Не всички филми са така, но да кажем - повечето. Докато не се изтръгне този "Станиславски" ефект, филмите ще са си такива поне в масовката им, не всички.
Според мен проблемът не е в актьорите, а е в режисьорите. Имал съм възможността да работя за кратко с един мисля добър български актьор. Ставаше дума за една самодейност, която ми бяха възложили - да записвам реплики за един интерактивен диск с образователна насоченост. Тогава на няколко пъти действах като своеобразен режисьор и трябваше да обясня на актьора с каква дикция и т.н. да си каже репликите. Ами от втория път нещата заспиваха. Примерно му казвам - "Тука сега малко по-бавно, представи си, че е предаване от Дискавъри" и бам, перфектно изпълнение. Нямаше никакви дубли и нищо.
Всеки в България, който се докопа до финансиране за филм или сериал, тръгва да прави някакво висше изкуство. Някакви статични, бавни сцени. Дълги кадри отблизо. Въздишки и тъжни погледи. Драми и трагедии. Всеки е измъчен и смачкан. Това е проблемът. Заради това Под прикритие е единственото гледаемо нещо за мен. Просто един обикновен сериал, който изглежда по-органичен. Един вижда друг, казва - "Ш'ти еба майката", няма някакви такива измислени хитроумни диалози. Просто и ясно. Не че е най-великото нещо в света, просто става за гледане. От останалите не издържам и 15 минути.
П.С. Между другото Мариус е супер специфичен с неговото излъчване, за да бъде пренесен на големия екран е нужен и добър режисьор, и добър сценарий. Не можеш просто да го сложиш в каквато и да е роля него.
П.П.С. Роботите сигурно ще ги изгледам скоро, ама отвсякъде отзивите не са страхотни. То от първия сезон имаше 3-4 брутални епизода, 1-2 доста слаби и останалите някъде в средата. Реално всичко зависи от това какви къси истории са избрали, де. Ако не са толкова добри...
Останалите гледам и по рейтинг са доста надолу. Иначе и аз по-горе писах, че според мен вината не е в актьорите, но не мисля, че е и в режисьорите. Онова старото поколение режисьори вече се смени. Това с висшето изкуство го имаше наистина, но вече се самоограничи доста, повечето филми вече не са такива. Май не са се сменили тия дето пишат текстовете, обаче - като ти е фалшива и неестествена репликата, нито актьорът, нито режисьорът могат да я фикснат.
Иначе "Под прикритие" е добър пример за това, че понякога и актьорите sux. Ясно е, че там едни и същи хора пишат репликите - от устата на Захари Бахаров и на Мухата звучат по един начин, от устата на главния добър - като от училищна пиеска.
А Под прикритие - не само главното дърво беше зле, доколкото помня към 1/3 от актьорите бяха тотал щета. Но пак си беше добре в сравнение с остатъка от българското кино, където щетата е 2/3. То ми се струва, че има сериозен елемент на импровизация в Под прикритие, заради което се получават по-органично нещата. Ся ако кажеш на някой - "Напсувай другия", ще се получи по-добре, отколкото ако трябва точно някаква конкретна псувня да изречеш. А Захари Бахаров... има една роля и това е, поне от това, което аз съм гледал, нещо като Асен Блатечки, ама поне си я играе добре.
Но то по-тежък от Come and See не мога да намеря.
Иначе за БГ филми - последно "Възвишение" гледах и ми хареса. Доста.
Ice, The tall grass и All through the house/жив Пришълец си беше това/ си бяха ок, а Pop squad имах усещането през цялото време за heavy rain на Кейдж...
Не мисля, че Финчър и Милър имат нещо общо с Blask Mirror.
