А иначе Fallout 76 - намирисва ми на фейл, мисля директно за PS4 да го взимам и него и ако не ми хареса - моменталически продавам без да се замисля. Това е най-ефективният метод, когато човек се съмнява.
Иначе ми е интересно отвореният свят доколко ще го бива този път в Red Dead Redemption 2, че нещо на западните медии и ревютата им не вярвам. Дано да е доста по-жив от този в GTA V...
https://store.steampowered.com/app/43110/Metro_2033/
https://www.theverge.com/2018/10/25/18021082/red-dead-redemption-2-review-xbox-one-ps4
А после Играчкин и Toxi ще говорят, че Западните лайнари имали значение XD
Barely literate subhuman genetic trash им казваш и това е.
Dosta nad koqto i da e igra. RDR2 se obezsmislq ot tova.
Иначе най-добрата уестърн игра според мен е GUN от 2005-та. Доста подценена игра, от която рокстар са се вдъхновявали доста.
Иначе не смятам, че е неуместно. Класика в древно изкуство с може бе най-великите творби в човешката история срещу хит в младото изкуство, което все още не се е доказало. Аз троля малко играчкин и Toxi нали защото са селски идиоти и затова така го казвам, но все пак е важна дискусия. Те игрите, които гледат от книги по принцип са добри (Witcher, SOMA, Dark Souls, STALKER, Metro).
Моето мнение е че не могат всички изкуства да се слагат под общ знаменател, защото примерно и музиката, и склуптурата и рисуването са изкуства... можеш ли по тази логика да сравниш "Венера Милоска" със God of War поредицата Различни неща са, с различен тип въздействие, с различни похвати, различно изживяване това е спецефичното за изкуствата като цяло, а не тематиката пресонажите и сюжетът .
Като тръгнат да се мешат работите нещата се сговнясват. Да вземем например "кино vs игри" - при киното и литературата акценътат е в това да ти разкажат някаква история, въздействайки на публиката с техните си похвати.
При игрите акцентът е да те подтикват да играеш, нали затова се наричат игри - да изследваш някакъв свят, да извършваш някакви дейности които те възнаграждават и не могат да се правят irl, да подтикват към някаква креативност, съобразителност и мислене и т.н. Другото би трябвало да е на заден план, даже и не е задължително да го има, за да бъде една игра добра
Има много примери в игри където даже не можеш да дори скочиш, защото това не е по сценарий. Да не говорим тези сценарии, актьори, музиканти и т.н колко ресурси (време и пари) гълтат които могат да отидат вместо това за разработка на енджини и гейм механики. Ако пък в киносалоните започнат да слагат геймпадове с които да управляваш филма, тогава кинематографското изживяване ще отиде по дяволите. Затова една кинематографска модерна игра сравнима с филм е боза - един истински филм, ако ще и да е на 60 години би представал в пъти по-добро кинематографско изживяване. Също така и ще бъде в пъти по-зле като геймплей от една класическа добра игра.
Като започне да се набляга на разказване на истории чрез филмови похвати другите неща страдат от това. Абе просто искам да кажа че гейминг изживяване и филмово изживяване са две различни неща които винаги пречат помежду си.
Всъщност, ако не е станало ясно, не виждам нищо лошо игрите да вземат сетинга от филм или литературно произведение. Не ме кефи когато наблягат на история и когато използват същите филмови или литературни похвати да я разкажат, защото никога няма да успеят да направят това, а в същото време играта, като игра в класическия смисъл страда от тия напъни.
Покрито тук:
"Имат тематика, ритъм, персонажи, сюжет."
"Като тръгнат да се мешат работите нещата се сговнясват. Да вземем например "кино vs игри" - при киното и литературата акценътат е в това да ти разкажат някаква история, въздействайки на публиката с техните си похвати. "
Това не е винаги техният акцент. Често но не винаги.
"При игрите акцентът е да те подтикват да играеш, нали затова се наричат игри - да изследваш някакъв свят, да извършваш някакви дейности които те възнаграждават и не могат да се правят irl, да подтикват към някаква креативност, съобразителност и мислене и т.н. Другото би трябвало да е на заден план, даже и не е задължително да го има, за да бъде една игра добра"
Изследването на свят се прави и в другите изкуства, и то значително по-добре когато е написано. То само по себе си е вид история. Мисленето не е сила на геймърите, тъй че тази част макар и технически вярна като че ли не е наистина така. За съобразителност съм съгласен, но това го има навсякъде ако искаш да си ефективен.
И почти не знам за адски добра игра без поне индиректни разказвателни похвати. Не казвам, че няма ама е много рядко животно. Все пак именно абстракцията от историите е едно от масивните ни предимства в природата. High Bandwidth communication + abstraction layer = смазващо превъзходство над други животни.
За следващата част не мога много да кажа - не съм по филмите. Не са за мен. Но наистина игрите, които гледат от книги са като цяло бая добри.
LMAO