Не, наистина? Ето, днес пореден прекрасен работен ден, пиша си аз писаниците и хоп, някаква смръдла ми разправя – „имаш правописни грешки в тоя текст”. Хубаво, казвам си аз – не съм безгрешен и допускам грешки. Но по-якото идва след това – питам „къде са тези грешки, булка” и отговор НЯМА.

Мернах я само в чата как тръгна да пише нещо и след това го изтри около 30 пъти... и толкоз. След това  хвана дрислата, написа нещо абсолютно безсмислено и ирелевантно от рода на „текстът ти е нелогичен, прочети по-добре източника” и излезе от чата!

Правописни грешки НЕ МИ ПОКАЗА, а за да напише нещо, преди да се изниже... просто изсра някакво безумие. И се зачудих – абе, какви са тези хора? Хваща, директно те обижда с това „имаш грешки”, не си прави труда дори да ти ги покаже, изнервя те и си тръгва!

И то това не е всичко – броени минути преди това въпросната типеса ми написа „ще корЕгираш ли” нещо си. Помня, че преди време имахме мини спор за правопис и я питах как се пише „коригирам” и тя ми каза „с Е”, аз казах – не, пише се с „И”... и тя просто ме изгледа празно, все едно съм тъп като две гъдулки, изобщо дори не й мина през тиквата, че може да не е права!

И тоя човек да ти каже, че имаш грешки – ха!

Изобщо не говоря за това, че в доста случаи съм я виждал да ми пише „незнам”, от което ми се обръщат червата. И разни други безумия! Какво – тея хора не се ли усещат, бе?

Да, трудно е когато си в грешка да си го признаеш. Аз дълго време писах в мои материали „великобритански” – „великобританската верига магазини” и т.н. Когато ме скастриха, че това е супер остаряло и е редно да се пише просто „британски” стигнах дотам, че извадих някакво стихотворение на Вазов в опит да докажа, че съм прав.

След това приех, че не съм. Което трябва да прави всеки – да знаеш, че не си безгрешен и когато се осереш, да кажеш – да, в гащите ми има лайна и те ми текат по крака в момента.

Но въпросният човек, за когото говоря и който ме издразни много яко днес... не ги знае тея неща. И няма такива неща като такт, ала-бала – направо ти го навира в очите по най-гнусния начин – „имаш грешки”. И лошото е, че адски много хора са такива – мислят, че светът се върти около тях, не може дори да им мине през главата, че не са велики, че има и други мнения, освен тяхното!

Да, наистина, аз имах 1 грешка – не правописна, а техническа (определено „техническата” грешка е подвид на правописната, но пък като цяло се опрощава, понеже не показва незнание; освен това, ако не искаш да обидиш колега, казваш му „имаш техническа грешка”, „грешчица” и т.н., не ПРАВОПИСНА грешка, което автоматично оставя нотката на „ти си профан и неграмотник”). Тогава бях написал една дума с дублирана последна буква. Очевидно тя е видяла това и веднага – имаш грешкИ. Да, грешкИ. Не грешка. И когато я попитах кои са по-точно грешкИТЕ (в множествено число), тя си замълча.

Но нищо драматично, ако това е счетоводителка например или нещо такова, ще си кажете вие? Да, ама не... въпросният човек е РЕКЛАМИСТ. С други думи, тая девойка трябва да знае как се говори с хората... а не може да ти каже без да те обиди „имаш грешка”. Защото едно е следното:  „Имаше грешки в текста, аз ти ги оправих”, а друго е да кажеш – „Абе, тука в едната дума имаш дублирана буква, а пък там си изпуснал една запетая”. Понеже във втория случай просто споделяш – „абе, в бързината си се поосрал” и ти си казваш – „ами да, факт, случва се", а в другия случай... казваш „ти не можеш да пишеш правилно, аз мога и аз ти проверявам текста, защото ти не можеш да пишеш правилно, а аз мога”.

И пак казвам – рекламист. Изобщо не говоря за това, че като я чуя как говори с КЛИЕНТИ, направо ми се драйфа. Тя в мензис ли е постоянно, не знам, ама много често хваща и им се сопва и им говори припряно или понякога даже им се кара! Уж се опитва да държи мазен глас, ама като се караш на някого си се усеща! Особено по телефона! И неслучайно повечето хора я режат за реклами – ти представяш ли си да се караш на някого, ОТ КОГОТО ИСКАШ ПАРИ? WTF?

И така задавам отново въпроса – как, как става това? И защо? Май наистина е време тоя свят да свърши, щом хората не се усещат и грам. Да, трябва си самочувствие, трябва ти дебелокожие, за да оцелееш. Ама всичко си има граници...