Продължавам си първия сезон на Altered Carbon и буквално се смазвам. Помня някои моменти от него, това беше и причината да се върна обратно след доста години (вече отиват към шест, сериалът е от 2018 година). Изключителен е като замисъл, детайли, сцени. Почти перфектна актьорска игра, даже и латината Кристин Ортега ме кефи адски много, нищо че е тъпа, та дрънка Сценарият няма да коментирам, там нямам забележки, той е може би най-силната част на сериала. Видях, че е по книга на Ричард Морган, отворих читанката и изненада - познайте как е преведена книгата на Български- Altered Carbon.. Видоизменен въглерод? Не познахте. Просто и ясно- "Суперкомандос" Дали не са тъпи копелета от Бард? Но книгата я почвам още тази седмица

Още като излезе почнах първия сезон, обаче нещо не го догледах. Гледах ги епизодите с големи паузи и по едно време изгубих историята. Сещам се, че беше доста заплетена и по едно време почнаха едни епизоди с ретроспективни събития и съвсем ме изгубиха. Винаги в сериал като почнат с ретроспекциите тип "преди 10 години" и нещата се прецакват.

Не знам, мен такива майндфък заплетени сюжети адски ме пълнят. Лог, явно е трилогия, но в заглавието Суперкомандос намирам много по-малко вложен смисъл, отколкото в Променен въглерод/карбон. Просто главната идея е, че душата най-общо казано ти е сложена на чип и само сменяш телата като дрехи. Нещо, което по мое мнение е най-вероятно да се случва и по принцип от личните ми наблюдения и разказите на приятели и познати. Само дето не е на чип, а се "измъква" от дадено тяло при смърт и после влиза в друго Анимето ще го видя също.
Рос, точно епизодът с ретроспекцията е може би най-силния изобщо в целия първи сезон.
Основно се вдъхнових да го изгледам покрай Киберпънка след едно сравнение между Киберпънка и този сериал- има адски много допирни точки- от командосите през бионичните ръце и дори това имплантиране на памет/душа в различни тела.

Това по-късно през годината - Horizon: An American Saga (режисьор и сценарий - Кевин Костнър). Навремето си умирах по "каубойски" филми, но този жанр последните 20 години почти изчезна, защото ако ще се прави уестърн, трябва задължително индианците да се покаже колко са страдали от белия човек (което си е така, наистина) и става досадно. Като гледам, и в този ще е така малко или много, но такава е била историята. Въпреки това, ми се струва, че ще е интересен. Във всеки случай повече от на Скорсезе драмата.

Явно е решил да прави нов Dances with wolves, който пак е негов и е по същата тема, с каста си от Yellowstone сериала

Да, имат допирни точки, пък и гледам, че през годините Костнър и други уестърни е правил. Явно си го влече тази тематика.
Другото яко е, че в този филм ще видим и Джеф Фахи, който беше култов от 80-тарските и началото на 90-те години екшъни и трилъри, но после нещо изчезна (или по-скоро снима само някакви долнопробни продукции от порядкъда на 3,5/10 в IMDB).

Не знам, мен Yellowstone не ме грабва особено. Мъча го още, ама... Стори ми се Sons of Anarchy с каубои. После погледнах - ми то не било случайно, създателят на Yellowstone, Taylor Sheridan, участваше в SoA и явно това са му разбиранията за сериал, които са му се отпечатали в главата завинаги

Аз на средата на първи сезон го приключих. Кинематографично, актьори, бюджет ... всичко е на много виско ниво. Но прекалено ми идват семейни драми и бизнес интриги. То като махнеш някоя друга екшън сцена, става като сапунка откъм сценарий.

Точно, същото беше и Sons of anarchy. Шекспирови семейни драми, предателства, изневери.

Dune 2 адски ми хареса, хора! Сигурно и IMAX ефекта е допринесъл, но отдавна не бях гледал филм с такова удоволствие. Има си кусури и може да се помрънка, но останах повече от доволен.

Днес изгледахме Dune Part 2 с няколко участници от форума и всички бяхме доволни. При трето гледане от моя страна, сега аз ще си почина, за да обмисля всички детайли, които успях да събера. Суперлативите са много, вътрешните въпроси също присъстват, особено когато имаш предварителна нагласа от книгите и има търкане на информация, но като цяло няма какво по - добро да се предложи като филмова адаптация и авторова интерпретация. Идеята, че Дюн е невъзможен да се направи като филм, произхожда то това, че целият лор не може да бъде събран във филмово време. Интерпретацията на Вилньов е в това, да вземе един от многото лорове и да го развие в детайл и да се опита да придаде и емоционален заряд, макар и двете части отново да оставят студеното усещане за далечна история, 20 000 години в бъдещето, в която няма много място за интимност и споделена любов, особено когато всичко е част от плана на Бене Джезърит.
Дюн като книги е направление в две неща: 1. Изживяване. 2. Образоване.
Във филмите на Вилньов получавате само изживяването, което е изведено до нещо почти невиждано досега, бих го нарекъл поетичен реализъм. Липсва момента на образоване или поне да е засегнат повърхностно, защото няма филмово време за това, ако трябва да се обясни цялостната екология на планетата, как Кайнс ги е научил да си запазват водата, растителния живот и как подправката, пустинята и зеления рай са всъщност част от един непрекъснат кръговрат.
Единствената ми забележка е, че сардукарите не бяха въведени по начин такъв, че финалния щурм да изглежда по - правдоподобен, за да се обясни какъв е превеса и възможностите на военните сили в различните фракции. Но това се прощава. Всички други промени спрямо книгата са направени интелигентно, за да паснат на минималното време, в което сетивата на човек трябва да процеснат нещо за близо 3 часа филмово време, а не да изчетеш всичките теми на сесията и на другия ден на изпита да си блокирал напълно.

Нямаше смисъл да се раздува допълнително филма с детайлен фолклор. Имаше само някои бели петна, които обаче пък не си спомням в книгата как и дали бяха описани. Фремените ги показват само как живеят в пещери на ниво пети век като бит и не става ясно как си правят разни високотехнологични оръжия и дори за дрехите откъде си набавят материали.
Предполагам Вилньов е искал по този начин още повече да подчертае паралела с Исус и неговото съвремие.

Доста ми хареса и на мен, но продължава да ми липсва при Вилньов нещото, което да ме връща към неговите филми отново и отново. За разлика от Нолан.
Отличен филм, перфектно заснет, страхотни сцени, но ми се губеше емоцията, това, което и Велувиан спомена. Страхотно радващ Фейд-Рота, малките Шаламе и Зендая играха прилично добре. Прекрасна принцеса Ирулан (Флорънс Пю), уникална Леа Сейду като Маргото
Но някак лишен от емоция и студен свят, не е точно това, което си представях като четох книгата. Според мен тези неща, които е изрязал- ментатите, за които вчера говорихме, цялостния лор, мен лично по-скоро ме разочароваха, без тях реално не можеш да добиеш представа какъв герой точно е Пол Муад Диб- защото той не е нито добър, нито зъл. Можеше много повече да изследва вътрешните му борби. Разбира се, имаше една много велика сцена- на събранието, евала на малкия педераст Шаламе как я изигра.
Отлична работа на Вилньов, но щом не ми се гледа втори път, значи не ме е докоснал достатъчно, за да бъде шедьовър. И пак типични за него, копирани едно към едно сцени от Арайвъл и Блейд Рънър. Ми не е нужно да се повтаряш, мейт, макар че сега ще кажат- "това си е неговия стил".

Чакам третата част обаче, дано там ме опровергае

Вътрешните борби на Пол повече от достатъчно ги показваха. Да не кажа, че половината филм беше инатенето му да не ходи в южните земи, защото ще се скофтят работите, ако го направи.
Сцените със Задная бяха малко досадни, може би защото тази актриса винаги ми е била антипатична, а и в някаква роля я вкараха тук. Не знам и защо Вилньов е решил [лек спойлер] последният кадър на филма да е на нейното лице. Сякаш ще е някакъв важен персонаж нататък, а в книгата, доколкото си спомням, не е кой знае какво, освен, че ражда близнаците. Т.е. не е персонаж, който в резултат на свои решения да променя хода на историята.