Assassin's Creed Unity предлага някои новости в серията, които поне аз очаквах от години. По-трудна бойна система, истински ролев елемент и нови анимации в паркура. Но за сметка на това разнообразието е скромно, а пък техническите проблеми са покъртително много. След 4-5 месеца може и Unity да си струва, но сега - не. Визуално има достатъчно нововъведения в Assassin's Creed Unity. Нови анимации, по-добре изглеждащи битки. Прекрасен, страхотен Париж. Но за сметка на това - ужасяваща оптимизация и колосално количество бъгове. Именно и заради това оценката на играта е сиво - иначе щеше да е зелено. Гласовата актьорска игра като цяло... става, но си личи, че Ubisoft са пестили пари от нея. Атмосферата на Париж се нарушава, когато чуете подозрително много тежко британски акценти в него, включително шотландски, ирландски и т.н. Дори и главните актьори не са никак достоверни като френскоговорящи личности. Ецио Аудиторе за мен беше достатъчно автентичен италианец, докато Арно Дориан звучи леко абсурдно, когато изръси нещо на френски. Няма да крия, че има големи новости в геймплея. Паркурът се усеща по различен начин... защото е прилично променен. Особено откъм брой анимации. Истинската ролева система прави добро впечатление. Има и някои нови типове мисии, които си струват. Въпреки това разнообразието от странични дейности в Unity е намалено. Прекалено често играта навлиза в скучното... а пък множеството бъгове успяват да убият удоволствието ви. По системата на сайта три сиви могат да означават едно червено. Най-вече защото като насложим множеството негативни страни на Assassin's Creed Unity, най-вече наглостта на Ubisoft да пусне в продажба игра, която е на една година от завършването си (поне), то няма как заглавието да бъде препоръчано. Може би след няколко месеца ще си струва да си купите Unity. За едно там 30-40 лева или колкото ще струва тогава. Може би и по-малко. Но в момента... не. Просто не. Първата игра в поредицата Assassin’s Creed, за която написах искрено хейт ревю беше Assassin’s Creed III. Никога не съм крил, че това е един от франчайзите, които адски много харесвам. Но това беше прекалено голямо разочарование. Доколкото имаше някои новости в геймплея, то минусите бяха... прекалено много. Бъгове. Крашове. Трагична оптимизация. Недовършени зони. Загатваше се потенциал, но никога не бе реализиран.

Може би защото Assassin’s Creed III беше прекалено нова игра. Един вид next-gen във франчайза. Голямото ново начало. Е, признавам – с Assassin’s Creed IV и особено нашенския Rogue нещата си дойдоха на мястото. Но от друга страна, нещо друго също беше факт. Assassin’s Creed III беше кенеф – за мен.

Сякаш историята се  повтаря и с Unity – темата на това ревю. Само че умножена по сто. Да, вижда се, че тази игра е голяма стъпка напред в серията. В някои аспекти. Но бъговете, ужасните бъгове и крашове са толкова много, че просто е трудно да почувствате удоволствие. С това ревю се забавих доста – признавам. Но колкото и време да е минало, Assassin’s Creed Unity е просто една ужасна бъгня. И изглежда, че трябва да се чака с... месеци, докато заприлича на... нещо. Нещо, което си струва да се играе.

Но честно казано, дори и да махнем титаничното количество крашове – за които едва ли има нужда да пиша чак толкова много – всички четохме достатъчно за тях. Дори и да ги извадим от уравнението, Assassin’s Creed Unity си остава една крайно посредствена игра, която чисто и просто няма как да впечатли. Има големи стъпки напред – да. Но за сметка на това и плюсове от франчайза са оставени на заден план. И така се връщаме... на изходна позиция.

Но за всичко това – после. Нека започна типично с историята.

Както вероятно знаете, Assassin’s Creed Unity се развива по време на Френската революция. В играта се запознаваме с чисто нов основен персонаж – Арно Дориан. Неговият баща бива убит още в самото начало, той има трудно детство като сирак, макар и в семейство на френски буржоа. В един момент (отново в началото) се оказва, че баща му е бил асасин и той се присъединява към този орден. И започва да търси отмъщение и справедливост.

Звучи ли ви тази история прекалено шибано банална за серията Assassin’s Creed? Да? Може би защото в почти всяка игра я виждаме отново и отново?

Защо е бил избран този сюжет мога единствено да гадая. Но да, скучен и неприятен е. Но не толкова, колкото Арно Дориан.

Вероятно сте чели доста ревюта из нета, които казват, че това е неприятен основен персонаж. И да, това е самата шибана истина. Бих казал един от най-слабите в серията Assassin’s Creed. Може спокойно да се бори с Конър за тази „чест“. Всъщност аз не знам кой мога да класирам като по-слаб. Бездушното дръвче Конър и евтините му драми или Арно, който... е откровен шибан задник!

Точно типа на арогантното, наперено полубогато пишлеме с голяма уста, който вероятно дразни мнозина от нас. Чиито мотиви се сменят в доста нелогичен маниер по време на играта, колкото да се опитат да покажат някаква... хмм, дълбочина на характера.

До една степен това се получава. В началото на играта Арно беше толкова неприятен келеш, че ми идеше веднага да спра всяка кът сцена с участието му. На момента. Към средата вече започна да става... малко повече като Ецио. Отново неприятен задник без грам шибана харизма, малко напомнящ на Мартин от Под прикритие. Но все пак – не безумно дразнещ. И с някакви... абе, мотиви уж.

Все пак – Арно ме дразни, нареждам го на последно място сред досегашните Assassin’s Creed главни герои. Айде, нека е предпоследно – Конър беше ебаси шибаното дърво, наистина!

Но знаете ли кое е най-абсурдното в играта? Действието се развива през Френската революция, но не виждаме почти нищо от Френската революция. Да, може би е логично да предположим, че сюжетът ще е по-директно обвързан с това... хм, огромно събитие в човешката история, считано широко като основата, върху която се изгражда модерната демокрация?

Не.

Имаме си класическата нишка – тамплиери и асасини се надцакват. Френската революция е просто фон, който тук-таме се намесва в действието, но не достатъчно често. Реално има секции от играта, продължаващи с часове, в които няма какъвто и да е намек за обществените катаклизми. Щурмът на Бастилията е просто една сцена, която преминава някак прекалено бързо и на незапознатия с човешката история не му се разкрива достатъчно ясно какво се случва.

И защо това е шибано голямо събитие.

А, нашият избяга от пандиза, щото някакви хора гърмят по него. Яко. Ама какво значи това по принцип? Все тая.

Една от критиките ми за Assassin’s Creed в последните години е тази, че историческата нишка бива отебана. Това да са застъпени достатъчно реални личности, сцени, места, сгради, които да са достатъчно интересни, да но накарат да прочетем малко. И в самата игра, и в Wikipedia. В Unity това не е така. Както и в Rogue. И в Assassin’s Creed IV. И в Assassin’s Creed III. Реално единствено игрите с Алтаир и Ецио имаха доста застъпена реална история. След това... едно голямо и титанично нищо...

Честно казано, малкият акцент на самата Френска революция е адски разочароващ. Нито съм фен на тази държава, нито на нейния народ, нито на нейния език. Ако някой трябва да ме попита какво френско харесвам, сигурно ще кажа порното. Ако ме попита за две неща... няма да успея да посоча друго. И въпреки това исках да се влюбя във Франция. Е, това звучи супер позьорско. Нека го кажа инак...

...да проявя интерес към Франция.

Assassin’s Creed Unity не постига този ефект. Напротив, разбива се с лице в земята.

На моменти имам чувството, че играта цели да покаже колко добре Ubisoft може да пресъздаде Париж. Един вид Google Street View, ама преди два века и кусур. Дали компанията се справя?

Да. Справя се. Справя се шибано добре. Assassin’s Creed Unity има един от най-красивите виртуални светове, които някога съм виждал. Наистина. Имало е и друг път големи, детайлни градове в гейминга. Но в Unity нещата са наистина на друго ниво.

Адски много сгради са фотореалистични. Отвътре и отвън. Прекрасно декорирани. С всякакви малки детайли. Вижда се, че е полаган труд по всяка една стая, помещение. Има книги, пергаменти, мастилници, всякакви пръснати предмети, дрехи... абе, каквото се сетите. Виждате, че това е жив свят.

Няма просто купища еднообразни стаи. Виждате как някой си е играл... за почти всяка от тях.

И това е само интериорът. Като екстериор – пак прекрасно. Огромни, мащабни пространства. Идеално изглеждащи като архитектура сгради. Когато слезете по улиците – виждате как отделните постройки са специално декорирани. Отделни знаци, табели за кажи-речи всеки магазин. Не виждате просто copy&paste отново и отново. Не, това е един огромен, голям, жив свят.

Кварталите са различни. Адски много при това! Веднага усещате настроението, когато преминете от централната част, изпълнена с буржоазни гъзари към владенията на бедняците, просяците, крадците. Нещо, което не се случваше чак толкова добре в минали Assassin's Creed игри...

[caption id="attachment_39696" align="aligncenter" width="525"] Арно на мен ми беше достатъчно неприятен основен персонаж[/caption]

Париж е страхотен. И изпълнен с тълпи от хора. Буквално усещате, че това е една световна столица, един титаничен европейски град. А не като Рим в Assassin’s Creed: Brotherhood да кажем – хубаво, има Колизей, ама пак прилича на някаква селска махала откъм население. Огромно количество хора (макар и еднообразни), изпълващи улиците, пазаруващи, мишкуващи, протестиращи, гледащи екзекуции.

Окей. И какво от това?

Абсолютно нищо, ако трябва да съм точен. Бас държа, че Ubisoft са прекарали адски много време, за да създадат един толкова красив свят. А ще е безумие ако се каже, че това отнема малко усилия. Но това няма никакво значение.

Тъй като след първите един-два еуфорични часа, в които се наслаждавате на красотите, то след това просто свиквате. Тълпите? Не ви правят впечатление. Чудите се как да минете през тях на спринт, че да стигнете до следващата си цел. Красивата архитектура и автентичност? Омръзват още по-бързо. Както винаги. С красотата се свиква – бързо. Винаги. И трябва... дълбочина. Геймплей.

[caption id="attachment_39690" align="aligncenter" width="525"] Всеки вид облекло влияе на четирите ви основни статистики - съответно меле и ranged умения, промъкване и количество кръв[/caption]

Какво имаме в този аспект?

Ами, не чак толкова много. Да, окей, Ubisoft са се опитали да добавят някои новости. По-разчупени куестове. В които трябва да проявите повече въображение за разрешаването им (под това да се разбира спамене на бутона V, което ви е Eagle Vision-а). Тип детективски истории „намери убиеца на някого“. Или пък открий кой открадна главите, по които Мадам Тюсо да прави восъчни отливки (е, този куест беше забавен още в началото, не отричам).

Като цяло обаче, новостите в геймплея не са чак толкова много. Най-вече защото не усетих да обогатяват отворения свят. Едно от най-важните неща за мен. Особено когато трябва да играя заглавие с уж сериозно застъпен подобен елемент.

Често Assassin’s Creed Unity се усеща прекалено линеен откъм куестове и задачи за вършене. Някак я няма тръпката да си направиш собствената гилдия убийци с Ецио, да си търчиш из света и да сееш разрушение, тук-таме намирайки някое сериозно пазено ковчеже, което да разбиеш.

Някак нещата са вкарани в... инстанции. „Натисни тук, за да започнеш специална сингъл или кооперативна мисия“.

Или пък „Иди там, за да отключиш това супер трудно ковчеже. Което може и да не ти осигури нищо смислено. За което ти трябва супер високо ниво на Lockpicking умението. За което трябва да си преминал известно количество сингъл мисии“.

Да, Assassin’s Creed Unity прекалено много те „задушава“ при отворения свят. Или стартирате мисия, която е под формата на инстанция, или уж "отворените" такива имат скрити изисквания за минаване. В един момент намирате куп ковчежета, но без високо Lockpicking умение не можете да ги отворите. И е глупаво да бъдете ограничени – не например да ви струва пари да го отключите, което щеше да бъде с една идея по-хубаво. Понеже не те кара да играеш кампанията насила. Не.

„Ако не си минал пета мисия, няма да можеш да отключиш ковчеже с еди коя си трудност“. (Освен ако нямаш супер добър тайминг. Такъв на азиатски Dota 2 про геймър. И страхотна видеокарта, понеже шибаният кенеф Assassin’s Creed Unity на почти всички конфигурации рядко отлепя от 30 кадъра, аз я играх с 20. А дори и мини игрите пак имат ебан фреймрейт.)

Ако говорим за отворен свят, за пореден път ще посоча Skyrim. В който може да си минал буквално шепа мисии от основната кампания, а вече да имаш супер високи нива на основните умения и мега яки предмети. Ако просто си цъкаш страничните задачи. Там не си заключен да правиш нещо. И ако решиш – отебаваш основната нишка и правиш мазало. На моменти опитвах същото в Unity, но сякаш ми се казваше – „Пич, какво правиш, връщай се да изиграваш скучната история, пък накрая в ендгейма ще можеш да си правиш каквото искаш“.

Това не ме устройва.

Друг проблем в Unity е фактът, че реално няма почти нищо ново. Има козметични – и интересни – нови куестове. Които са немалко на брой, но реално всяка игра с отворен свят се дефинира от нескрпитираните събития. В тази игра те не са толкова малко.

Мои фаворити като корабите от Assassin’s Creed III, Black Flag и Rogue липсват. Вероятно ще се завърнат догодина в новата игра от серията Victory. Но е факт, че тази година ги няма.

Опцията да си правим гилдия убийци, която ми беше една от любимите в Brotherhood и Revelations? Отново греда – явно няма да се завърне скоро в серията.

Подобни нещица, даващи ви какво да правите липсват. Няма и чак толкова подобни новости, които да ви привличат вниманието.

Окей, има своеобразни dungeon-и. Мисии, при които трябва да намерите ковчеже с ценни артефакти в него. Те са по-предизвикателни и акцентират на промъкването. Всеки път, в който ви забележат – наградата ви намалява. А враговете ви не са чак толкова тъпи, което води до увеличено предизвикателство.

Признавам, че този тип мисии ми харесаха. Преигравах ги по няколко пъти, докато открия оптималния вариант за завършването им, носещ ми максимално количество количество плячка. Да, промъкването не е супер добро, но пък е отбелязало прогрес и като цяло не изглежда зле.

Но в основната си есенция? Ами Assassin’s Creed Unity си остава повече от същото. Едва ли на някой ще му е интересно да гони за пореден път някого из града. Или да следи другиго, без да се отдалечава. Доста от основните елементи в геймплея са си все същите. На този франчайз му трябва нещо ново, нещо голямо. Нещо като корабите в Assassin’s Creed III и продължението Black Flag. Което да добави още дълбочина. А не просто... да търчим и убиваме тамплиери със скритите остриета.

Но всъщност малко се отплеснах и забравих да спомена голямата новост в Unity – има шибана ролева система. За първи път в серията изобщо може би! И дори е адекватно изпълнена.

За какво иде реч ли?

Първо, имате четири (малки) дървета с умения. Които подсилват вашето промъкване, възможност да издържате на бой, способностите ви в меле сблъсъци и тези да се биете отдалеч. Те се развиват с трупане на скил точки, като са от значителна важност. Примерно количеството ви кръв – в началото на играта малко по-труден противник може да ви довърши с два или дори един удар! Нещо, което феновете на Assassin’s Creed не са свикнали да виждат.

И второ, вече има огромно значение какви оръжия и брони имате! Вече нямате възможност да убиете някой гад с една успешна контраатака, като купуването на нови мечове, боздугани и т.н. има явно и драстично въздействие върху вашата ефективност. И откъм атака, и при възможностите за париране.

Броните пък ви осигуряват разнообразни бонуси, като можете или да се специализирате в едно конкретно нещо – много кръв, носене на куп джаджи едновременно, промъкване, защита от атаки... или да си взимате по малко от всичко. И да, нужно е да се ъпгрейдвате. Ако решите да ходите голи и боси – мой навик от доста минали (и супер лесни!) Assassin’s Creed игри – то ви очакват много смърти. Още в началото трябва да инвестирате пари за ъпгрейди.

А, да. Валутата. Е, вече ви е наистина нужна. В Unity постоянно гледате какви кинти сте събрали и как ще ви помогнат да подобрите героя си. Просто защото гадовете са по-силни, а пък зоните на Париж са разделени по трудност. Така ако нямате силни оръжия и брони... нататък става адски трудно да се справяте с лошковците.

Наистина има и микроплащания... една грозна и порочна практика. Особено за игри, струващи "пълни" пари . Все пак микроплащанията не са чак толкова агресивни и задължителни, което е добре.

Новата ролева система, довела и до увеличена трудност е нещо страхотно. Наистина ми се хареса. Но знаете ли какво? Няма да дам висока оценка на Assassin’s Creed Unity, понеже в края на 2014 година има някакъв читав RPG елемент.

Съжалявам, но още от игрите с Ецио трябваше да бъде представен такъв. Или в Assassin’s Creed III. Или в Black Flag. Или... ами, някога! Но случи ли се това... не, чак сега. И се бият вече фанфарите, все едно е нещо драстично, ново, невиждано, ала-бала.

Не е. И не мисля, че една RPG система оправдава по-малкото неща за вършене в Unity, сравнено с други Assassin’s Creed игри.

Честно казано, в случая бих охарактеризирал заглавието по-скоро като римейк на Assassin’s Creed II, отколкото нещо наистина ново. И то – супер бъгав римейк. Хубаво, има много нови анимации. Градът е голям, красив. Вижда се... потенциал. Но това е всичко. Всички новости, представени след Assassin’s Creed II? Сякаш ги няма. Пълен рестарт на поредицата. Отново, какъвто беше и Assassin’s Creed III.

Окей, всичко ще се добави. Вероятно корабите ще се върнат още догодина в Assassin’s Creed Victory, който ще се развива във Великобритания по време на Викторианската епоха. Но какво значение има това днес? При положение, че Assasssin’s Creed Unity прилича на игра, която е трябвало да се появи поне след година?

[caption id="attachment_39691" align="aligncenter" width="525"] Тези бъгове бяха най-малкият проблем на Unity... заклещванията из сградите и крашовете могат да ви развалят тотално удоволствието от играта[/caption]

Да, говорим за един бъгав мазаляк. Обещах, че няма да говоря прекалено много за бъговете, но все пак ще ги спомена. Шибано колосално количество са. Дори и месец след дебюта. Окей, ревюто ми се забави – много. Прекалено даже. Ама и поправките на Ubisoft се бавят пак толкова. Едни бъгове се поправят – идват нови, нови, нови. Това всъщност е нормално – като човек, който е бачкал подобна работа знам, че ако нещо е хипер счупено, то просто трябва време, че да се оправи. Едно нещо се поправя - друго нещо се чупи. Виждал съм как за няколко седмици вместо да се поправи дадена игра - тя е още по-счупена! Ясно ми е, че не става само с желание. Трябва и време. Очевидно е, че Unity се е появил минимум с 1 година по-рано от нужното в продажба.

И лошото е, че не говорим просто за някакви визуални проблеми тип ужасяващо грозните лица, състоящи се от очи, зъби и коси например. Прекалено често Assassin’s Creed Unity откровено крашва. Спира за момент и продължава след няколко секунди без явна причина. Прецаква ви мисиите от яките подземия, за които стана дума по-рано, заради което трябва да ги преигравате. От самото начало.

Париж е огромен, окей. Но знаете ли колко пъти ви предстои да се заклещите в нещо из околната среда? Много! И трябва да се телепортирате някъде из града, понеже иначе няма излизане.

Реално дори и Assassin’s Creed Unity да ви спечели с нещо, когато се зарибите и се потопите в красивия Париж, веднага след това ще последва краш или гаден глич. След това още 2-3. Фреймрейтът ще падне. Още повече от нормалното. И да, оптимизацията е нулева, играта върви отвратително и е безумно лакома за хардуер, без да е чак толкова красива (оформлението и детайла на сградите е сериозен, както и декорациите им... но текстурите не са някакви безбожни и извънземни, напротив...).

А, да, техническите проблеми продължават и в кооперативния режим. Както винаги. Може и аз да съм имал лош късмет – не знам. Но пробвах ли да играя в кооперативка – проблеми откъм лагове и дисконекти имаше бол. Вероятно за конзоли е по-добре. Пък и реално самата игра на PC-то ми вървеше толкова зле на минимални настройки, че е възможно (и доста вероятно) това да е спомогнало за негативното онлайн изживяване. Не знам. В крайна сметка Unity беше сериозно рекламирана с кооперативката... но в това ревю няма да пиша за нея. По технически причини. Колко забавно, нали? Може би ако се сдобия скоро с PS4 ще дам още един шанс на Unity. Сигурно там е в по-добро състояние играта...

И така, графиката и звука.

Както споменах, Assassin’s Creed Unity е красива игра. Главно ако говорим за архитектура и оформление. Текстурите не са първа хубост, а пък моделите на персонажите дори и на високи детайли са... зле. Специално косите изглеждат покъртително грозно.

От друга страна анимациите са отбелязали драстичен скок. Фрийрънът е кажи-речи изцяло обновен. Бих казал, че това е най-голямата стъпка напред в този елемент от... първия Assassin’s Creed насам! Не гледаме едни и същи движения, втръснали ни изцяло. Напротив, Арно е съвсем различен от предишните главни герои.

Да, това е голяма иновация. И се радвам, че все пак дойде в серията! (Междувпрочем поне аз не помня да видях обяснение защо Арно се движи като нинджа из покривите на Париж – за всички останали персонажи в Assassin’s Creed имаше явни обяснения, но не и за него...)

Звукът... гласовата актьорска игра е адекватна – като изключим подозрително високото количество британци в Париж. Да, както винаги евтините актьори от Острова са били наети да озвучават всякакви странични персонажи и положението... не е добро. При главните актьори – не съм впечатлен. Френският на Арно не ми звучи особено убедителен – без да съм експерт по темата. Доста други персонажи са на подозрително ниво, макар че като цяло нямам драстични критики. Саундтракът и ефектите са окей.

И така, заключението. Може би след 2-3 месеца ще си струва да си купите Assassin’s Creed Unity. Евентуално. Ако случайно са поправени купищата бъгове, гличове, проблеми. Ако е заприличал на завършена игра. Макар че тогава ще дойде време всъщност за новия Assassin’s Creed – Victory…

Все пак, аз не видях нищо достатъчно впечатляващо.

Има някои иновации. И то далеч нелоши такива. Но и много липсващи неща. Ясно е, че сапунените опери трябва да вървят всяка година. Но нека Ubisoft се замисли дали не губи прекалено много. Понеже след Assassin’s Creed III, който имаше най-високите продажби в серията, доколкото ми е известно, нещата вървят само надолу. Black Flag, макар и нелоша игра, разочарова комерсиално. Тази година видяхме цели два Assassin’s Creed-а – Rogue и Unity. Убеден съм, че това също е объркало потребителите и е довело до противоречиви продажби.

Бих казал, че е време Ubisoft да спре Assassin’s Creed за година-две. Поне за една година. Да направи една пълна игра с възможно най-много неща за правене. С красива и шибано оптимизирана графика. И по възможност главен герой, който не е поредния кух бастун. Като Арно. Тогава нещата може и да тръгнат в правилната посока.

Ама само със спам няма да стане. Напротив, вероятно Assassin’s Creed ще стигне до нивото да му бъде дадена принудителна почивка, понеже никой не го купува. Това ще е жалко. Но няма да е изненадващо.