Може би давам зелено на графиката единствено заради красивите, живописни пейзажи, които ни предлага. Иначе откъм анимации - нищо специално, а вглеждайки се отблизо доста текстури не са никак впечатляващи.

Звукът е средна ракия. Някои ефекти звучат прекалено "стоково", озвучаването на героите варира солидно и понякога е на откровено посредствено ниво. Тук-таме има странни решения, например да се ползва микрофона на контролера при едни аудиозаписи, чийто звук не може да се намали никак и може да ви скъса нервите доста бързо.

Ако си представите всяка една игра на Ubisoft с отворен свят - то Days Gone предлага горе-долу същото. Неща, които сме правили десетки пъти. Но все пак има нещо, което ме караше да продължа да играя, въпреки че отдавна бях видял всичко, което играта може да ми предложи.

Ако сте фенове на зомбитата Days Gone вероятно ще ви хареса. Иначе... можете да подходите с особено внимание. Определено не говорим за игра, която ще се запомни, но пък и не е някаква помия на конвейер, вижда се, че разработчиците все пак са вложили нещо в нея.

Хората казват, че лоша реклама няма и вероятно са прави, но все пак Sony вдигна прекалено много очакванията към Days Gone. По начина, по който направи и с No Man's Sky. Играта беше представяна по такъв начин, че човек лесно можеше да се подведе, че иде реч за едва ли не следващия The Last of Us. Или ако не точно това, то минимум един от по-силните ексклузиви за PS4 - а платформата имаше немалко такива вече.

Именно и заради това първите час-два, които ще прекарате пред Days Gone ще бъдат като сритване в ташаците. Понеже тогава много бързо ще осъзнаете, че тук не говорим за истинско AAA заглавие. Управлението е дървено, кът сцените - средна ръка, озвучаването - и то. Като за капак играта започва прекалено флегматично, "отваря" се бавно и общо взето ми се струваше, че ще напиша едно хейт ревю за нея.

В крайна сметка Days Gone попадна в ънхейтабъл поради една причина - все пак има някаква магия, която ме караше да продължа да играя. Въпреки че от един момент нататък знаех, че съм видял практически всичко, което заглавието има да ми предложи. Въпреки че отвореният свят е изпълнен на съвсем повърхностно и банално ниво. Въпреки че живите противници са не по-интелигентни от зомбитата и са прекалено лесно за експлоатиране.

Days Gone е игра, която все пак е правена със страст от своите разработчици. Което е най-важното нещо. И доколкото няма как да кажа, че е задължителен или особено силен PlayStation 4 ексклузив, то бих могъл все пак да предположа, че ако сте фенове на зомбитата е вероятно играта да ви се понрави.

Но с увода - дотук. Нека карам нататък със съществената част.

В случай, че не сте гледали и един трейлър за Days Gone - говорим за зомби игра. Всъщност не точно "зомби", понеже и разработчиците във всичките си трейлъри умишлено не използват тази дума, а и в самата игра тя не се споменава. Вместо това имаме freakers - съкратено от freaks или изроди. Сещате се, щото зомбитата са изроди. Но точно като в ревюто за The Last of Us ще наричам тези същества точно това, което са. Зомбита.

Всъщност споменавайки супер успешната игра на Naughty Dog мога да отбележа, че Days Gone започва по доста подобен начин. В уводните минути на играта има дългичка кът сцена, развиваща се след избухването на мистериозна зараза, превръщаща хората в зомбита. За разлика от The Last of Us тук не поемаме контрола над главния герой, ами просто гледаме какво се случва.

Сипването на гориво е... важно, но не и дразнещо реализирано

След едно умерено драматично интро - не нещо невиждано, но все пак сто пъти по-качествено реализирано от целия последен сезон на Game of Thrones - се пренасяме напред в бъдещето. Въртят ми се 735 дена, ама може и да бъркам леко числото. От което идва и названието на играта - "отминали дни" от заразата. Тогава имаме един съвсем постапокалиптичен свят - с куп изоставени, полуразбити автомобили, разхождащи се изроди наляво-надясно и задължителните малки групи оцелели хора. Едни от които разделени в лагери, приятели на нашия главен герой, а останалите - мародери, психопати, убийци, култисти и военни с неясни заповеди.

Всичко от което е изцяло в каноните на който и да е зомби свят в игра, филм или сериал.

Ние влизаме в обувките на Дийкън Сейнт Джон - главен персонаж, чието име звучи адски много като псевдоним на порноактьор. Той е член на мотоциклетен клуб, който освен това може да се похвали със завидни умения с огнестрелни оръжия, а също и способности на ловец - включително и това умело да следи диви животни и хора. Хубаво е, че Days Gone в течение на кампанията ни разкрива как Дийкън може тези неща, макар че някои от тях - например свръхестествените способности да сканираме околната среда за предмети или дори за противници иззад стените - очевидно си остават като "на игра".

Като цяло Дийкън е класическият бял мъжки персонаж от компютърна игра - на средна възраст, брадясал, преживял загуба и живеещ ден за ден. В немалкото кът сцени героят бих могъл да окачествя като изцяло безличен. Просто в тях Дийкън не изпъква с тотално нищичко. Но все пак има светли лъчове светлина - и те са в цялото останало време, в което нямаме кът сцени.

За какво говоря ли?

Противно на много игри, в които главният ни герой по време на геймплея е като цяло мълчалив и ние не чуваме никакво жмъцване от него, освен когато грухти като скача или пъшка, когато го прострелват, то в случая Дийкън е далеч по-разговорлив. Героят ни постоянно си мрънка нещо, когато се случи поредната гадост пред него. Например се потрошава бракмата му мотор за пореден път и той започва да си говори - "Така ли ще стане точно сега", ако свършат мунициите в престрелка имаме "Не, не, не, не" и тъй нататък.

Мрънкането на Дийкън е реализирано адски яко и ни вкарва в атмосферата, понеже не звучи така, сякаш героят иска да каже нещо на нас. Нас ни няма. Той си говори на себе си почти нечленоразделно, макар и понякога да ни помага - например да се вгледаме, че почти са ни свършили мунициите на оръжия. Или пък ако сме срещнали някой пъзел, то Дийкън може и да ни помогне с него (но без да звучи като Дора Откривателката, подобно на подсказките в други заглавия, включително и в последния Tomb Raider).

Именно тези моменти направиха Дийкън един съвсем окей герой. В кът сцените... характерът му е брутално раздвоен. На моменти изглежда като наемник, който се интересува единствено от парите, в други - прекалено лесно се съгласява просто да си жертва кожата за едното нищо. Но дори и да игнорираме раздвоението на личността - обикновено Дийкън е никакъв. Но мърморенето му го спасява. Защото все пак във всяка игра, особено с отворен свят, кът сцените са няколко минути на всеки час. (Освен ако не говорим за самозабравили се игри-пседвофилми като... сещате се кое каубойско пешеходно приключение имам предвид.) В останалото време сме сами с героя си. А когато... не сме толкова сами и персонажът ни покаже някакъв характер, то това е само един огромен плюс.

Уменията в играта са съвсем стандартни и изглеждат доста вдъхновени от Horizon: Zero Dawn

Да, безумно е, че когато не очакваме от Дийкън да ни покаже характер, той го прави. Но обратното - в кът сцените, посветени практически на него, той обикновено е мекотелно. Но - все пак поне в по-важната част от времето виждаме хубавата част от персонажа, нали?

Интересно е също, че мен едно от нещата, които ме държеше най-много пред Days Gone беше историята или по-точно произхода на вируса, заличил човечеството. Да, всички фенове на зомби жанра знаят, че обикновено има няколко основни често повтарящи се мотива. Но пък несъмнено нишката с корпорацията NERO и нейните бронирани служители, изследващи еволюцията на зомбитата в Days Gone беше представена достатъчно интересно, за да задържи вниманието.

Освен нея в заглавието имаме куп други "мини истории", обикновено въртящи се около някой от приятелските за Дийкън персонажи. При тях качеството варира осезаемо - някои са добри, други са почти изцяло досадни и на човек му се иска просто да ги превърти. Да, има една критика, с която мога да се съглася - обикновено завършекът на тези истории е някак минорен и незадоволителен. Просто... приключват от нищото и това е. Ама кой ли знае, може би в един свят, в който цивилизацията е общо взето погинала това е повече от подходящ финал за тях?

Въпреки всичко кинематичните моменти като цяло в Days Gone страдат от посредствена актьорска игра и сценарий. Първото със сигурност може да се отдаде на факта, че играта все пак не е AAA. Но пък от друга страна сме виждали и сравнително малки игри, които успяват да се представят добре с озвучаването поне на основните персонажи.

Също така на моменти има откровено странни сцени, в които актьорът зад Дийкън откровено вика зад микрофона - когато говори с някого, докато управляваме мотора си. Ясно е каква е идеята на това - естествено, че когато шуми двигател на превозно средство трябва да се говори по-високо. Но при положение, че ние не чуваме особено силно звука на мотора, а само доста повишения тон на Дийкън, тези сцени звучат странно и откровено дразнещо. А те не са детайл, понеже има немалко мисии, в които си лафим с други персонажи, карайки мотоциклета из отворения свят, малко в стил Red Dead Redemption 2. В тях се разкриват важни подробности за Дийкън и като цяло онова, което се е случило покрай зомби заразата. Така до прилична степен само странното озвучаване намалява ефекта от тези моменти.

И все пак както казах малко по-разно - историята направи достатъчно, за да ме спечели. Да ме кара да продължа да игра Days Gone в моментите, в които ми стана скучен. Като тук вече мога да мина на геймплея.

Който сам по себе си няма да ви изненада, понеже представлява микс от куп добре познати механики на игрите от отворен свят в последните години. Търсене на всякакви ресурси от околната среда... меле битки... пуцалка... и обикаляне насам-натам с мотора ни. Това горе-долу са нещата, в които ще прекарате голяма част от времето си в Days Gone.

Разрушените поселения са добре оформени, но за съжаление - прекалено еднообразни... и всеки път се чудя как пък в почти всяка останала полицейска кола винаги има останал значителен брой муниции

Още в началото на кампанията Дийкън губи верния си, лично ъпгрейднат от него мотор и получава пълна бракма в замяна. Машината гори много бензин, чупи се бързо, завива трудно и се управлява гадно - поради която причина трябва задължително да инвестираме пари, за да я поправим.

А като казвам, че моторът се чупи бързо и харчи много - то е редно да посоча, че в Days Gone ние периодично трябва да си оправяме возилото, а също и да му зареждаме бензин. В противен случай ще се окажем в средата на нищото без метод да се завърнем към няколкото признака на цивилизация - малки, добре охранявани лагери с оцеляващи. Тъй като в заглавието бързото пътуване се случва единствено чрез мотора ни и то ако има достатъчно гориво, че да стигне до определена точка на картата!

Нека кажа, че търсенето на бензин не звучи чак толкова отвратително досадно, колкото би могло да бъде. Ако бензинът ни тръгне да приключва играта е достатъчно добра да ни посочи къде наоколо има някоя туба, с която да се заредим. Някой би казал, че това е нереалистично, но на мен не ми дреме - понеже ако това го нямаше Days Gone щеше да стане мега досаден. А и всъщност търсенето на бензин не е непременно лошо, понеже нерядко намираме някакви интересни зони от картата, където е забутана някоя туба - ту с куп зомбита, щъкащи наляво-надясно, ту лагер на мародери, бандити или убийци, ту някоя просто живописна и красива локация, принципно полуизгнил къмпинг с куп трупове из него.

Поправката на мотора също е важна - понеже за нея харчим скрап, един прилично ценен ресурс в Days Gone. Доста неща, които можем да правим изискват ресурса - например крафтването на различни предмети, които да ни помогнат в битка или пък поправката на меле оръжията ни. Дийкън обаче не е товарен вол и може да носи малко скрап. Или по-точно - 10 единици (без ъпгрейди), което ни е достатъчно да си оправим мотора веднъж (ако е доста разбит) и възвърнем към идеалната му форма наполовина счупено оръжие. А меле предметите, с които можем да млатим зомбита и хора се трошат мноого бързо.

Макар и Дийкън да не може да носи толкова неща, колкото главният персонаж в повечето шутъри, то все пак подобен инвентар, нареден на гърба ни, изглежда... впечатляващо

Така не трябва да забравяме да търсим скрап - най-добрият ни източник обикновено е двигателят на поредният изоставен автомобил във виртуалния свят.

Леките сървайвъл елементи се допълват и от различните съставки, които можем да събираме - например бинтове, бутилки, запалителни вещества и какви ли не други. Всички от тях ни служат за крафтване на бинтове, коктейли молотов, експлозиви, стрели за арбалета ни и прочее. Не говорим за нещо невиждано, разбира се. Напротив, това са си обичайни неща в днешно време за игрите с отворен свят. Но все пак Days Gone е добре балансиран от тази гледна точка, че Дийкън не е ходеща армия и от повечето неща можем да носим по няколко бройки, което означава, че след 2-3 по-тегави битки можем да останем почти без аптечки, бинтове, взривове и минуции. И трябва да обикаляме наоколо, за да се подготвим за следваща битка.

Все пак намирането на провизии не е екстремално трудно. Както споменах по-рано в играта имаме няколко - по-точно казано три - приятелски лагера на разположение. От тях можем да купуваме муниции, нови оръжия, ъпгрейди за мотора си и други. Но при сриналият се свят централизирана валута няма. Поради тази причина изпълнявайки услуги за всеки от лагерите получаваме като награда и те да осигуряват услуги на нас. Чиста натурална икономика. Уловката е обаче, че въпросните лагери далеч не се харесват един с друг (макар и да не са открито враждебни) и своеобразната валута, която получим за някой от единия си важи само за него. Същото се отнася и за нивото на доверие, което се има към нас (което отключва повече ъпгрейди за мотора и по-хубави оръжия).

Като цяло най-важните неща - купуването на гориво, поправката на мотора и снабдяването с муниции - можем да реализираме ефективно и за не толкова много пари. Което от моя страна е хубаво, понеже сървайвъл елементът на Days Gone се държи в някакви поносими нива. Усеща се, но не се натрапва.

Говорейки за сървайвъл Дийкън далеч не е терминатор. Героят ни, особено в началото на играта, не държи на много бой и малко количество куршуми или няколко тупалки от зомбитата могат да го пратят в отвъдното.

Да, има го моментът, че AI-то е адски тъпо и може да се експлоатира доста лесно. Например ако застанете в някоя стаичка с един изход - то тогава противниците (в случай, че знаят, че сте вътре) ще идват на редичка един по един. А вие можете просто да ги изтребвате с хедшот. Тоест поведението им не е по-различно от това на безмозъчните зомбита.

Но все пак вразите удрят силно, поради която причина все пак в престрелките остава някакъв елемент на тръпка. Особено ако решим да се засилваме по рамбовски. Да не говорим, че нерядко са пръснати и различни капани, за които трябва да се внимава - които могат да направят уж тривиален сблъсък с лошковците доста тегав.

Споменавайки това, в играта имаме различни фракции противници, които имат и свой подход в битка. Едни залагат на засадите, други са далеч по-директни, а пък трети дори и ползват и зомбитата срещу нас (бидейки култ, който им се кланя). Това е приятен момент, понеже отделните фракции имат лице, а и като видите някоя от тях се присещате какви трикове можете да очаквате от нея.

Заедно с това имаме и специални противници NERO, които имат бронирана екипировка, с която Дийкън не може да се справи. Те са налични предимно в мисии от историята, в които нямаме право да ползваме сила и трябва да се промъкваме, за да подслушаме важни разговори.

Шибаното е, че информацията от тези мисии е ключова, особено за да се насладим на историята, но пък те са направени... адски досадно. При тях ако ни забележат, докато се промъкваме целият прогрес се рестартира практически отначало, което означава, че ако объркаме 2-3 пъти по време на някоя трябва да слушаме едни и същи разговори постоянно. Самите противници са леко коварно подредени - поне на мен ми се случваше да объркам поне два пъти на всяка от тези мисии. И аз лично не знам защо разработчиците са подходили така.

Да, вероятно са искали да има някакъв елемент на предизвикателство и геймплей. Но в резултат вместо да се насладим на кинематичната стойност, ние губим удоволствието, занимавайки се със зле реализирано промъкване. Още по-безумното е, че явно заради огромното количество критики на геймърите за този аспект като ни хванат няколко пъти директно излиза надпис - "Искате ли да пропуснете тази секция". Която практически превърта мисията до нейния край. Това също е лошо решение, понеже ни лишава от най-важното - информация какво се случва във виртуалния свят! Просто тези дебилни мисии трябва да имат чекпойнти на всеки 2 метра... или поне тъпите дебили, които подслушваме да не се движат постоянно, което почти винаги води до провал на мисията, понеже излязат ли от обхват за 2 секунди тя се проваля, а тръгнем ли да се засилваме подир тях почти винаги ни хващат.

Както и да е, това е по-скоро бял кахър. Нека карам нататък с геймплея. Както вече разбрахте промъкването е една от опциите ни в Days Gone. На помощ в него ни идват свръхестествени умения като това да изследваме околната среда (които можем допълнително да ъпгрейднем), а също и винаги верните камъни, които да хвърлим в някоя посока и противник да тръгне да ги гледа, докато ние се промъкнем и го убием с един удар. Или да го подминем, ако някоя секция изисква да не избиваме никого.

Заедно с това имаме класическа пуцалка. Дийкън има на разположение пистолет, основно оръжие, а също и едно специално. Патлакът ни помага само в крайни случаи. Основното пушкало - предполагам всички се спират на картечниците, въпреки че има и помпи - е нещото, с което ще избием повечето противници. Като специално оръжие можем да си екипираме арбалет, тежка картечница и снайпер. Всяко от които полезно в различни ситуации, очевидно. Арбалетът е безшумен и можем да крафтваме различни стрели за него; тежката картечница има много муниции и куршумите ѝ минават през противниците, което я прави безценна в ситуациите, в които ни нападат куп зомбита, а снайперът... си е снайпер. Пуцаме от дистанция и убиваме всичко скоропостижно!

Този начин за представяне на прогреса в различните сюжетни нишки определено ми допада

Стрелбата в играта като цяло е средна до дървено реализирана. От една страна е хубаво, че оръжията имат откат и не се усещат като в Call of Duty. От друга - нерядко прицелването е мъчително тегаво и не толкова добре реализирано на механично ниво и пуцалката просто не доставя особено удоволствие. Също така особено разнообразие от оръжия няма, като след не толкова дълго време ще видите почти всички видове. Такива екстри като приставки към пушкалата също няма (освен маслените филтри, които можете да намерите от автомобили или купите от някой лагер, които слушат като заглушители).

За справяне със зомбита и хора можете да ползвате и меле оръжията. Хубавото при тях е, че не вдигат врява и нанасят сериозни щети (особено ако са от по-хубавите). Лошото - че се чупят сравнително бързо. Което означава, че трябва да инвестирате доста скрап в тях, за да ги държите в добра кондиция.

Специално при зомбитата е най-добре да ги трепете в меле, понеже те не са особено сложни, но за сметка на това - многобройни и няма файда да си харчите мунициите за тях. Сблъсъците с изродите най-често приличат на демо версия на Dark Souls - преди да ви ударят правите кълбо и след това ги излупвате в главите и в общия случай - убивате (особено ако инвестирате точки в скил дървото за меле умения). В интерес на истината меле системата започна да ме кефи все повече с всеки изминал час. В началото ми се стори ултра дървена, но по-нататък нейната недодялана бруталност започна да ме радва. Някак звукът на разбита зомби глава плюс доста близката зад Дийкън камера създават доста як ефект.

Споменавайки на няколко пъти умения - в играта имаме скил дървета, напомнящи ми най-силно на Horizon: Zero Dawn. В тях можем да ъпгрейдваме нашите меле, огнестрелни и сървайвъл умения. За тях мога да кажа, че доста от скиловете имат приложение, въпреки че първоначално изглеждат доста безсмислени. Например аз си мислех, че уменията, намаляващи хабенето на stamina са безсмислени, понеже до средата на играта не изпадаш често в ситуации да умреш заради това. Нападат те няколко зомбита, които можеш да убиеш бързо. А при хората си стоиш зад високите метър укрития и това е. Само че нататък, когато противниците станат още повече и дойдат ордите от зомбита - тогава виждаш колко важна е издръжливостта в Days Gone!

Все пак доста от уменията по-скоро са подходящи за тази или онази ситуация. Ако се замисля - може би немалко от тях са насочени към това да ни помогнат с ордите със зомбита.

Които реално са един от основните плюсове на Days Gone. Понеже геймплеят в общия случай е обичаен за игра с отворен свят. Повечето задачи са неща, които сме изпълнявали трийсет трилиона пъти и то само в игрите на Ubisoft. Имаме превземане на лагери лошковци. Своеобразни пъзели, повечето от които прилично еднообразни, които ни дават като награда стимуланти за перманентен ъпгрейд на кръв, издръжливост и focus (възможност да се концентрираме, практически забавяйки времето). А също и мисийки, включващи гонки на различни престъпници с мотори. Тези елементи, плюс неособено голямото количество случайни събития из картата, стават рутинни след едно 15-на часа.

Но тук идват ордите от зомбита. Говорим за стотици гадове, струпани на едно място, които ако ни видят се втурват към нас и ако сме неподготвени - почти сигурно загиваме! (Ако не успеем да дотичаме достатъчно бързо до мотора си, което ми напомня - добре е возилото винаги да се намира на удобно място, ако нещата тръгнат да се сговнясват.) Тази пасмина гадове можем да избием най-често с комбинация от добро планиране откъде да минем, за да не ни нападнат от всички страни, залагане на капани и възможно най-ефективно ползване на взривове, за да свалим много от тях бързо. Плюс известно кайтване, за да се справим с останалите гадове един по един. Оръжия с висока пробивност като калашника и тежката картечница плюс специални умения, с които куршумите ни минават през много противници са доста полезни, за да стопяваме вълните зомбита.

Именно това е своеобразният ендгейм на Days Gone. Който бих могъл да кажа в един момент започва да става... досаден. Нещата за правене са като цяло еднообразни, а кампанията някак на моменти откровено се влачи. Точно когато ми се искаше да научавам повече за зомбитата и точно когато нещата ставаха доста интересни при тях... играта решаваше в стил Red Dead Redemption 2 да вкара няколко разтеглени мисии с почти нулев геймплей и дълги пътешествия наляво-надясно из картата. А от един момент нататък сякаш Days Gone се опитва да увеличи геймплей времето, вместо да ни остави да видим края на кампанията.

Не толкова често се случва да посочвам като негатив дължината на игра. Но на мен ми се искаше поне основната, най-интересна, нишка да можеше да се движи малко по-бързичко.

Но от друга страна - ако Days Gone ви допадне ще можете да го цъкате прилично количество време. Което при всички положения си е плюс. Освен ако не се случи рязко да ви омръзне.

И предполагам тук е времето за финалните редове на статията. Дали Days Gone си струва?

Трудно ми е просто да го препоръчам на всеки. Понеже играта в множество аспекти си е посредствена. Виртуалният свят, въпреки че е красив, не е изпълнен от достатъчно случайни неща за правене. Повечето мисии стават еднообразни бързо. Лошо е също, че няма и какво толкова да намерим из него - оръжията са малко, крафтинг съставките са в изобилие и само минавайки през някое изоставено поселение можем да ги съберем всички на макс за пет-десет минути, а освен тях... няма много други неща.

Налични са механики от куп игри, включително и опция да ловуваме. Но задължително те са реализирани на повърхностно ниво, колкото да ги има. В резултат не са толкова много нещата, които ще ни завладеят и ще ни накарат да задълбаем в тях. Red Dead Redemption 2, колкото и да го ненавиждам, понеже можеше да те накара ей-така да се заиграеш в някакъв покер за няколко часа или дори да ловиш риба. В Days Gone това не се случва.

Но както казах в увода - макар и посредствена в адски много свои аспекти, играта все пак успява да ни накара да поиграем още. Докато си кажа - "Я дай да посетя и тази база на NERO, за да ъпгрейдна малко героя", после "Дай да мина няколко мисии за тази фракция, че да си купя по-хубаво оръжия", докато се заиграя да убия някой и друг лагер бандити, което осигурява нови рецепти за крафтинг на меле оръжия и предмети... и изведнъж са минали няколко часа. Наистина обикновено рязко ми ставаше скучно и спирах, едва ли бих могъл да играя Days Gone до среднощ като други заглавия - но пък на следващия ден пак ми се искаше да поцъкам още малко.

Или казано накратко - говорим за една средна хубост игра. Ако сте фенове на зомбита - почти сигурно ще ви допадне. Ако ли не - по време на някоя суша, като ѝ падне играта, можете да хвърлите едно око. Има шанс да ви се понрави. Но едно е сигурно - това не е The Last of Us или нещо такова. Със средни очаквания Days Gone може и да ви се стори като съвсем приличен продукт.