Rambo: The Video Game е точно това. Игра, чиито разработчици Reef Entertainment съвсем ясно са осъзнавали колко слаба ще бъде. Но са знаели, че има голямо количество носталгични фенове на Рамбо, които са израснали с първата трилогия филми. И че вероятно една част от тях ще се подлъжат да си купят играта, без да четат в интернет за нея. А отзивите вече са отвратително негативни. Заслужено.
Заради което мога да кажа, че Rambo: The Video Game си е чиста измама. Както и да го гледаме. Ако ставаше за случайно лоша игра – окей. Нямаше да бъда особено остър. Но съжалявам, при този продукт нещата са съвсем умишлени. Тъй като разработчиците Reef са успели да се сдобият с правата за оригиналната трилогия филми. Включително и гласовете на Силвестър Сталоун и Ричард Крена, съответно в ролите на Джон Рамбо и полковник Траутман. Това не е лесна работа. И предполага, че студиото Reef е успяло да залъже собствениците на тази интелектуална собственост, че готви сериозна игра.
Rambo: The Video Game не е такава. Това е продукт, вероятно разработван от няколко души. Които не са си давали особено много зор.
Да, говорим за точно толкова огромен кенеф. Очевидно е, че страст няма, въображение няма. Отвсякъде се усеща едно тотално претупване на работата. Всъщност, Rambo: The Video Game абсолютно прилича на нещо, правено в България. Сякаш го има клеймото – „Работим за 300 лева на месец... за толкова пари – толкова“.
Наистина Rambo: The Video Game е адски слаба игра. В която дори не знам откъде да започна със слабите страни. Може би със сюжета? Окей, нека е това.
Представете си един заек или хамстер на амфети. Чийто мозък е бил хирургически изрязан, преди да бъде надрусан. Ето на това ми прилича сюжетът на Rambo: The Video Game.
Дори и да сте гледали първите три Рамбо филма по няколко пъти, то пак ще се почувствате като в някакъв пъзел, докато цъкате тази нелепа игра. Събитията са тотално объркани като хронология. Тук-таме такива от първия филм, понякога от втория. Явно е направен опит за „иновативно“ и „креативно“ разказване на история. Резултатът е покъртителен.
Макар че няма нищо чудно – разработчиците от Reef са се опитали да вкарат възможно най-кратките и претупани кът сцени. В които Рамбо прилича на чучело, а за останалите персонажи дори и не искам да говоря... ужасяващо отвратителни! Дори и преди 13-14 години щяха да ни болят очите от тях, а през 2014 година просто е несериозно да виждаме игра, която щеше да бъде окачествена като грозна и в края на миналия век!
Ама айде, грозните и безизразни лица можем някак да преживеем. Както и късите кът сцени – нали е важно да има екшън. Все пак говорим за аркадна игра. Какво имаме като геймплей?
Rambo: The Video Game е rail шутър. Сещате се - този вече загинал жанр, при който на екрана се появяват куп противници и вашите интеракции се изчерпват до това да се прицелите и да ги убиете. Движението е ограничено – можете да се прикриете вляво, вдясно или надолу (рядко имате всички възможности, обикновено е точно една).
Типично за rail шутърите, главният герой се движи само в определени скриптирани моменти. Обикновено когато избиете всички врагове.
Да, всичко това е разочароващо.
Не е случайно, че този тип игри загинаха много отдавна – просто нямат място в модерния гейминг. Но дори и да се беше появил заедно с най-добрите rail шутъри, Rambo: The Video Game отново щеше да е зле.
Трудността е зле балансирана – от много лесна до дразнещо висока, в която просто трябва да заучите кога и как се появяват всички опоненти. На моменти дори и с най-точните оръжия, добре пласираните ви хедшоти не попадат в главите на противниците.
Заедно с това левъл дизайнът е отвратителен, нивата са кратки и чрез евтини трикове ви карат да ги преигравате. В крайна сметка, не чувствате никаква мотивация да пригравате, за да изкарате по-висок резултат – важен елемент за rail шутърите. Напротив. Иска ви се да повърнете. Поне на мен.
Естествено, налични са и някои пълни абсурди. Например като презаредите перфектно дадено оръжие... и получавате по-голям брой куршуми за него. Вместо 30 на брой - 48! И прочее. Така в някои секции буквално можете да презаредите 2-3 пъти и толкоз – минавате ги, стига да не задържате спусъка и пускате по 1-2 куршума.
Като минуси на Rambo: The Video Game можем да посочим и престрелките – зрелищност липсва, достатъчно кръв липсва, физика липсва. Всъщност, особено забавен е момента, в които можете да убивате гадовете с лък -тогава хвръкват така, сякаш ги пронизвате с харпун за лов на китове! Отделен въпрос е, че физиката щеше да е смехотворна и преди над десетилетие.
Това не пречи на Reef да се хвалят колко е напреднала, естествено!
Като цяло, основният шутър елемент е комичен. Но това далеч не е всичко в недоразумението Rambo: The Video Game. Имаме и... сцени с quick action event-и. Да, точно така.
Тази игра съчетава нещо старо като rail шутър елемента с концепция, която бавно бива изоставяна – дразнещите QTE-та. А в Rambo, дори и те са ужасни.
На последната трудност понякога се изисква тайминг, сравним с качествата на про геймър. Или просто да изиграете дадена секция 9-10 пъти, докато не я научите наизуст - най-вече кой е точният момент за натискане на копче.
Това е ако не екипирате perk-а, при който QTE-тата не се провалят. В този случай пък... можете да минете цели мисии, почти без да натискате копче!
Да, точно така. Безумие, което няма как да се опише. Оставяте Рамбо сам-самичък в мелето - трябва да натиснете дадено копче в определен момент, не го правите... той пак убива противник и сюжетът продължава. Просто ей-така. Необяснимо. Безумно. А, да, също така въпросният супер perk се отключва още след първото ниво.
Е, да, наистина ако решите да игнорирате quick action event мисиите, то няма да получавате точки. С които Рамбо вдига нива, получава достъп до още оръжия и подобрения на уменията си. Ама тук говорим за принцип - как цели части от заглавието могат да се минат, без буквално да си мръднете пръста!
Като цяло, геймплеят е едно голямо недоразумение. Човек се чувства изнасилен, когато тръгне да цъка Rambo: The Video Game. Това е един от продуктите, които си струва да се пуснат ей-така, колкото да се види колко зле може да е едно заглавие. Не толкова заради техническите си несъвършенства... а колкото заради очевидните опити геймърите да бъдат залъгани.
Да, никой не е очаквал това да е конкурент на Battlefield 4 или Assassin's Creed IV. Но пък поне можеше да видим една игра с малко страст. По дяволите, адаптацията по The Expendables изглеждаше по-добре. Поне на моменти беше зарибяваща.
Но не и Rambo: The Video Game. Който освен всичките си недъзи откъм геймплей е дълъг около 3-4 часа. И то на последната откровено несправедливо дразнеща на много моменти трудност. На предишните две сигурно може и да се мине за под 3 часа.
Неслучайно в началото на това ревю споменах думата измама.
Но нека преди да премина към заключението да спомена няколко думи за графиката и звука.
Визуално, Rambo: The Video Game е най-грозната игра, за която съм писал в този сайт. Наистина. Какви ли не неща видях. Включително и адаптацията по последния Бързия и яростни. Която изглеждаше покъртително зле. Но Rambo: The Video Game изцяло печели. Просто се върнах в 2000 година! Ако беше излязъл тогава, Rambo: The Video Game щеше да изглежда добре. Но съжалявам, за 14 лета се роди и израсна цяло ново поколение геймъри. 2000 година е антична история вече...
Озвучаването... също е умопомрачително зле. Рамбо почти няма реплики в игра, която... носи шибаното название Rambo! Айде, това винаги е бил по-скоро мълчалив герой. Ама положението е наистина трагично.
Специална почит обаче трябва да отдам на Ко Бао - виетнамската любовна афера на Рамбо от втория филм. Нейното озвучаване ще е скандално дори и за най-долнопробното порно! Камо ли за сериозен продукт.
Ефектите, музиката - също отвратителни.
Като цяло, Rambo: The Video Game е един боклук. Да, това се очакваше. Но поне аз се надявах да е вложена някаква капчица страст.
Такава липсва. В резултат Rambo: The Video Game е една от най-лошите игри, появявали се в продажба в последните години.