Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл
Форум
Последна активност
Veluvian
Мнения: 299
13 юли 2019
Впрочем специално си мислех да напиша за Blood Omen 2 защото ми беше също в паметта, когато тръгна тази тема. Хем е в топика, хем е леко оффтопик, защото все пак Legacy of Kain е поредица с култов статус и едно от най - силните фенски общества (в което съм и аз). Но BO2 е по - непопулярна в поредицата и е адски мрачна, мисля, че това е най - мрачната игра от LoK сагата. Има много хора, които са играли Defiance и на практика тази последна игра очертава представата им за тази поредица, но трябва да опитат BO2 - толкова силен главен персонаж като младия Кейн.
Разбира се любимата ми игра все още е SR2. BO2 има за цел да разкрива стари липсващи парчета от пъзела, но го няма майсторския диалог от Soul Reaver заглавията на такова високо ниво. По - важното е, че BO2 e moже би най - интерсна като геймплей и битки особено заради различните оръжия, с които се играе по - коренно различен начин.
thementalist
Мнения: 41
13 юли 2019
Аз от цялата поредица харесвам само Blood Omen 2. Другите почти не съм ги играл. Само съм ги пускал да ги пробвам за малко и след това в коша.
pseto
Мнения: 9116
13 юли 2019
Интересна тема. Мисля, че независимо един от друг lyubohar и DragonSlayer бяха писали за Starship Troopers играта. Всъщност е допълнително иронично, че и самият филм е доста як, но има по-скоро култов статус сред малцинство фенове и не е чак толкова популярен в мейнстрийма.

В някои случаи съм се чудел дали има смисъл да играя подобни стари игри, когато не съм ги цъкал навремето. Интересно ми е когато носталгията не е фактор как ли ще ги усетя.

Иначе при такава тема по задължение:


Мисля, че става дума за сравнително непопулярни игри, а аз се размазвах едно време на тях. Преди няколко години всъщност играх едно двайсетина часа футболчето и щях да пиша ретро ревю (не е късно, де). Брутално яки. Едно време здраво ме впечатляваха, но и днес се питам защо при целия технологичен прогрес не се търсят подобни разчупени неща. Ето заради това има някои огромни бисери в миналото, понеже там като е всичко квадрати на екрана се компенсира с въображение и разчупеност. Днес имаме супер детайлни топки на кон често... и така. Това стига за GOTY.


Иначе да добавя нещо от малко след това - Galactic Civilizations не е баш непопулярен, ама не е и много популярен. На оригиналната прекарах доста време, най-вече в правене на нови модели космически кораби. Помня, че и дипломацията беше добре направена. Ама и реално походовите стратегии винаги са били сравнително нишов жанр, тъй че е нормално и представителите от него да са такива.

Друга игра, която ме радваше, но не беше супер популярна беше The Last Remnant. Поне не у нас, де, ама май и на запад се е считала за повече провал. Бойната система ме радваше, а също и това, че не изискваше много фарм и повечето битки можеха да се минат с умение. Само че така и не я доиграх, щото близо до края бях супер underlevelled и имаше един бос, който ме one-hit-ваше и нямаше минаване. Естествено трудността не можеше да се намали за една битка (както може в практически всяка игра днес), нямах по-ранен сейв и отебах. Оказа се, че съм бил с 10 и повече нива по-надолу от нужното, което си е скандално за JRPG.

А, да, също така помня една странна руска тактическа игра, която и да ме биеш няма как да се сетя как се казва. В нея специалното беше, че движението ти във виртуалния свят беше от трето лице, така си го изследваш, но пък битките бяха в стил Heroes и прочее тактически игри - изометрични. Беше някакво такова нетипично и странно, не задължително идеална имплементация, самата игра беше по-скоро посредствена, ама ей го - щом я помня и до днес, значи е направила нещата както трябва.


Споменаха се и някои български игри. Knights of Honor си беше чук, а освен това адски много цъках и на Celtic Kings. По едно време правех по 1-2 партии дневно. Да, Warcraft 3 излезе малко след нея и след като почнах да го играя Кралете ми се струваха архаични. Ама все пак ме радваше как единичките вдигаха нива след всяка успешна битка и си вдигаха статистиките.

lyubohar
Мнения: 688
14 юли 2019
С DragonSlayer сме се засичали май и по-рано на тема ST:TA, та не е съвсем независимо За филма много точно си го казал, нещо в този дух написах и аз.

Иначе аз винаги, когато съм се опитвал с голямо закъснение да отигравам "култови" игри, не се е получавало Явно сериозен фактор е да хванеш момента, 10 години по-късно вече не е същото. Последно се мъчих с първите два Fallout-а...Еми не става, не си ли ги играл когато са излязли, не е същото...

DragonSlayer
Мнения: 1685
14 юли 2019
И при мен го има момента с... момента. Ако е любима игра от миналото не е проблем да я преиграя, ако е нещо, което съм решил, че съм пропуснал и се пробвам да изиграя - рядко ми се поличава. Тук носталгия факторът е решаващ.

Сега да спомена няколко наистина култови игри в моята лична ТОП 5 от един не много популярен жанр - space sim. Първо - игрите на Лукас Артс Ент. от 1993 до 1999 от X-Wing серията, започвайки със X-Wing, в която играете от страната на Бунтовниците, Tie-Fighter, в която играете като Имперски пилот, мuлтиплеър ориентираната X-Wing vs Tie-Fighter, която по-късно получи разширение с две кампании, респективно за двете страни на конфликта и X-Wing Alliance - лебедовата песен на тази поредица, абсолютен бестселър сред космическите игри от това време и може би една от най-добрите в жанра.

Първо - като излезе X-Wing, беше с няколко гърди напред пред всичко на космическа тематика тогава - и заради графиката си, и заради механиките си. Мисиите те превеждаха сред познати моменти от оригиналната трилогия, отигравайки ги от различен ъгъл. Разузнавателни мисии, прихващене на имперски конвой, хит енд рън мисии в духа на Бунтовническите сили. Мания

Като излезе Tie-Fighter нещата загрубяха - играта искаше 4ГБ РАМ, но предлагаше видимо графично подобрение само година по-късно. Освен това искаше малко повече място и трябваше да трием текстови файлове от харда, за да освободим място за инсталацията. И не тръгваше без джойстик! Обаче, мамка му, това е играта, която запали нещо в мен - ти си редови Имперски летец, който започва с рутинни задачи като прихващане на бягащите Бунтовнически кораби от блокадата на Хот, разузнавателни мисии, потушаване на размирни сектори и дори предателство на висш имперски офицер, та чак до спасяване на самия Император. В играта управляваш всички имперски изстребители, всеки със свое поведение и особености, включително експерименталният Tie-Defender - абсолютният звяр, който мачка всичко, което тази Бунтовническа сган може да му противопостави.

Година, две по-късно тези две игри получават подобрени версии с буустната графика и други екстри, като Tie-Fighter от игра на няколко дискети става игра на цяло CD - 600МБ наблъскани с ингейм филмчета, качествено аудио и уникално озвучаване. Буквално всичко, което става на екрана по време на мисии или брифинги е манияшки озвучено. Нърд оргазъм!

X-Wing Alliance, обаче, поставя нещата на друга плоскост. Графика, аудио, структура на мисиите, прогрес на историята, геймплей - всичко е на светлинни години напред спремо предните части. Това не ти е поредният рескиннат продукт на игра от настоящето. Играта те превежда цифром и словом през 50 (петдесет) мисии - от първите ти опити като млад летец на семеен транспортен кораб, докато се опитваш да изправиш на крака семейният бизнес, през времето, когато се присъединяваш към Бунтовниците, но едновременно с това се опитваш да събереш семейството си и да се справиш с нечестна конкуренция и предателства, та чак докато се отзовеш в битката срещу Втората Звезда на Смърта. Епична история, поднесена по невероятен начин. Добавете към това и постоянното преплитане със събития, локации и персонажи от Оригиналната Трилогия или от тогавашният Канон (Хилядолетният Сокол, Люк и много други) и ще разберете защо това се смята за най-добрата космическа игра на ЛукасАрт и едина от топ игрите на космическа тематика изобщо.

Сега следва най-интересната част. Години наред инсталирането и подкарването на игрите на Лукас на съвременни конфигурации беше голямо приключение, но от няколко години игрите ги има в Стийм и ГоГ, съвместими с модерните шайги. Друго е по-интересно - 20 години по-късно има комюнити, което все още е активно и заето със създаването на съдържание за X-Wing Alliance. X-Wing Alliance Upgrade е проект, който има за цел да направи играта не просто играема на съвременните компютри, но съвсем актуална и в графично отношение. Поддръжка на модерни графични шукарийки, нови текстури за всеки елемент в играта, поддръжка на всякакви резолюции, дори подобрено аудио - всеки елемент на играта е моднат. Става дума за игра на 20 години...


Ето как изглежда и се усеща една от последните мисии:

Не е задължително да има смисъл във въпросите. Това е задължително само за отговорите." Сюзън Смърт
igra4
Мнения: 1275
14 юли 2019
Изглежда скучно, Драконе :/
DragonSlayer
Мнения: 1685
14 юли 2019
Така е. Ако имаш предвид, че самата мисия е скучна - прав си. Има мисии, в които просто трябва да биеш всичко, що се движи. Не са много и това е една от тях.
Ако имаш предвид, че самата игра е скучна, вероятно имаш предвид, че не си падаш по подобен род игри, никога не си играл proper space sim и не разбираш какво може да му е интересното на космически битки в света на Star Wars. Добре дошъл в света на различните вкусове и мнения.
Не е задължително да има смисъл във въпросите. Това е задължително само за отговорите." Сюзън Смърт
thementalist
Мнения: 41
14 юли 2019
Ekaterina
Мнения: 15
17 юли 2019

AbnormalSnuff
Мнения: 26
19 юли 2019
Blood 2 - The Chosen
Civilization 2
Grim Fandango
Unreal Tournament
UFO: Enemy Unknown
Carmageddon
NINJA GAIDEN II: THE DARK SWORD OF CHAOS
GRADIUS
ADVENTURE ISLAND II
Half-Life
lyubohar
Мнения: 688
19 юли 2019
Общо взето изреди списъка с игри на десктопа на компютър в средностатистически гейм-клуб през 1998-2000
nightwarrior
Мнения: 1943
19 юли 2019
Ммм ако говорим за клубовете, има видими липсващи особено ако отидем към 2000: Диабло 2, заразния CS и една моя любима игричка от онова време - Re-Volt. Буквално бяха навсякъде
AbnormalSnuff
Мнения: 26
19 юли 2019
"Общо взето изреди списъка с игри на десктопа на компютър в средностатистически гейм-клуб през 1998-2000 "
Прав си, това са игрите пред които тотално имаше УАУ като история , графика, замисъл и душа. Поне лично за мен. Тези с главните букви са 8битови игрици които играех най-много като дете.
DragonSlayer
Мнения: 1685
19 юли 2019
Трий, стана някакъв дабъл пост заради редактиране
Не е задължително да има смисъл във въпросите. Това е задължително само за отговорите." Сюзън Смърт
vanmx
Мнения: 276
22 юли 2019
Тази тема я подминах на няколко пъти заради заглавието, защото ми се стори малко изтъркана работа. Освен това мнението ми е че нови и стари игри няма, само такива които ми харесват и мога да ги играя винаги и такива каквито не бих си и играл да ги свалям от замундата - според мен когато е правено нещо няма никакво значение ако е направено както си трябва Реших че темата ще е от тия които трябва да минават за носталгични, ама как може човек да има носталгия от нещо което е все още част от ежедневието му - аз например още си цъкам Age of Empires 2

Като се зачетох обаче, разбрах че си говорим тук за относително непопулярни заглавия. Това ме подтикна сега да се разпиша тука. Та по темата - най-добрата и подценена за мен игра си остава Shadow Man. Това със сигурност е в моята top 5 класация, за най-добре направена игра евър. Нещото е като Soul Reaver 1 - нелинеен дизан, няма нива, всичко е една цяла вселена, като за до преминеш отнякъде понякога се налага да придобиеш дадено умение и тогава да се върнеш обратно, пак има жив и мъртъв свят, всеки със своите особености и пак реално не можеш да умреш ами просто преминаваш от единия в другия свят. И двете игри Soul Reaver и Shadow Man си приличат доста на ниво геймплей и левъл дизайн, като Shadow Man e излязъл няколко месеца по-рано. Вместо якоти мрачни готически декори, нещата отиват повече към още по-подтискащи декори - машинарии, лудници, канализации, кървави реки и т.н. Ревюта на игри не мога да пиша, ще кажа само че и двете игри са си шедьовър, но доста по-беизвестната ме кефи доста повече заради сетинга и историята. Вижте само за какъв як dark ambient саундтрак става дума -

-PIK0Olg9o6
Всичко в играта е на същото ниво като саундтрака яко атмосфера, психарщина, мрачност и увлекателност. Такива игри за жалост вече не се правят. Като изключим Soul Reaver 1 (който май е също доста подценен за сметка на Blood Omen 2 и Soul Reaver 2), няма ни една игра от този жанр която да се доближава до величието на Shadow Man, поне аз не знам за такава.
Нужно е да сте регистрирани, за да пишете във форума.