Това нужно ли е във всяко мнение да го подчертаваш? Не е задължително да насереш X всеки път, когато похвалиш Y - пак ще има баланс във вселената

Ooo, много е нужно даже, и аз като теб в славните си младини мислех, че всичко е само в САЩ- сериали, филми, спуквал съм се да гледам. Докато ей така от нищото, отидох 2008 година в НДК- зала 1 и гледах Пепелта на времето на Уон Кар Вай. И се промених доста кардинално оттогава - всички тея пикни, шитни, избери си дума- Уайър, Муайър, Брейкинг Бед- които вие тук хвалите до небесата- не могат да стъпят на малкото пръстче на една мини-сценка от най-тъпата бозава азиатска комедия.
Така че винаги трябва да се заклеймяват лайната- знам, че не ти е приятно- според теб всички трябва да сме добрички и примирени, че има само едни велики на света американски филми и сериали. Може ти спокойно да плюеш азиатските филми в отговор.
А няма по-жалък човек от човек, който няма лично мнение или се засяга от мнението на другите. Тук като гледам повечето сте мамини детенца по Любен Каравелов, на които като им кажеш по-рязка дума и веднага се засягат..независимо дали за вирус, игри или филми.

Айде без тоя снизходителен тон. Как точно заключи какво кино гледам, че ми съчини и цяла психология на база на предположението си? Защо ще плюя азиатски филми, като дори и в момента имам два свалени и чакат да ги гледам? Просто те питам нужно ли е на всяка похвала на игра да казваш колко е ужасен Witcher 3 и на всяка похвала на филм/сериал да казваш колко ужасни са американските филми и сериали. Трябва ли да е толкова бинарно всичко? Обикновен въпрос ти зададох, ти изписа цял passive-aggressive ферман и после аз съм се бил засегнал

Не съм се засегнал, даже писах, че може да плюеш смело, както аз го правя. Да, за мен е важно сравнението, даже много- затова гледам филми на Марвел и играя тъпотии като Уичъра понякога- за да имам база за сравнение.
Ми засегна се, кат те знам къв фен си на Уайр и на Брейкинга, от 300 километра си личи как скочи на дивана

Това не е сравнение, а глупава генерализация, понеже на всички ни е ясно, че има едни 5% страхотни американски неща (и да, The Wire и Sopranos са сред тях, които убеден съм дори не си гледал), както и има много азиатска помия наред с добрите неща. Че те половината добри азиатски режисьори творят в САЩ. Да не говорим, че историята любимия ти сериал е базирана на книга на американски писател Това, че ще нахраниш американското кино няма да накара повече хора да гледат азиатско и да го оценят. Имаш право на свое мнение, просто не разбирам защо трябва да ни го напомняш на всеки 3 страници. Нито ще дойде да те арестува Полицията на Стойностното Азиатско Кино, защото си харесал нещо американско.

" играя тъпотии като Уичъра понякога- за да имам база за сравнение."

Няма проблем, просто грешиш в детайлите и за TW3 и за CB 2077, следователно не си ги разбрал... май. Или просто си изпуснал неща не знам.

Все още не разбирам как може по-простият и стандартен (за жанра си!) сюжет на 2077 да те радва повече.

Иначе не знам. Азиатското Кино има много интересни концепции но понякога има проблеми с вътрешната логика на самите им вселени. Примерно точно Hell . Няма да ти спойлвам Leth, но ... дори българската полиция и армия са по-компетентни от тия. И то с много. Ама АДСКИ много. С такива идиоти в ЮК, Севера ще може за 1-2 часа да ги завземе и то без жертви.

*В реалният живот не е така, ЮК е значително по-силна и компетентна.

Почнах Hellbound, доста добър е, но нищо общо с шедьовъра Скуид Гейм. Ще видим как ще продължи, разбира се, още само едва 2 епизода, но започнах да си оформям мнението за него.Стандартни клифхенгъри, излезли като от американски сериал. Ще си го догледам, разбира се, но не съм особено впечатлен. Покрай успеха на Скуид Гейм, сега сигурно ще наводнят Нетфликс с азиатски сериали и филми. Лошо няма, нека повече хора ги гледат, пак е МНОГО по-добре от американската леш с трансове и лесбийки на всеки ъгъл.
Чарчаро, никога не съм гледал кино, за да търся връзка с действителност и реалност, ако искам документален филм, ще си пусна Нешънъл Джиографик да си гледам японските маймуни и газелите в Африка Киното е точно измислено да дава живот на фантазията, друг е момента, че на първата прожекция на братя Люмиер хората са си били камшика като са видели влак да идва срещу тях, ако не се лъжа

Lethian,
Че той Нетфликса отдавна е наводнен с азиатски сериали. Наскоро преглеждах - има сигурно поне 15, ако не и повече азиатски сериала само на историческо-романтична тематика. Всички са със сходни "обложки" - накипрена принцеса от династията Мин (примерно) и някакъв момък до нея. Нещо като кориците на любовните романчета, които бяха наводнили тротоарните сергии през 90-те. Отделно има и толкова сериали за зомбита или съвременни и криминални.

Хм, не съм се ровил из каталога им Викаш като арлекинчетата едно време Трябва да се пробутва кирливото покрай хубавото, отдавнашен търговски принцип

Студентските ми години бяха белязани с много източна култура - четене на Миамото Мусаши, гледане на кино, все още обичам Чжанг Имоу, HERO е моят номер 1. (после като открих Юкио Мишима разбрах, че като по малък много съм си въобразявал, че разбирам въобще от бушидо). Може би има момент, в който откриването на толкова много диаманти те кара да затваряш очи за други постижения в литературата и киното. Това е все едно някой да се спуква да чете братя Стругацки или Лем и да казва, че западните фантасти пишат глуости и технически фантасмагории или съответно обратното, някой маниак на Азимов или А.Кларк да си мисли, че ония съветските са някакви дърдорещи философи и нямат грам въобръжение.
Иначе бих препоръчал да гледате Ikigami, базиран по една манга, изключително емоционален, алтернативно общество, дистопичен елемент, може да текат сълзи, но след тежките моменти накрая ще оцените още повече Живота и ще сте с положително настроение. Във Eastern spirit форума тогава много влизах, но основно като воайор да откривам някакви заглавия, без да коментирам.
Все още най - любимият си ми остава Twilight Samurai. Истинска драма в духа на Куросава, честта и скромността, показана в много деликатни и минималистични кино техники. Скоро един пич, който има канал в ютюб за четене и ревюта на книги и е мегафен на Дюн, предложи като fancast, за Dune Part 2 Падишах Императора да го играе Хироюки Санада, който вече е доста забелязван от Холивуд. Много нетипично и оригинално предложение. Страхотен актьор и много куул идея да се вкара японска жилка в династията Корино, но това са само фен предложения. Ако ви хареса Twilight Samurai, гледайте и останалата трилогия - The Hidden Blade и Love and Honor, те са съвсем отделни истории и нямат нищо общо по - между си, освен някои третостепенни сценографични детайлчета.
Сякаш през последните години обаче Корейските кино поизпревари Японското, но това е друга тема.
Като стана въпрос за Нетфликса, много се изкефих като пуснаха аниме филмче по любимата ми манга - BLAME! преди 3-4 години. Не е много дълго, час и нещо. Може да го пробвате. Неподражаемият стил на художника Цутому Нихеи е мнооого обилно вкаран в анимето.

@Lethian
Интересно е как уж ти не харесваш фентъзи но си ОК с неспазване на логиката на историята. Не съм съгласен. Аз гледам кино за да влезна в историята или да се забавлявам, не за да се сменят правилата на историята на всеки 5 минути или за да се ядосвам. Някои от сцените в Hellbound ме ядосват защото не мога да повярвам на историята. Ако не мога да повярвам тематиките в историята или персонажите не могат да ме спечелят, защото илюзията за свят или за реални хора се губи.

Мога да приема в историята да има дракон. Мога да приема, че е 100 метра и 100 тона. Мога да приема че яде хора. Мога да приема, че хората в историята имат лазерни пушки. Но не мога да приема, че няма да ги използват срещу дракона, без да има адски добра причина за това. Това ми е логиката.

Примерно в Дюн главно се бият ръкопашно или със бавни оръжия. Това по принциб би било ненормално решение, но писателят е дал причина за това както и изключения за самата механика на щитовете. Демек приема се.

Това, за което Чарчаро говори, аз наричам вътрешна кохерентност. Нещо, което отличава слабите филми от по-добрите. Точна мотивация на персонажите, последователност в действиата им, адекватен диалог, подобаващ свят, в който нещата работят така, както би трябвало да работят в такъв свят по неговите закони и логика.
Хубав пример е последната трилогия на Стар Уорс, която е пълен миш-маш от несъвместими едно с друго събития и действия на героите. Сякаш различни екипи сценаристи са писали отделните части във филма без да си общуват и накрая са ги "съшили", за да стане цял филм.

Hero все още е велик в моя списък

Меровингий май е станал клошар о.0