Трейлърите не ме убедиха достатъчно, без да броим красивите картинки. Не мисля, че ще е чак такова разочарование, но подозирам за посредственост. Напоследък много франчайзи залагат на твърде повърхностни диалози, например последното ми мъка от Obi Wan, който пусна няколко емоционални сълзи и после се почувствах ограбен. Има един литературен стил, по който даже двата свята на Толкин и на Лукас се водят. За да се угоди на младите поколения, днес се набляга на повече уличен стил в диалозите, клишета като антивоенни-теми, борба за свобода, но нищо повече, което да провокира, да те извади кожата, "Не ти правиш филма, а той прави теб" - е казал покойния вече Жан-Люк Годар. Намеренията може и да са благородни - да се докоснат повече социални теми, но накрая резултатът е само евтин фен сървис. Далеч съм от мисълта, че SW и Толкиновия свят са целели някога дълбока философия, но не виждам вече литературни реплики като Граф Дуку: "Double the pride, double the fall", а наистина буквално некадърни сценаристи. Само Нолън и Вилньов ли останаха в по - комерсиалния пласт кино, за да се надяваме на нещо по смислено?
Но да се върнем към трейлърите, които гледах по Rings of Power. Не съм си представял Галадриел и Елронд по начин, по който ги видях, макар и за няколко секунди. Сравнявайки с впечатленията ми от Силмарилиона и Недовършени предания (от преданията много малко помня вече). Толкиновото разказване е отчайващо наивен героизъм, няма как да е другояче. Няма как героите да бъдат някакви авери от квартала, с които да си говориш дали ще ти потръгне в живота. В света на Толкин има също така място за всички раси. Но те не се смесват, нещо което мултикултурализма изисква. Толкин съхранява митологичното мислене на нордическата и германската култури в неговото литературно съвремие. В смесването на кръвтта се губи ясновидството - това е скрито мото на древността, на родово-общинния строй. Смесват ли се расите, изчезва магията. Толкин е консервативен, лошите, които помагат на Саурон са много често раси идващи от Азия. Арагорн е вдъхновен от образа на Карл Велики, за когото се говори, че освен политик и войн е и лечител. Толкин само отваря вратички за промяна, но не доживява, за да ги разтвори по - широко - малки дребосъци спасяват света, любов между човек и елф и т.н. Да заключа - Толкиновият свят идва от детството ми, Дюн е за пораснали, разбивач на героизъм и митове. Ако въобще съм дорасъл де...
Засега ще изчакам, може в някакъв момент да му обърна внимание.