А Опенхаймер е абсолютен шедьовър на много нива - от великата музика на Гьорансон до епичната сцена в читалището, в което народът крещи Ю Ес Ей!, а Опенхаймер вижда овъгления труп на японец.. Няма дори да коментирам как може да направиш целия си филм да кръжи около разговор между двама учени в горичка и да изградиш такъв епос- това само Нолан го може. И за разлика от Създанията, тук имаше емоция дори в дребните детайли. Като да се израдваш като куче за "успеха" си в проекта Тринити, и след това Труман да ти каже - Изхвърлете този страхливец и ревльо от кабинета ми..
Това е разликата между добро и велико кино- да събуди в теб стихия от чувства и емоции.
После HBO ми предложи други анимации, сред които Batman: The Doom That Came to Gotham. Проверих го какво е - микс от Лъвкрафстка митология и вселената на Батман, само че някаква алтернативна версия на Готъм от 20-те години на 20-ти век. Нещо като Cthulhu vs Batman. Викам си "оха, ей това е як кросоувър!". Изгледах го.
Но се оказа една от слабите анимации за Батман. Много разхвърляна история, с множество дупки в сценария и някои неща изобщо не са обяснени. Явно, че е адаптирано от комикс, но са "спестили" доста неща и се е получило някаква безсмилица.
Самите персонажи са странна смесица от първата и втората игра, включително и ДЛЦ-та от тях.