Нямам нищо против да е дълга биографична драма. Дълга биографична драма с претенциозния стил на Нолан ми идва в повече
Постоянните и излишни движения във времето, умишлено объркания наратив, че да иглежда "като за по-интелигентни", дразнещата напрягаща музика, сякаш нещо кой знае какво може да се случи в биографична драма, класическите за Нолан неестествени експозиции...Имаше много неща в този филм, от които просто нямаше нужда. Нямаше нужда да е "биографичния Interstellar", но според мен Нолан просто не може друго. Средата на филма беше яка - докато правеха бомбата.