Тази сцена има взаимна връзка с първия епизод на първи сезон, където Пийт представлява мъжете с белите ризи, които говорят на базата на научни изследвания, а клиента "Lucky Strike" му отговаря с "What the hell are you talking about?" Докато сега се случва точно обратното. Клиента възлага всичко на базата на статистика, а "креативните" директори си записват като послушни ученици, облечени в бели ризи, символизиращи лабораторни палта.

Самолета, който Дон вижда през прозореца за мен символизира "нещо специално", обект на свободата и индивидуалността. Когато бяхме малки и видяхме самолет, сочехме с пръст и викахме "Самолет!". Ако в небето над нас виждахме стотици-хиляди самолети всеки ден, нямаше да са специални и интересни за нас... “I don't think anyone wants to be one of a hundred colors in a box.”

Гледах си отново след 15 години "Страстите Христови" на Мел Гибсън. И ако тогава само ми допадна и беше от добрите филми, сега от рамката на времето спокойно мога да кажа, че това е ШИБАН ШЕДЬОВЪР! От първата до последната секунда, без никакво съмнение, това е най-силния филм за Исус Христос. Гениално заснет, без никакви забележки към актьорите- Кавийзъл, нашето момче Христо Шопов, който си измива ръцете, Мая Моргенщерн, Моника Белучи като Мария Магдалена. Магически филм и изпълнение, проследяващ последните моменти от живота на Исус- от залавянето в Гетсиманската градина до пътя към Голгота. Път, който всеки човек трябва да измине- от неописуемата болка до издигането над земното. Феноменални кървави сцени, пияните римски войници и Дяволът, съблюдаващ отблизо най-великото си постижение..и най-големия си провал.
9/10 от мен. Филм, който човек трябва да гледа през десетина години за пречистване на душата и катаклизъм на емоциите.

Интересно, има ли някой , на който също да му е харесал Army of the Dead
Само отрицателни отзиви почти , и за какво , по дяволите....

Любо, като гръм от ясно небе ти дойде, нали? То на Голгота си е имало гърмежи така или иначе по онова време

Най-накрая гледах Жокера след дълги отлагания, изкефи ме на макс. Перфектен Финикс, самият филм много добре се развива. Не разбирам защо има толкова критики за него, особено пък за "насилието", което в сравнение със средностатистически екшън е практически никакво.

Минахме и Invincible с приятелката. И това сериалче ме израдва. Първият епизод специално е як, понеже оставя впечатление, че ще видим нещо различно и накрая идва супер яката wtf сцена. Ще видим как ще го развият втория сезон (то всъщност е по-комикс, та въпросът е колко съдържание има).

nightwarrior написа

Не знам, аз сигурно съм някъв хипер темерут или нещо такова. Филма го помня съвсем ясно (за Реквиема говоря) и съм се замислял на отделни неща от него, но съвсем не усетих депресия по време/след гледането. На мен не ми въздейства по този начин. Може би го има на някаква основа "това на мен не може да ми се случи" знам ли

+1 - аз също не можах да усетя грам депресия. Може би покрай добрите парчета и актьорски състав някак си го приех като нещо нормално, може би най-земният филма на Аронофски за мен.