност съм. Parry системата е много безкомпромисна, повече подобно на Souls изживяване, отколкото на Sekiro, където беше много по - дружелюбна към играчите. Но пък ако се получи, контраатаката е мега фатали и е приятна за окото. Допада ми и главният герой, носи нещо от духа на младия Люк по начина по който си говори и се сприятелява с дроида.

Вчера най-после се метнах на прословутия God of War.
И съм съм адски разочарован - след всички суперлативи очаквах доста повече.
Геймплеят е адски дървен, в сравнение с един Спайдер например е много-много по-зле. (давам за пример Спайдера, защото е последната не соулслайк игра, която изиграх, със игрите на ФРОМ просто разликата е чутовна за да се споменава въобще)
През цялото време обикаляш и се биеш с по 5-10-15 говеда, които те налазват от всякъде и реално само трябва да бягаш и да търсиш подходящия момент да нанесеш 1-2 удара, което за мен е адска досада. Единствената супер яка битка в началото на играта за мен се оказа онази с подобния на Конър МакГрегър педал. Честно казано тя ме зареди с приятни очаквания, ама след това поредицата от супер малоумни битки по 20 педала успяха да ги убият тотално.
Ще я доиграя със сигурност, така и така съм я почнал, ама определено няма да я запомня с кой знае колко положителни неща, освен ако нещо не се промени супер драстично.