Продължавам си Уичъра, стигнах дълбоко в островите Скелиге. Продължава след 50 часа игра да ми е скучна- и като геймплей, и най-вече като персонажи и история. Единственият светъл лъч беше Трисчето, която си го отнесе в рижавия задник, направих си трипъла от картички с Кийра Мец, Трис и Йен. Движение по карта- плачевно, особено в Новиград, то се въртиш, то гледаш през 5 минути мапа, тотална и завършена трагедия. Куестове - тотална леш - дръпни тая ръчка, за да спре водата, ооо, стой , къде тръгна- вратата е заключена, търси ключ сега, ей такива лайна
Поне боевете с юмруци са яки, гуента също не е лош като мини-игра. Среден 3 по шестобалната като цяло (заради Трис само), даже това е много. Жалко, че тази игра се определя като шедьовър, сега ще я цедят още с римейка на единицата и четвърта част. Сюжетът също не искам да коментирам- толкова умрели и еднотипно добри/лоши персонажи- цяла игра чакам добър злодей, който да предаде Гералт, явно още 50 часа трябва да играя, за да го има (но и това не е сигурно). Данделион е най-гнусния възможен бард, бих му държал главата в ледена кофа с вода с години и бих му стъпвал на главата с кубинки - изумителен глупак и противняк. Не мога да повярвам, че тук имаме човек, който даже никът му е вдъхновен от Данделион...Колко трябва да си спрял в развитието си, за да харесаш тоя глупендер.
Няма да се изнервям повече - почнах Baldur's Gate 3 с ново геройче -монк и се успокоих, че има и прекрасни игри- може да знам репликите наизуст, но винаги ме изпълва този пълнокръвен свят със страхотни, различни персонажи, всеки със своя идентичност. Магия!
Две фентъзи игри- едната шедьовър, другата буламач. Сапковски вероятно е виновен за това, не намирам друга причина. Стерилният му измислен свят и герои са реалния проблем.