Ето, това вече е OK.
Ами то носителят няма много общо с това колко често се употребяват продуктите за него. А реално в игрите това "колко пъти си я завършил"... не означава нищо. Аз може и да имам 1000 часа на Total War поредицата през годините. Тоест почти сигурно имам. Колко пъти съм "завършвал" игра? Сигурно се броят на пръстите на ръцете ми. Просто в Total War винаги ми е най-якото, когато съм някакво опикано единично племе. Колкото по-силен ставам, толкова по-скучно ми е. Накрая като завладея прилична част от картата и трябва да завзема последните десетина провинции или нещо такова... изведнъж ми омръзва и почвам отначало, но по различен начин. Та в игрите е възможно да прекарваш стотици приятни часове пред нещо и да не го завършиш, а може и дори да не стигнеш до последната третина. Една книга не вижда как можеш да я прочетеш 3 пъти на 2/3 и да ти е приятна и в трите пъти.
А този цитат за книгите... де да знам. За някоя манекенка Хорхе Букай може да е алфата и омегата на литературата и да му препрочита нещата по 10 пъти. Също така зависи как чете човек, някои хора предпочитат да четат със скорост първия път, след това втори път да се "вглеждат". Не са толкова еднозначни нещата, че да се хвърли подобно твърдение. Пък и ако прочетеш някоя книга след 20-30 години, това значи ли, че 20 години е била лоша книга, после е станала добра книга? Странно твърдение. Реално най-яко е да прочетеш някоя книга като си на 20, после след 10-15-20 години да я прочетеш пак и да видиш как ще я усетиш. Знам, че е клише, ама преди няколко години четох Малкия принц като възрастен и е просто брутален контраста в сравнение с онова, което помнех от детските ми години.
Появи се във време, в което започнаха да доминират ковър шутърите. Тогава олд скул FPS-тата вече не бяха на мода и Wolfenstein-а мина между капките. Сега жанрът пак се възроди. Което е нормално. И геймингът вече е като по-възрастните изкуства, започват да се въртят в кръг някои концепции. Само възраждането на стратегиите в реално време не е дошло още. 
И да не се изтърквам, ама тоя начин на мислене не ме кефи защото тия хора с парите си казват какво да излиза на пазара - именно едни такива повърхностни скриптирани игрички за еднократна употреба, дето са повече интерактивни филми или по скоро сериали и от тях остава само спомена от историйката, която е нормално да ти е безинтересна след като вече я знаеш.
Иваче на Wolfenstein 2009 и аз се кефя. Ако не беше това еднообразно обикаляне по улиците на града само за да отидеш до safehouse за да започнеш мисия и ако мисиите бяха повече, за мен играта шеще да бъде 10/10.
Не знаех че няма начин да се купи легално. Аз като излезе я цъках от замунда, няколко години по-късно си я взех за PS3 на диск. Няма да лъжа - PS3 версията е осезаемо, дори бих казал изненадващо по-зле от PC версията, ама поне мога да кажа че имам играта
Само около 30 оръжия не е много. Дано да ударят поне 50 към release-a или да има DLCта за още.
То май в Call of Pripyat бяха 31 ако не броим гранатите.
В това отношение много се радвах на системата в Dead Space 3 - там доста вариации се предлагаха за сглобяване, но пък и играта е сай-фай и могат да се измислят всякакви енергийни и лазерни измишльотини, докато Сталкер използва общо взето традиционни оръжия.
Или
То е реално същото но няма Age Verification и е на руски.
И на EN
Абе трябва още да видя. Иначе детайла по моделите е читав. Харесва ми, че вече са по-реалистични от дрехите и униформите в миналити игри.
Но е Xbox игра и за масите. Почти няма шанс да е добра колкото NLC 7. Все пак държа ниски очаквания.
PC - Steam, Discord & хиляди други онлайн/форумни общности
Consoles - Нищо
ITS OVER™
Конзоладжиите също се събират във фриенд системата на Сони. Чатят и си говорят със слушалки . Ама във бг това не е много популярно и хората със конзоли предимно цъкат сами. Ама то е така ,когато ексклузивите ти са добри,нямаш време да мислиш за други хора