Въпрос на вкус, за мен двата Блейд Рънъра са пиршество в киното, може би само Тарковски поставям на върха, но ако човек подходи с мисълта да гледа екшън - фантастика, ще остане безкрайно разочарован. Причините за оригиналния Блейд Рънър да е толкова иновативен са много, защото дотогава киберпънка е присъствал основно в литературата.
Въпреки че съм пристрастен, разбирам и хората, които не могат да оценят такъв тип кино, но не разбирам някои да наричат филма "прехвален". Точно обратното, БР има твърде слаб старт от пускането си и много по - късно придобива култовия си статус, докато Alien гарантира много бърз успех на Р. Скот преди това. Преди всичко такива филми боравят с метафизика и мистериозни туистове, а не толкова с документално и хронологично съдържание, което се търси от хората, които не гледат "мудни" филми, а искат зрелища или поне динамичен сценарий.
Иначе сцената с Рой Бати наистина е епохална. Действително той импровизира напълно и променя сценария, измисля си думите, паузите, които прави между тях, но това всъщност осмисля опасността от хаос при бъдещия монтаж и сглобява всички опити да се внуши идеята за филма относно това какво е човек и кое определя човешкото. И междувременно в тази сцена акомпанира Вангелис, който е записал наведнъж с епохалния синт Yamaha CS-80 с импровизация, човек, който до ден днешен даже не познава нотите.
Та Рутгер Хауер наистина се снимаше в огромно голичество евтини филми, факт. Но неговите точни и навременни включвания в киното остават запомнени.