Беше споменал, че 4 ти е по-слаб от 3. Ок супер, няма проблем. Не съм съгласен, но уважавам това. И това обяснявах на Lethian. Само защото сме на различни мнения не значи, че се тропаме и се хейтим един друг. Не е никакъв проблем да мислим различно. Мисля, че повечето от нас имат някакъв акъл в главата си. Нямаме нужда от врагове, само защото сме изразили различно мнение. И аз се чудя защо въобще обсъждаме едно и също всеки път. Различното мнение не е хейт.
Аз имах предвид игрите за N64/PS1 - на тях колкото повече подобрения слагаш по-картината, толкова по-грозни стават игрите, защото несъвършенствата по моделите и текстурите започват да вадят очите. А пък тия двуизмерните игри за NES/SNES и по-старите изглеждат няй-добре при 240p на CRT екран и това не е само според мен. То даже си има едно такова течение в изкуството, където нарочно се пренебрегва качеството на звук или картина, като например черно белите филми през 21-ви век или блек метъла
Относно притежанието на хардуера аз казах че ми е ясно че не всеки би тръгнал да събира конзоли. При условие че средностатестичиския геймър не би погледнал една игра ако се смята за стара, то какво остава ако трябва да се вкарва във филма И с покупка и инсалиране на допълнителен хардуер, струващ понякога доста пари и вземаш много място. Тук емулатора се явява като някаква опция за някакъв такъв човек, който поради някаква причина е разбрал за някаква по-стара игра и случайно се е решил да я пробва.
За Doom 3 съм съгласен, то тази игра даже ми у трудно да я възприема за ретро.
Това е concept footage на неизлязла POP игра от 2012 някъде. Доколкото разбрах са я разкарали, за да се фокусират върху игри с отворен свят. Ето докъде ги докара.
Но не всичко май е било на вятъра, паркура е доста плавен, нещо което видяхме в последствие в АС серията. Също и бягането из рушащия се град много ми прилича на един момент от Rogue.
Но ми се иска да пуснат игра в двата им франчайза, които са ми най-много на сърце, а прашасват от години - Принца и Splinter Cell... Размечтах се...
Това е интересна тема, и назад сме я дискутирали. Истината е, че големите компании не се интересуват от игрите като някакъв вид изкуство. Те виждат игрите като продукт. За тях е по-важна самата интелектуална стойност, брандът, марката. Именно заради това на някой разпространител няма да му дреме толкова, ако дадена игра загине и няма да може да се изиграе никога, стига да притежават марката за тази игра и да могат някога да я преиздадат и да изкарат пари.
Между другото съм бил от тази страна на барикадата, макар и в много по-малък мащаб, преди години работех в една онлайн медия, в която бях вкарал доста сърце в статиите, които написах - в крайна сметка шефът реши да дръпне шалтера в един момент, заеба сървъри и всичко и цялото съдържание изчезна от лицето на интернет завинаги. Има разни остатъци в Waybackmachine, ама не толкова много. Чувството да се загуби безвъзвратно нещо, в което си влагал страст е доста гадно, но и покрай това научих доста важен урок - това, което си е твое си е твое, когато си наемен работник не е задължително някой да споделя същата страст, напротив. Ама това като малко странични размишления.
П.С. Assassin's Creed III е една от най-добре продаващите се игри в серията. Със сигурност издуха тези с Ецио. Слаба или не, важно е колко продава. Макар че след това Ubisoft спряха да правят подробни разбивки за това коя игра се продава добре и коя - не, само ако нещо е тотален провал го отбелязват и предприемат мерки.
А за POP, и на мен ми е от любимите поредици, вчера даже врътнах Sands of Time отново. Класическа игра, която за мен не остарява. За Splinter Cell мисля, че не правят нова, защото не могат да я префасонират в игра с отворен свят, както направиха с Ghost Recon. И по-добре, защото ако резултата е като Breakpoint, по-добре е да си остане в гроба.
Последния POP не се прие добре, защото се върнаха към Sands of Time трилогията, която на практика беше завършена. Историята която ни представиха беше изсмукана от пръстите. Бойната система омръзваше доста бързо. От друга страна пък, тази от 2008 също я хулиха, че не можеше да се умре и беше монотонна. Ама като се опитват да угодят на всички, така става.
За принца, дано да пуснат нещо ново. За мен последния добър принц беше prince of persia warrior within, от там нататъка бяха ташак.
Проблемът е, че след двойката не мисля, че трябваше още да го доят. Brotherhood и Revelations бяха като експанжън на 2 (една от любимите ми игри) и най-накрая с 3 имаше нещо ново. Любимата ми част на принца е Two Thrones и после Sands of Time. Warrior Within ми хареса само заради атмосферата донякъде, Godsmack и преследванията с Дахака, но беше изключително бъгава. Босовете нямаха много разнообразие и островът на времето, бързо писна като локация. А във Two Thrones се опитаха да комбинират WW и SoT. Имаше разнообразни пейзажи. Босовете бяха по-добри (с малки изключения). И като цяло, с кеф си я преигравам през няколко години.
Разбира се, всичко това е мое мнение.
Тройката беше интересна. Там много се изкефих на бруталната бойна система и също на израстването на Конор. Самият Конор ми беше малко дразнещ, нон стоп ни занимаваше с неговите семейни драми и неговата висша цел, да отмъсти на баща му Хайдъм (май така се казваше). Хареса много и цялата тази лудница около семейство Кенуей. Първо почна с Конор, после с дядо му Едуард от black flag и накрая с Шей, който с помощта на Хайдъм става Тамплиер. Но иначе Ецио ми остава топ персонаж.
Но да, и аз харесвам историята на Revelations, за разлика от Brotherhood, където нямаше толкова моменти от личния живот на Ецио. Беше си предимно само за братството, с някой друг личен момент. В Revelations имаше малко повече чар, имайки предвид, че Ецио е на 52-53. Още харесвам 2 най-много обаче откъм история, след това 3. И може би 4, особено заради края, който има интересно послание.