Вместо да се мотам с по 1 епизод от Фондцията и Billions, ще му метна едно око.
Мега дразнещ протагонист (СПОЙЛЕР - добре, че умря скандално бързо), още по-дразнещ антагонист, който се прави на протагонист. Най-добрата сцена беше между Джо и Лиза, шапки долу там за изпълнението
Страхотна Кейти Зигъл, тя е проблясъка в тази 5-часова цялостна скука. Плоски герои, плосък сюжет, нищо нестандартно и завързано. Очаквах повече от Фланаган. Щом Масата е по-силна, представям си каква трагедия ще е Клуба.
Edit: Доста силни два финални епизода на фона на другите досега. И въпреки това остава горчив вкус, това можеше да е много силен сериал, а не просто добър (4) по шестобалната. (СПОЙЛЕРИ) А колко съм се смял на нелепиците, на които обикновено не обръщам внимание в хорър филми. То не беше рязане на плат (който следваше да е крило на вампир), то не беше два тийна да направят същия тоя вампир за смях, като го запалят (обща възраст 30 години срещу сигурно поне 300-400 годишното изчадие). Ростик ще умре от нерви, като се сетя за реакцията му срещу FROM.
Чудя се накъде да поемам сега в морето от сериали, може би е време малко да превключа на фентъзи/фантастика- Фондацията и Колелото на времето. Не съм гледал и последния амазонски сериал по Властелина 
Изглежда, че тук наистина Ода ги е държал от близо и личи. Разбира се има разлики спрямо сорса, за да се намести в темпото на епизод. Това е очаквано, но историята по никакъв начин не пострада. Имах резерви към актьорите, но се справят прилично. Особено главния, за момента напълно предава ентусиазма и позитивизма, граничещ с глупост, на героят му, остава да видим ще предаде ли и сериозността, когато се наложи.
Вярно е че впечатленията са ми само от 1 серия(ще понаваксам тия дни), но за момента съм впечатлен. Върнаха ме 20+ години назад, когато за първи път се допрях до откачения свят на Ода.
Аз на две "сядания" приключих Severance и бих казал, че е едно от много добрите неща, които съм гледал напоследък. Препоръчвам като мистерия/сай-фай/mindfuck/философия. Малко е slow-burn обаче предупреждавам, но има страхотна стилистика, кинематография, топ актьори, диалози. Нищо общо с инфантилния FROM . Леко изненадан останах като разбрах кой е режисьор на повечето епизоди, но ми се издигна в очите. Справил се е много добре.
Сега почнах СИЛОЗ да го видя и него, че доста хвалби чувам.
Прегледах им и каталога с филми под наем - почти всичко си го има в останалите платформи, които имам.
Има много често разни драматични диалози за пълнеж, при това доста дълги. Уж са в силоз със сравнително ограничени ресурси, но всеки втори е с някаква гъзарска прическа за по 200 долара.
Има и доста логически несъответствия, но да не се впускам.
Също изгледах уикенда HIJACK с Идрис Елба. Хубав трилър-сериал, гледа се на един дъх. 7 епизода, горе-долу в реално време - проследява отвлечен самолет от Дубай към Лондон. Надявах се само да има някакъв по-неочакван обрат, но за съжаление нямаше нищо непредвидимо. Същите банални истории. А и който е гледал Executive Decision от 1996 с Кърт Ръсел, лесно ще предвиди края.
Сега мисля да загледам Фондацията.
Сериалът го рекламират, че е уж на M Night Shayamalan, но освен, че е продуцент и режисьор на някои епизоди, няма друго участие. Създател и сценарист се води някой друг. Въпреки това епизодите, които са на Шаямалан си личат. Макар, че го хейтнах след няколко тъпи филма, трябва да призная, че начинът му на снимане е уникален с тези дълги кътове и странни ъгли.
Добри думи за актьора Rupert Grint - това е смотльото - рижавото приятелче на Хари Потър, обаче честно казано прави много добра роля в този сериал, както впрочем всеки един актьор. Епизодите са по 35-40 минути, което е само в плюс.
Втори сезон идва малко по-слаб след чудесния първи.
Предполагам когато свърши сериала, ще дадът дъртия Уинстън и Киано като се срещат за 1 път.
*Продуцентът: изправя се бавно от стола, пурата пада от устата му:
- Мамка му, това е велико! Почваме снимките още другата седмица!"
Оня ден гледах новия филм на Гай Ричи: The Covenant - военен екшън за Афганистан с Джейк Гиленхол. Нормално бих го подминал, но си викам заради Гай Ричи да го гледам. Само че в този филм няма нищо от Гай Ричи. Това е посредствен военен екшън, даже патриотично американски. Невероятно плосък като история, с тъп диалог, няма остроумни реплики, няма бъзици, няма неочаквани обрати ... На финала нашите са притиснати от злите талибани, патроните им свършват, краят е неизбежен ... и изведнъж! Идват нашите американски войници с гръм, със самолети, хеликоптери, джипове ... избиват лошите талибани, нашите са спасени, киносалонът ръкопляска на крака и пеят химна!
Гай Ричи е поредният режисьор, който от оригинално съдържание и запомнящи се филми, почна да прави клиширани холивудски бози.
Може да видиш Sound of Freedom, доста го хвалят. Аз лично не съм го гледал още, чака ред.