Вероятно някои хора биха си казали това, ако прочетат за дебюта на Assassin’s Creed: Liberation HD и не знаят какви са обстоятелствата относно това заглавие. А е абсолютно редно още в първите редове на тази статия да се отбележи, че това всъщност е един римейк. Факт, виден от това HD в заглавието.
Иде реч за игра, която се появи още през есента 2012-та за PlayStation Vita. Заглавието беше една от високобюджетните ексклузивки за портативната конзола на Sony и вероятно не е записала сериозни продажби. Тъй като и Vita не се купуваше много преди две години. Ситуация, която не се е променила и до днес. Поради която причина очевидно Ubisoft са решили, че ще е добре да направят всичко възможно, за да излязат на плюс.
И хоп, виждаме Assassin’s Creed: Liberation HD. Един римейк на Vita игра. В който има подобрена графика и малко допълнително съдържание. Но дали това заглавие си струва да бъде купено единствено поради тези причини?
Моето мнение е следното – ако сте крайни фенове на Assassin’s Creed, то можете спокойно да отделите 40 лева. Liberation ще ви се понрави – особено ако не сте го играли за Vita. В случай, че очаквате нещо повече... то можете спокойно да пропуснете това заглавие. Тъй като геймплеят куца много сериозно. Да, усеща се потенциал. Бих казал доста сериозен такъв. Но явно такива са били изискванията към разработчиците - Liberation да е просто една линейна, неособено дълга кинематична игра за портативна конзола. И резултатите са посредствени.
Всъщност, самият аз се чудех в коя от двете рубрики да сложа Liberation – ънхейтабъл или хейт ревюта. Първоначално мислех да е в първата. Но с оглед на факта, че дори и ден след като съм я играл не помня нищо от Liberation... то мога да заключа, че това е прекалено посредствена игра. И трябва да е в хейт ревюта. Не е боклук. Не е помия. Напротив, има своите проблясъци. Но можеше да бъде много повече. И някак не ми харесва как Ubisoft нагло дои поредицата...
Но нека започна отначало – какво виждаме в Assassin’s Creed: Liberation HD?
Първият и особено интересен факт е, че това е първата игра в серията, при която главният герой е от женски пол. Да, точно така. Запознайте се с Авелин – първата дама, над която можем да поемем контрол в Assassin’s Creed.
Всъщност, именно тя е една от причините Liberation да получава положителни отзиви. Най-накрая виждаме нещо различно в серията, някакво разчупване на статуквото. Лично на мен Авелин ми се понрави и то доста.
От една страна, самият й дизайн е добър. Когато я видим в облекло, Авелин прилича на автентичен персонаж от 18 век. А не на порноактриса, която само чака да си хвърли малкото дрехи и да започне действието... каквото е положението в повечето игри. В интерес на истината не се сетих и един момент, в който Авелин да е ненужно разгърдена.
Откъм история също нещата са прилично добри. Авелин е разделена между три свои персони – на богата дама, каквото е частично нейното потекло; на робиня, която се смесва с най-нисшите прослойки в Ню Орлиънс през 18 век и на отмъстителка, облечена в познатите от серията Assassin’s Creed одежди.
Ролите на героинята са прилично реализирани, като идеята им е добра. Усещаме, че Авелин има достатъчно силен мотив за действията си, което винаги е плюс.
Сюжетът също е интересен. В началото неща започват с Авелин и спомените й от детството, където майка й мистериозно изчезва. Чрез опитите си да я намери, тя започва да се въплъщава в няколко различни персони. С течение на играта сюжетът започва да става все по-интересен, като особено силен е краят на Liberation (който очевидно няма да ви разкрия, за да не ви разваля удоволствието). Като цяло, любопитно са преплетени ордените на тамплиерите и асасините, както и връзката на Авелин с други познати ни Assassin’s Creed персонажи.
Не всичко при сюжета е розово обаче. На доста моменти усещаме необяснима фрагментираност. Сякаш са били планирани някакви сцени от Assassin’s Creed: Liberation, които са били изключени от главната игра. В един момент се случва нещо, а буквално в следвания ни хвърлят в съвсем различна година. Без плавен преход. Без обяснение защо.
Това прави адски лошо впечатление. Остава някакъв привкус на това, че играта е недовършена. Че е имало сцени, които са били отрязани.
Все пак, сюжетът си остава основният плюс на Assassin’s Creed: Liberation. Да не кажа единственият. Това е нещото, заради което си струва да разцъкате играта. Не е нещо грандиозно, велико невиждано. Напротив, има си някои дупки. Именно и заради това съм написал горе – Liberation е игра за крайните фенове на серията. Които искат да усетят нещо ново в игралната вселена. Лично аз винаги съм харесвал Assassin’s Creed, но не препоръчвам да си купите тази игра. Това е.
Авелин е интересна, факт. А и все пак е първият женски персонаж, който можем да управляваме в Assassin’s Creed. Сюжетната нишка е хубава. Не уникална, страхотна, размазваща – просто е окей. Но останалото... куца.
Нека започнем от геймплея. Ето това е най-голямото разочарование в Liberation – просто е крайно линеен! Наистина! Отворен свят в тази игра буквално липсва. А за мен това е сериозно разочарование.
Ню Орлиънс, макар и много красиво направен и автентично изглеждащ... е просто празен. Няма какво да се прави в него. Липсват множеството странични мисии от другите Assassin’s Creed игри. Общо взето, нещата се изчерпват до това да пуснете някой кораб да търгува и след това да се върнете към основната сюжетна нишка.
И това е цялата игра. Мисия след мисия след мисия след мисия. И така докато не завърши. Елементи, познати ни от други Assassin’s Creed игри като създаването на собствена гилдия убийци? Липсват. Битките с кораби? Няма ги. Някакви предизвикателства, нещо за правене в света на Liberation? Няма. Можете да намирате ковчежета и събирате парите от тях... и толкоз.
Всичко това за мен е крайно разочароващо. И не съм особено изненадан, че конзолата Vita не се продава никак добре – ако всички игри за нея са подобни, то каква мотивация има човек да влага пари в тях?
Все пак, Assassin’s Creed винаги е правел впечатление с наличието на отворен свят. Човек да разцъка няколко мисии, после да пообиколи малко виртуалния град, в който се намира, да поубие малко хора, натрупа малко парици, мине някое предизвикателство... и след това да се върне към основния сюжет.
В Liberation подобен избор няма. Карате мисия след мисия след мисия и толкоз. Не бих нарекъл скромно застъпената търговия "отворен свят".
Но дали поне предизвикателството на основната сюжетна нишка е добро?
Не е. Абсолютно в каноните на серията, Assassin’s Creed: Liberation HD е крайно лесен. Предизвикателство буквално липсва – всичко можете да минете на автопилот. Това важи и в сериозна степен, ако сте изиграли всички досегашни заглавия – просто няма какво да ви затрудни.
Е, да, бойната система не е толкова опростена, колкото тази на Assassin’s Creed IV: Black Flag. Което определено ми харесва. Но пък и без да се концентрирате особено можете да минете всяка една схватка.
Останалите мисии са класически за серията – тук-таме следите някого, промъквате се, саботирате разни сгради... нищо невиждано. Всъщност, бих охарактеризирал нивата в Liberation като по-скоро скучни.
Като цяло, този Assassin’s Creed е като своеобразна кинематична игра. Геймплеят е малко, като в по-голямата част от времето Авелин нищи поредната драма в живота си в някоя кът сцена.
Да, наистина имаме една сериозна новост в Liberation. Която се нрави и то доста – бих се радвал да я видя и в други игри от серията. А именно – наличието на три различни персони.
Те са под формата не само на различни облекла, но и умения в битка. Когато е богата дама, Авелин ходи с дълга рокля от 18 век. Поради тази причина тя не може да тича по покривите на сградите или носи хладни оръжия. За сметка на това, в тази си персона пазачите не са подозрителни към нея и тя може да влезе кажи-речи където пожелае.
Освен това, Авелин може да се въплъти и в робиня. Което й позволява да се движи свободно сред най-нисшата класа на Ню Орлиънс. Когато е в тази си персона, пазачите в града са по-подозрителни към Авелин, но пък тя може да носи леки хладни оръжия и да се катери по сградите.
Очевидно третото въплъщение е в познат от серията Assassin’s Creed убиец. Тази персона може да носи най-тежките оръжия, притежава марковите за гейм поредицата скрити остриета, има специално умение за верижно убийство на противници и може да се движи свободно по покривите. За сметка на това, гардовете са крайно подозрителни към вас и е трудно да минете край тях, без да започне открит конфликт.
Трите персони са хитра идея в серията Assassin’s Creed. При която винаги е било нелогично как асасините със супер отличителните им униформи си се движат спокойно из градовете и никой не ги намира за подозрителни.
За съжаление обаче, потенциалът на системата с трите персони в Liberation не е изпълнена на ниво. Общо взето, играта ви заповядва в даден момент да си смените дрехите и туйто. Ако имаше някакви странични мисии, в които да се чудите с коя персона ще е най-добре да бъдат преминати например щеше да е добре. Или нещо подобно, някаква допълнителна свобода.
Такова нещо липсва. Заради което може да се заключи, че тази механика не е била използвана с пълния си потенциал.
Всъщност, това е положението в цялата игра. Някак се усеща, че витаят добри идеи в нея. Но по една или друга причина, те не са били изпълнени. И в крайна сметка Liberation е за онези, които искат да поразцъкат още Assassin’s Creed до излизането на следващата игра в серията, което традиционно очакваме да се случи през есента на 2014 година. Но ако очаквате нещо сериозно като качество... ще се разочаровате.
Разбира се, редно е да отбележа, че Assassin’s Creed: Liberation HD струва официално 20 евро или 40 лева. Което е доста по-малко от стандартното за серията. Но въпреки това оставам на мнение, че трябваше да се вложи още време по Liberation HD. Да се заложи на отворения свят.
При това положение щеше да се получи хубава игра. Да има възможност за основаване на гилдия убийци. По-сериозно застъпен елемент с робите в играта – може би Авелин да ги обучава? Да имаше повече странични мисии, дори и да са copy&paste на такива от минали Assassin’s Creed игри. Айде, да искам и кораби в Liberation е ясно, че е прекалено много. В крайна сметка този елемент се разработва от отделно студио в рамките на Ubisoft.
Но не мисля, че е прекалено невъзможно желанието ми Liberation да беше подобен поне на игрите с Ецио.
Преди да пристъпя към заключението, нека отделя няколко реда за графиката и звука. Както споменах на няколко пъти, Assassin’s Creed: Liberation HD е игра за Vita с подобрен визуален елемент. В интерес на истината, нашите сънародници от Ubisoft Sofia са се справили супер със задачата. Да, Liberation не е гига красив. Не може да се сравнява с миналогодишния Black Flag.
Но за сметка на това, заглавието все пак изглежда доста добре. Очевидно е била свършена много добра работа по трансформацията от мобилна игра към PC заглавие. В резултат Liberation е почти толкова красив, колкото Assassin’s Creed III. Което си е плюс.
Като цяло, при издуване на графиката на максимални настройки, няма да видите нищо грозно. Напротив, ще се наслаждавате на красивия Ню Орлиънс и блатата около него, в които се развива почти цялата игра.
Е, да, наистина има някои бъгове. Някои хора се оплакват от крашове – аз такива не срещнах. Също така, минус са прекалено статичните лица на героите... но при игра с неособено висок бюджет, няма как да очакваме размазващ motion capturing, все пак това не е нещо евтино. С чиста съвест мога да си спестя критиките в този аспект.
Звукът като цяло е окей. Ефектите са на ниво, саундтракът също. Авелин е добре озвучена, но същото не може да се каже за всички герои. На моменти се усеща откровено долнопробна гласова актьорска игра. Но нищо прекалено драстично.
И така, какво е заключението? Assassin’s Creed: Liberation HD не си струва особено по мое мнение. Има някои интересни идеи като наличието на три различни персони при Авелин. Които потенциално могат да бъдат развити феноменално. Но това не се е случило в Liberation.
Така имаме една посредствена игра за мобилна конзола, появила се за PC, PS3 и Xbox360. Да, графиката е достатъчно подобрена. Но геймплеят не е. И като цяло играта прилича просто на опит Ubisoft да измъкне още пари от нас... и нищо повече.
В крайна сметка, ако сте крайни фенове на Assassin’s Creed – купете си Liberation. Ще ви хареса. Тъй като атмосферата в новия град Ню Орлиънс е добра. Авелин е качествена главна героиня. Сюжетът е интересен и се вписва в Assassin’s Creed вселената.
Ако обаче чувствата ви към тази гейм поредица са противоречиви, особено в последните години, когато Ubisoft започна да я дои на ужас... ами, 40 лева за Liberation са множко. Туйто. Радвам се, че наши сънародници са разработвали тази игра. Всъщност, тя има много положителни страни. И съм сигурен, че с по-висок бюджет ще изглежда по много, много по-различен начин. В положителен смисъл.
Но при огромните ограничения в Liberation при сингъла... трудно е да я оценя като струваща си игра.
Още по темата
Както и някакво по-богато приложение на трите персони. Примерно куп мисии, в които да има значение коя от тях избереш, може би да доведе до различни крайни резултати?
Ясно ми е, че може би искам прекалено много, но и реално Ubisoft не е беден разпространител, който не можеше да си позволи да направи Liberation доста по-добра игра. Просто се опитват да издоят феновете и това ме дразни - много. А и както и да го гледам, в моите очи Liberation е просто един крайно орязан Assassin's Creed.
П.С. Иначе за графиката съм съгласен - хубава е. Свършена е страхотна работа с HD порта, в интерес на истината не очаквах нивото да е чак толкова добро. Особено като гледаме и сравненията между варианта за Vita и Xbox360 (а PC-то си е по-нагоре както винаги).
И все пак липсва това, което самият аз разбирам под "отворен свят" в една игра. А и не съм баш сигурен дали става дума за лимитации на Vita - просто според мен Ubisoft са решили да го карат през просото.
В крайна сметка смятам, че Liberation трябваше да си остане Vita игра. А пък ако Ubisoft са държали на порт, то трябваше да интегрират повече елементи от отворения свят на предишните игри. Поне за мен удоволствието липсваше... особено когато мисиите в своята есенция не се различават от всички останали Assassin's Creed игри. А нещата омръзват... да ги изиграеш един, два, три, четири пъти - окей. Ама Liberation е шестата Assassin's Creed игра за пет години... с практически идентичен геймплей в сингъл кампанията. Ако махнем и елемента на отворен свят... поне на мен ми беше много скучно.
Абе, нашите хора от Ubisoft Sofia си имат своите идеи, мисля, че това се оценява и се надявам да имат сериозно участие в следващия Assassin's Creed.